/Поглед.инфо/ В продължение на почти седмица имаше много спорове. Първоначално мнозина се съмняваха, че Байдън наистина е оттеглил кандидатурата си в полза на Камала Харис. След това в Демократическата партия се появиха различни версии. Обама беше против нея. Но след това Харис като че ли получи нужния брой потенциални гласове на конгреса и накрая Обама се съгласи.

Какво означава това от гледна точка на теорията на властта?

Ами налице е следната история. В САЩ има две... Нека не говорим за републиканците и за тяхната тематика. Говорим за Демократическата партия. В нея има два основни актьора, двама играчи. Единият представлява западния глобален проект, транснационалните банкери; това е юдейският глобален проект. Всъщност мое дълбоко убеждение е, че Обама е именно в този юдейски проект, главата на който е в Лондон. А Байдън е протеже на банкерите, на транснационалните финансисти, на елита на западния глобален проект. Този елит е страшно недоволен от оная част от апарата на дълбоката държава, който се е формирал във Вашингтон. Защото провалиха всичко. Не можаха дори да застрелят Тръмп. Това стана пред очите ни. И по всичко личи, че сме свидетели на крайно любопитно явление. Реалните акционери на западния глобален проект в Съединените щати (т.е. на Лондонския глобален проект, бел. пр.) взеха инициативата в свои ръце и отписаха всичките тези хардуерни шуробаджанаци.

Съответно, у тази апаратна шуробаджанащина останаха две възможности. Или да се присламчи към рептилоидните демиурзи, или съответно да се оттегли. А последното преди всичко означава да се съпротивлява на юдейския глобален проект.

Но Обама и поддръжниците му се пречупиха. Чрез прословутата история с „Майкрософт“, дигиталните момчета бяха приети в екипа, но като младши партньори на банкерите (т.е. на Вашингтонския проект, бел. пр.). С други думи, от гледна точка на теорията на властта имаме консолидиране на властта в ръцете на най-силната властова група. (Всъщност има много властови групи и всички те се стремят към овладяване на единствения най-важен ресурс – емисионният ресурс на Федералния резерв.)

Независимо от противоборствата, от казаното недвусмислено следва, че няма да има срив на пазара. Между другото, фактът, че пазарите не реагираха на цялата тази вакханалия, е свидетелство, че отдавна няма пазар и ситуацията е под пълен контрол с наличието на достатъчно количество финанси. Финансите са необходими за две неща. Първо, за да се поддържа системата; и второ, за да се поддържа стандарта на живот на населението. Изхождайки от казаното, мисля, че вече с пълна увереност може да подскажем следната картина.

Някъде към средата на август Федералната резервна система (ФРС) ще започне да печата пари с разчет да стигнат до изборите. Всички ресурси, които има елитът на Вашингтонските поддръжници на западния проект, ще бъдат насочени към подкрепа на Камала Харис за президентския пост. Шансовете това да стане са доста сериозни. Прословутата дълбока държава ще мобилизира всичките си възможности за подкрепа и всеки конкретен неин представител ясно разбира, че трябва да се сприятели с реалните акционери. Налице е пълно единство за унищожаване възможностите на апарата да контролира. В резултат на това САЩ ще загубят своята управляемост, но ще се запази властта на банкерите.

Това е логиката, в която се разиграха събитията от последната седмица (тоест, седмицата преди 27 юли, бел. пр.).

Но тези събития влекат зад себе си последствия. Подозирам, че банкерите отдавна са взели решението за пряко управление. Нека припомня, че неотдавна се проведе третият пленум на ЦК на ККП, който трябваше да доведе до отстраняването на Си Дзинпин. Банкерите направиха на финансово-икономическия елит на Китай определено предложение, което може да звучи така. Момчета, престанете да бъдете олигарси в стил Латинска Америка. Ние с вас заедно ще грабим Китай. И вие ще получите своя пай. Ако искате, децата ви могат да станат американци. Ако не искате – няма да станат. Не всички деца на американските олигарси стават граждани на САЩ. Децата на латиноамериканските олигарси също не стават американски граждани. Те отиват в САЩ, забавляват се, учат в университети. Но живеят някъде другаде. На Карибите или дори в родината си – под охрана.

Cи обаче демонстрира две неща. Първо, че лично той е боец. Много силен, може би дори по-силен, отколкото са предполагали. В апаратно отношение обаче се оказа по-слаб, защото не можа да отстрани нито външния министър, нито да защити своя министър на отбраната. Но оцеля въпреки новината, че получил инсулт, която явно подготвяше почвата за отстраняването му. Сега той трябва да започне пълна чистка в машината. Ще видим как ще се справи. Това е принципен въпрос.

Между другото, ако в САЩ победят банкерите (от Вашингтонския консенсус, бел. пр.), те наистина трябва да намразят лондонските трикове. И какво виждаме? Руският министър на отбраната Белоусов се обажда на американския министър на отбраната Остин и му казва: „Момчета, получихме информация, че подготвяте провокация“. Остин отговаря: „Не, не сме ние, вероятно някой ни разиграва. Извиняваме се, ще стигнем до дъното на проблема“. И не само, че го казва, но се обажда в Киев и пита какво е това.

Всички ние обаче много добре разбираме, че Киев сега се управлява от Лондон. А цялата тази история ни се представя в такъв вид по много проста причина. Защото от гледна точка на банкерите, които сега ще се опитат да се задържат на власт в Съединените щати, основните противници са Лондон и Китай, а не Русия изобщо. И затова е необходимо Русия да бъде включена като локален съюзник. Това, което ще се случи по-късно, не е важно.

Тук трябва да отчитаме още едно обстоятелство, което банкерите не схващат. Те вярват, че ще удържат положението. Но ние знаем, че икономиката на САЩ се срива. Те не вярват на това. Поради тази причина в средносрочен план картината ще бъде съвсем различна. Но за нас фундаментално важна е локалната ситуация, която изглежда по следния начин: ние да се превърнем в локален съюзник, докато Лондон и Пекин са основните им врагове. Повтарям още веднъж – ако банкерите спечелят.

След това съответно идва редът на Пекин. Следващият е Русия. Обърнете внимание как нервничеше през последните няколко месеца Набиулина и защо произнесе свръхнагла реч вчера, когато обяви повишаване на лихвения процент. Мога да разбера защо. Защото нейният чадър са банкерите. Вярва, че банкерите ще спечелят. И това я изпълва със самоувереност. Трябва съответно да поддържаме старата линия.

А каква е старата линия? В никакъв случай да не се допуска развитие на руската икономика. Що се отнася до твърдения за прегряване на икономиката, това е голяма глупост. Всички, които познавам и чета, в един глас казват, че през последните месеци броят на поръчките, финансовите потоци и изобщо всичко, рязко спада. Така че не става дума за прегряване на икономиката, а за спад. Прегряването е само във финансовия сектор.

Какъв е проблемът тогава? Да се намали лихвеният процент, да се увеличат резервите, да се закрият особените резерви за спекулативни операции и животът веднага ще се подобри – така ли е? Не, целта е друга. Целта е да се предотврати икономическият растеж на Русия. И те – Набиулина и компания много добре изпълняват тази задача.

Но аз вече не говоря за това, че по-високите лихвени проценти дават възможност доста бързо да се изпомпат всички онези пари, които участниците в СВО получиха от банковия сектор чрез стойността на ипотеките. Между другото, отмениха ипотеките. Иначе казано, имаме абсолютно ясна картина на конфронтацията между властовите групировки. Същата линия, която беше начертана преди 25 години от банкерите на елита на западния глобален проект за Русия, продължава да се изпълнява чрез политиката на Силуанов.

Това не противоречи на факта, че локално политически днес Русия остава съюзник на същите тези банкери в геополитическите им противоборства. Просто казано, не е необходимо да се продава стратегия и тактика.

Ситуацията, в която се намираме днес, е изключително нестабилна. На първо място, защото не е очевидно, че ще успеят да вкарат Камала Харис на президентския пост. Все още не знаем какъв ще е отговорът на Лондон. Не знаем и каква ще бъде ситуацията в Киев, защото вече е абсолютно очевидно, че на Лондон му е нужно установяване там на тотална диктатура от латиноамерикански тип, с батальони на смъртта, които да шарят навсякъде и просто да избиват всички, които не са готови напълно и абсолютно да се подчиняват. И така нататък, и така нататък.

Абсолютно ясно е, че в Пекин Си Дзинпин трябва да започне много активна работа; в противен случай на следващия á la трети пленум той просто няма да оцелее.

Накрая виждаме какво става в нашата страна, поне в Министерството на отбраната. Смятам, че трябва да се разшири тази дейност, защото в противен случай държавата вече няма да може да функционира. Защото е абсолютно очевидно, че икономиката, която е в ръцете на руските парични власти се задъхва. И никакви пари няма да помогнат, защото бюджетът за отбрана все още засяга само доста тесен сектор от икономиката. Да, той е голям от гледна точка на БВП. Но от гледна точка на броя на хората, които са включени в него, ситуацията е изключително тежка. И, разбира се, пълна лъжа е, че имаме недостиг на кадри. Откровено банална причина е, че нямаме инвестиционен сектор. Да, ние нямаме инвестиционен сектор. Щом няма пари, няма и хора. Дайте на хората възможност да заработват. Производителността на труда веднага рязко ще се повиши и ще се появи свободна работна ръка.

Това е принципиално важно. Няма да говоря и за това, че привличането на мигранти също е политическа спецоперация, която е разчетена за варианти, които може да не се реализират. Но се имат предвид за потенциална оранжева революция.

Това е картината, в която се намираме днес. Между другото, тъй като нямаме вътрешни инвестиции, т.е. нямаме заместване на вноса, живеем за сметка на вноса. А вносът поскъпва. И когато САЩ започнат да печатат пари, той ще поскъпне още повече. Това означава, че вътрешната инфлация у нас е предизвикана. Няма нищо общо с курса на рублата. Това е инфлация на разходите. И докато не започнем да заместваме вноса, тази инфлация няма да изчезне.

Разбира се, вчера никой не каза нищо за това. Като цяло, имам тревожното усещане, че все повече се приближаваме към определена точка на раздвоение, както в световната политика, така и в Русия.

Благодаря ви.

Благодаря за вниманието.

Превод: д-р Радко Ханджиев

в. „Нова зора“, бр. 31/2024