/Поглед.инфо/ Някога имаше време, когато беше възможно да се разчита на казионните медии да ни разкриват повече или по-малко обективно актуалните събития и развития, оставяйки мненията си на редакторската страница. Но това време беше много, много отдавна.

Спомням си как се преместих във Вашингтон през 1976 година след много години на четене на Ню Йорк Таймс и Интернешънъл Херълд Трибюн, когато и двата вестника все още притежаваха редакторска обективност.

Първият ми опит с Уошингтън пост ми завъртя главата и се чудех как може това, което виждам на заглавната страница, и което се наричаше "новини", да падне на толкова ниско ниво, включително с редакторски коментари от началото до края, чиято цел беше да постави разказа в желан контекст.

Днес стилът на Уошингтън пост е станал нормата и Ню Йорк Таймс може би са най-лошият производител на новини, които при това се крепят на непроверени или в най-добрия случай "анонимни" мнения.

През последните няколко седмици репортажите за често насилствените социални размирици, които продължават в някои американски щати, практически изчезнаха от погледа ни, защото казионните медии имат своя собствена версия на реалността.

Според тази версия, демонстрациите са легитимни протести, които имат за цел да коригират "системния расизъм". По същия начин, контра-протестите рефлексивно са описани като "бели супремасисти", за да могат да бъдат изкарани като непоправими расисти.

Видеа на беснеещи тълпи, които грабят, подпалват и унищожават, като в същото време бият и дори убиват невинни американски граждани, опитващи се да защитят себе си и имотите си, не се показват или пишат в медиите, защото подобни действия се извършват от групи, които новинарските гиганти и политическите им благодетели фаворизират.

Омразата към президента Доналд Тръмп, която със сигурност до известна степен има основание, ако и да е само заради невежеството и отегчеността му, бе доведена до все по-подхранвана лудост и бяс от умерените и либерални медии, които си затварят очите за собствените си грешки.

Скорошното експозе от Ню Йорк Таймс за данъчните политики на президента Доналд Тръмп може да се смята за нова низина с подчертани заглавия, в които се твърди, че президентът не плаща данъци.

Това беше тема, избрана и промотирана от останалата част от телевизията и печатните медии, както и "обществени" радиа като НПР.

Но почакайте, Тръмп Инк е многостранен бизнес, който включва голям брой по-малки формирования, не всички от които включват недвижими имоти.

Не е изненадващо, че Доналд Тръмп не плаща лично данъците си, а вместо това използва екипи от счетоводители и адвокати да му вършат работата. Те се възползват от всяка възможна пролука за да намаляват платените данъци, разбира се.

Защо има данъчни вратички за бизнесите, които отделните американци не харесват? Защото Конгресът одобри законодателство за тези неща.

Е, кой тогава е виновен, ако Доналд Тръмп е платил само 750 долара данъци? Конгресът, но медийното отразяване прави нещата да изглеждат така, все едно Тръмп е данъчен измамник.

Остава разбира се, и въпросът как Ню Йорк Таймс въобще са получили данъчната информация на Тръмп на първо място и по-точно връщането на данъци.

Данъчното връщане се защитава законово като конфиденциална документация и от Вътрешната приходна служба, която е длъжна да поддържа тайната за тази информация.

Някои от документите в момента са част от одита на Вътрешната приходна служба и може би одиторите са източникът на напълно незаконните течове на информация, но едва ли някога ще разберем. Както Ню Йорк Таймс благочестиво пишат:

"Не правим самите документи обществени, защото не искаме да застрашаваме източниците си, които поеха огромни лични рискове за да помогнат за информирането на обществото."

Джейкъб Хорнбергър от фондация Бъдещето на свободата добре отбелязва, че когато стане въпрос за избягване на данъци:

"Обзалагам се, че членовете на редакционния борд на Ню Йорк Таймс и големият екип от колумнисти и репортери правят същото нещо. Просто ги е яд, че не го правят толкова добре, колкото Тръмп".

Точно както и политиците от типа "Израел на първо място" в Конгреса и щатските законодателни органи, които с голям успех криминализираха критиките срещу близкоизточната държава, така и "фалшивите новини" на казионните медии в подкрепа на политиките на "уоук" тълпата ("уоук" - от woke, т.е. "будни". Така се наричат крайните либерали, анархисти и троцкисти в САЩ, които се борят за "човешки права", бел.р.) вече успяха да налагат прогонването на много алтернативни гласове в публичното пространство.

Ню Йорк Таймс са лидерът в довеждането на тази политика на бягство от "свободата на словото", която би трябвало да е втъкана в "свободната преса" поне на теория.

Наскоро те доведоха до оставката на старшия редактор Джеймс Бенет заради публикацията на статия, написана от републиканския сенатор Том Котън. Възгледите на Котън със сигурност не са по вкуса на всеки, но той предостави достоверно описание на това как и кога федералните войници са били използвани за потушаването на граждански размирици, както и едно добро предложение, че те биха могли да изпълнят същата роля при настоящия контекст в Америка.

Този вид "мозъчен контрол" е много очевиден в медиите, но започва да доминира и в други области, където се водят разговори за политика и човешки права.

Университетите особено, които някога бяха бастиони на свободното слово и свободната мисъл, сега дефинират какво е приемлив език и поведение, дори когато предполагаемите "извършители" нито обиждат, нито заплашват.

Наскоро, студентски редактор от студентския вестник на Уисконсинския университет беше уволнен, защото се осмелил да напише статия, в която възразява на анти-полицейски консенсус.

Вашингтонският адвокат Джонатън Търли отбелязва, че случаят не е уникален относно това как има:

".... смазване в някои кампуси на консервативните колумнисти и вестници, включително уволняването на републиканския студентски колумнист в Сиракуза, публичното порицание на друг студент колумнист в Джорджтаун и кампанията срещу един от най-старите про-републикански студентски вестници в община Дартмут, при която беше уволнен колумнистът Трип Греб, след като написа статия срещу идеята за де-финансиране на полицията".

Иронично, Греб признава в статията си, че има значително насилие, което се инициира от полицията и води до бруталности. Освен това той признава правотата и нуждатата от появата на Блек лайфс матър, но явно това не е било достатъчно да го спаси.

Най-лошият аспект на увеличаването на мисловния контрол, който се случва в общественото пространство на Америка е, че той не само, че не е приключил, но тепърва се увеличава.

Бъдете сигурни, че до известна степен предстоящите избори са двигател на процеса, като хората и вляво и вдясно започват да застават на барикадите за да подкрепят респективните си гледни точки.

Ако това беше всичко, можеше да го смятаме за обичайна политика, но за съжаление процесът надхвърля много тази точка.

Праведността, която се налага от борците за "социална справедливост" очевидно им дава някакъв мандат да се опитват да контролират начина, по който американците имат право да мислят или да говорят.

Очевидно това също така им дава право да подриват общите ценности, които направиха тази страна функционираща. Това е революция един вид. Тези, които й се противопоставят силно може би ще са първите на гилотините.

Превод: СМ

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели