/Поглед.инфо/ Конгресът на Републиканската партия на САЩ символизира тектонична промяна в американската политика. Доналд Тръмп окончателно постави под свой контрол републиканците – както партийния елит, така и електоралната база. Идеологическата революция на Тръмп продължава в лагера на републиканците.

Пред очите ни републиканците се израждат от партията на Роналд Рейгън , заседнала с възгледите си през 80-те години на миналия век, в напълно нова партия, отговаряща на предизвикателствата на времето.

Очакванията за партийната конференция бяха много големи, а след неуспешния опит за убийство на Тръмп нивото на ентусиазма сред републиканските делегати на конгреса просто счупи всякакви рекорди.

Много религиозно настроени поддръжници на бившия президент бяха в състояние на пълна екзалтация. Те са уверени, че Тръмп е спасен от Божието провидение и сега той буквално е нов месия, на когото отгоре е поверена задачата да спаси Америка.

Той беше посрещнат на конгреса като национален герой, своеобразен Джон Кенеди 2.0, който в същото време оцеля и възнамерява да отмъсти на всичките си врагове.

Американската десница също беше възхитена от решението на Тръмп да избере Дж. Д. Ванс за свой кандидат за вицепрезидент . Сенаторът от Охайо отдавна води проучванията като най-желания кандидат сред републиканския електорат.

Ванс е дори по-голям тръмпист от самия Тръмп. Както във вътрешнополитическия дневен ред, с критиките към неконтролираната миграция и либералното преструктуриране на Америка, така и във външната политика, с желанието за протекционизъм, изолационизъм и край на горещите войни в Украйна и Близкия изток.

Изборът на Ванс е и очевиден опит на Тръмп да получи „застраховка“ срещу нов опит за убийство. Ако убиете Тръмп, ще получите някой съвсем като него, а може да се окаже и по-лош от него.

Освен това Ванс, като 39-годишен политик и роден в „Ръждивия пояс“ на Средния запад, е в състояние да помогне на Тръмп да се състезава за гласовете на електората, от които се нуждае. Сред тях са както американската младеж, бъдещето на Съединените щати, така и работническата класа, членуваща в профсъюзи.

За първи път в историята на конгреса на републиканците беше поканен лидерът на синдиката Teamsters, който обединява 1,2 милиона работници в САЩ. Той не подкрепи официално Тръмп, но се опита да се възползва от момента, за да убеди републиканците да преразгледат отношението си към синдикатите. Те традиционно действат като партия на бизнеса и се опитват да ограничат правата на синдикатите в своите държави.

Тръмп обаче разбира, че без гласовете на работническата класа републиканците няма да спечелят изборите. Затова той се бори за подкрепата на профсъюзите, като им обещава да спрат практиката да закриват производства в Щатите и да преместват фабрики в Мексико или Югоизточна Азия.

Идеологическата трансформация на републиканците беше символизирана и от факта, че на конгреса можеха да се чуят критики към НАТО и политиката на провокиране на Русия в конфликта в Украйна, както и безкрайните войни, които Вашингтон организира. Преди около 12 години лагерът на републиканците беше доминиран от неоконсерваторите, поддръжници на същите тези войни. Сега партията върви доста силно към изолационизъм.

Разбира се, имаше и много критики към други страни. Същият Тръмп обеща да продължи търговските войни с Китай, който републиканците виждат като екзистенциален противник на Съединените щати през 21 век.

Но в същото време много се говори за необходимостта от възстановяване на мира в Европа и Близкия изток. Тоест, нещо, което определено няма да чуем на предстоящата конвенция на Демократическата партия след месец, където ястребите нагласят мелодията.

В същото време републиканците доста умело се опитаха да избегнат острите моменти на тлеещите в САЩ културни войни. В окончателната програма не се споменава нито темата за аборта, нито ЛГБТ дневният ред. Акцентът е върху разрешаването на международни кризи и затварянето на границата за мигранти.

И, разбира се, върху икономиката, където републиканците сега подкрепят всичко добро срещу всичко лошо.

Трябва да се намалят данъците, да се въведат мита, за да се спаси производството, да се запазят работните места. Е, и да се предотврати загубата на статута на долара като световна резервна валута. На фона на набиращата скорост дедоларизация по света, американските политици сега трябва да говорят открито за това.

След Втората световна война Републиканската партия се опира на три стълба - апологетика за свободна пазарна икономика, социален консерватизъм и подкрепа за всякакви мерки за "защита" на националната сигурност, включително интервенции в други страни. От ерата на Рейгън този консенсус се затвърди и съществува до последните години.

Едва при Тръмп той започна да се променя и адаптира към новите реалности.

Икономически, републиканците започват да се придвижват към центъра и насърчават много популистки политики, от подкрепа на работническата класа до критика на мултинационалните корпорации.

Дневният ред на републиканците във външната политика сега е доминиран от протекционизъм и изолационизъм. Партийните стратези вече нарекоха създаваната идеология „новия консерватизъм на работническата класа“.

Тази трансформация на републиканците условно дава плодове. Нивото на подкрепа за Тръмп сред електоралните групи, които традиционно гласуват за демократите, е много високо. Това са испанци, чернокожи, самата работническа класа и младежта.

Пред очите ни Тръмп успява да разцепи разклатената коалиция от малцинства в Демократическата партия.

Помага му и общият раздор, който сега цари в лагера на демократите. След покушението срещу Тръмп изглеждаше, че вътрешнопартийният бунт срещу Джо Байдън донякъде е утихнал. Но тогава пламна с нова сила. Сега големи играчи като Барак Обама , Нанси Пелоси , лидерът на мнозинството в Сената Чък Шумър и други също подкрепят оставката на Байдън.

В същото време ранното оттегляне на Байдън от президентската надпревара ще създаде много правни проблеми за демократите. Регистрацията на кандидатите за участие в изборите в много щати вече приключва. Огромният бюджет за кампанията на Байдън от стотици милиони долари е замразен.

Но демократите много се страхуват, че ще загубят не само президентството, но и много места в Конгреса. Ето защо има призиви към Байдън да отстъпи място на действащия вицепрезидент Камала Харис . Въпреки че рейтингът й е нисък, тя поне може да намери силен кандидат за вицепрезидент, за да изравни по някакъв начин шансовете си с Джей Ди Ванс.

Всъщност демократите се оказаха в ситуация на истински цугцванг.

Оставяйки Байдън, те рискуват опустошителна загуба на изборите. Замяната му обаче би означавало да се плюе в лицето на 14-те милиона гласоподаватели на демократите, които гласуваха за действащия президент на първичните избори. И не е факт, че Харис ще се представи по-добре в крайна сметка. Всяка стъпка влошава нещата за демократите.

Има още четири месеца до изборите и много неща могат да се променят. Не можем да изключим повторни атаки срещу основните кандидати, както и „октомврийска изненада“ по време на изборите, която да преобърне президентската надпревара.

Но в момента нещата изглеждат твърде идеални за Тръмп и републиканците. Има някаква уловка в това. Но ако тя не се включи, тогава човек може само да завижда на политическия късмет на Тръмп, който избяга от смъртта и спечели правните войни на демократите. И сега той препуска с пълна скорост по пътя на завръщането в Белия дом.

Превод: ЕС