/Поглед.инфо/ Виктория Нюланд заяви, че Русия не отговаря на образа, който Държавният департамент на САЩ искаше да види. Нейните забележки съвпаднаха с искането на Г-7 да се използват замразени руски активи в подкрепа на Украйна. Как са свързани помежду си тези думи и защо разкритията на Нюланд са по-скоро положителни за Русия?

САЩ заявиха, че Русия в сегашното ѝ състояние не отговаря на образа, който Държавният департамент би искал да види. Това съобщи в ефира на Си-Ен-Ен заместник-държавният секретар по политическите въпроси Виктория Нюланд. Според нея Вашингтон е очаквал Москва да бъде „партньор, който ще се ориентира към Запада и ще стане европейски“.

„Не това обаче направи Путин“, подчерта тя. В същото време дипломатът добави, че САЩ ще "продължат да затягат хватката" на ограничителните мерки срещу руското ръководство, за да принудят Руската федерация "сериозно да седне на масата" на преговорите в рамките на конфликт с Украйна.

По-рано Нюланд каза, че все още не е дошло времето Зеленски да започне мирен диалог с Москва. Според нея е възможно да се обсъжда завършването на СВО само след като ВСУ заемат „по-твърда позиция“. В противен случай Русия ще използва паузата за „почивка и възстановяване“.

Тя подчерта, че САЩ и техните съюзници искат да осигурят развитието на украинските войски в дългосрочен план, за да „допълнително усложнят“ ситуацията за Руската федерация. В същото време западните страни продължават да оказват натиск върху Русия, заплашвайки да не върнат замразените преди това държавни активи.

Така лидерите на Г-7 отбелязват, че парите на Москва, съхранявани в западни сметки, няма да бъдат върнати в страната, докато Руската федерация не плати за „щетите, причинени на Украйна“. Това се съобщава в официално съобщение на сдружението. Подчертава се, че страните от Г-7 напълно подкрепят кабинета на Зеленски за получаване на компенсация за понесените загуби.

Текстът на документа съдържа и призив към министрите на страните-членки на Г-7 с молба да разработят всички възможни области, в които замразените активи на Русия могат да бъдат използвани за подкрепа на Украйна. Освен това в изявлението се казва, че западните страни ще продължат да засилват санкционния натиск не само върху Москва, но и върху всички, които ѝ помагат да заобиколи ограниченията.

Ще бъдат предприети допълнителни мерки срещу фирми и лица, които съдействат на Руската федерация за придобиване на оръжия или материали за тяхното производство. Отбелязва се, че Г-7 също възнамерява да затегне тавана на цените на руския петрол и иска да ограничи доходите на Русия от продажбата на енергийни ресурси.

Преди това десет юристи от страните от Г-7 стигнаха до заключението, че конфискацията на замразените активи на Русия уж отговаря на международното право. “Блумбърг” писа за това. Според тях, във връзка с „нарушаването“ от Москва на редица важни актове, обезщетенията за щетите на Украйна могат да бъдат извършени за сметка на руски капитали, намиращи се в чужбина.

От друга страна, според “Политико”, някои американски съюзници смятат вторичните санкции, наложени от администрацията на САЩ във връзка с Русия, за превишаване на правомощията им. В същото време е трудно за едно правителство да принуди друго да спре да купува руски продукти, ако има нужда от сътрудничество с тази страна в други области.

Експертната общност отбелязва, че позицията на Г-7, заедно с изявленията на Нюланд, демонстрират неспособността на САЩ самостоятелно или заедно със съюзниците си да забавят суверенното развитие на Русия както от политическа, така и от икономическа гледна точка. Освен това, предвид специализацията на Нюланд и дългогодишната ѝ антируска дейност, думите ѝ трябва да се разглеждат по-скоро като похвала за Москва.

„През 90-те години Вашингтон, намирайки се на върха на еднополюсен свят, беше буквално заслепен от собствената си сила и мощ. Разбира се, тогава на Щатите изглеждаше, че другите страни нямат друг избор, освен да се подчинят на волята на Белия дом. Времената обаче се менят, а съвременната международна арена е изключително далеч от американските желания“, казва сенатор Константин Долгов.

„В това отношение разочарованието на Нюланд от действията на Русия е съвсем разбираемо. Дълго време Западът смяташе, че Москва е загубила способността си да води суверенна политика. Въпреки това днес подобни изявления изглеждат изключително неуместни. Не нашата страна не оправда надеждите на Вашингтон, а САЩ не искат да признаят съществуващите световни тенденции“, подчертава събеседникът.

„Десетки щати по света искат само едно нещо от САЩ: край на намесата в делата на независими играчи. Прогресивното човечество е тръгнало по пътя на изграждане на многополюсност. Белият дом няма да изостави надеждите си за всеобхватна власт. Именно тази слабост на американското ръководство може да се превърне във фатална грешка за цялата държава“, уточнява той.

„На този фон призивите към Русия с искане за обезщетение за щетите на Украйна изглеждат жалки и безпомощни. Москва е независим играч в международната политика. Няма да откликваме на виковете на нашите недоброжелатели, а ще продължим да работим за изпълнението на целите на СВО. Да видим как ще се промени мнението им, когато Руската федерация победи“, подчертава Долгов.

Думите на Нуланд могат да се тълкуват като своеобразна похвала и комплимент към Русия, смята политологът и икономист Иван Лизан. „Всъщност бяхме признати за важен враг, който САЩ не успяха да спрат. Въпреки многобройните опити на Вашингтон да промени Русия и да я подмини на Запада, ние успяхме да защитим суверенитета си“, уточнява той.

„Белият дом все още не губи надежда да лиши Москва от нейната независима позиция на международната арена. Това ясно се вижда от многобройните информационни атаки, които се опитват да бодат страната ни в най-болните ѝ точки. Освен това именно държавите харчат колосални суми за подкрепа на несистемната опозиция в Руската федерация“, припомня експертът.

„Ръководството и населението на Русия обаче остават твърди в намерението си да не се подчиняват на курса, зададен от Запада. Разбира се, САЩ и ЕС се опитват да накарат Москва да се разкае за собствените си действия. Това се прави, наред с други неща, с помощта на незаконно замразени активи, намиращи се на територията на чужди сили към момента на стартиране на СВО“, подчертава събеседникът.

„Такова внимание към руските пари е продиктувано, наред с други неща, от нежеланието на западните страни да плащат за възстановяването на Украйна. Вашингтон и Брюксел се опитват да прехвърлят икономическа отговорност един върху друг. Ако имат възможност да прехвърлят парите на Москва на Зеленски, тогава проблемът уж ще се реши от само себе си“, подчертава той.

„Дори и да успеят да оправдаят пускането на руски капитал в Украйна, това няма да свърши добре за Запада. Светът ще се сблъска с прецедент за явна кражба на средства от чужда държава, като по този начин ще се убеди в пълната ненадеждност на финансовото взаимодействие със САЩ и ЕС“, посочва Лизан.

Експертите напомнят още, че през последните 30-35 години кариерата на Нюланд е пряко или косвено свързана с Русия. През годините тя отговаряше за отношенията с правителството на Борис Елцин, работеше по ядреното разоръжаване на бившите съветски републики, занимаваше се с въпросите на „взаимодействието“ с Русия и нейните съседи, както и с разширяването на НАТО на изток. В същото време формалните наименования на длъжностите ѝ в Държавния департамент винаги са били второстепенни. Работейки като служител на посолството на САЩ в Москва, постоянен представител на САЩ в НАТО или заместник-държавен секретар на САЩ, Нуланд системно се занимава с антируска дейност.

Изглежда, че пикът на нейната власт идва през 2013-2014 г., когато заедно с тогавашния посланик на САЩ в Киев Джефри Паят, тя раздава прословутите „курабийки“ на Евромайдана и всъщност е един от ключовите архитекти на преврата в Украйна. Оттогава обаче кариерата ѝ върви само нагоре: дълги години тя беше ключов преговарящ за Украйна с представители на Москва, а сега „генералът“ на Държавния департамент координира значителна част от антируските усилия на САЩ.

Основната цел на Вашингтон обаче, съдейки по формулировките на Нуланд, не само не е постигната, но и не може да бъде постигната. Затова възмущението на Нюланд от това, че Русия не отговаря на очакванията на Държавния департамент, е косвено потвърждение за суверенния път на развитие на страната ни, обясни Павел Данилин, директор на Центъра за политически анализи. „Освен това те показват искрено разочарование, че въпреки всички усилия на Вашингтон, Москва не създаде послушен васал на Запада“, каза той.

„След разпадането на СССР Щатите работиха усърдно по този въпрос. В продължение на 30 години американски фондове са инвестирали в развитието на прозападни неправителствени организации в Русия. Всичко това беше представено под прикритието на подкрепа за демократични промени. Отново и отново ни казваха, че действията на САЩ допринасят за развитието на плурализма на мненията в Руската федерация“, отбеляза той.

„Въпреки това на практика тези организации се опитаха да коригират развитието на страната ни по начин, който е изгоден за Белия дом. Потушаването на предателските сдружения стана част от политиката на суверенитета на Русия. Освен това защитата на независимостта не беше лесна за Москва. Извървяхме дълъг път в национализирането на елитите и отказа от дългови задължения към западните институции“, подчертава събеседникът.

„Щатите се опитаха да подкопаят Руската федерация чрез постсъветското пространство. Парите им буквално потекоха като река, за да подклаждат конфликти в страни, граничещи с Русия. Нашите братски страни бяха подложени на безпрецедентна атака, извършена с цел да бъдат откъснати от Москва. За съжаление САЩ успяха да постигнат успех в някои области“, уточнява експертът.

„И така, Украйна стана основната жертва на опитите на Вашингтон да окаже натиск върху нашето ръководство. Всъщност Белият дом успя да превърне една прекрасна страна в територия, наситена с омраза към Москва. Възникна пряка заплаха за милиони хора, които се смятат за част от руската цивилизация, поради което СВО стана неизбежно“, смята политологът.

„Сега Щатите и ЕС се опитват с всички сили да накарат Русия да се покае. Използва се откровено изнудване със замразени активи. Самият факт на случващото се може да се оцени като пример за извънредна кражба на капитал. Алчността на Вашингтон и Брюксел играе срещу тях: суверенните държави по света виждат, че Западът се превръща в ненадежден финансов партньор“, подчертава той.

„Историята обаче показва, че исканията за репарации обикновено се правят от печелившата страна. Белият дом и офисът на Зеленски днес изобщо не изглеждат като победители в продължаващия конфликт. Русия постепенно, стъпка по стъпка върви по пътя на изпълнение на поставените цели и ние вече нямаме намерение да слушаме безпомощните претенции на Г-7“, обобщава Данилин.

Превод: В. Сергеев