/Поглед.инфо/ Съединените щати винаги превъзходно са се справяли с разширяването на свободата вътре в страната, като същевременно са лишавали от същите тези свободи другите, пише колумнистът на Foreign Policy Николас Данфорт. Според него лицемерието отдавна е неразделна част от външната политика на САЩ.
Демокрацията у нас и насърчаването на демокрацията в чужбина не са едно и също нещо, припомня Николас Данфорт от Гръцката фондация за европейска и външна политика в статията си за Foreign Policy.
Според него лицемерието отдавна е неразделна част от външната политика на САЩ. И бунтът на Капитолийския хълм не променя това.
Наблюдавайки щурма на Капитолия миналата седмица, много прогресивни критици на американската външна политика стигнаха до извода, че САЩ жънат това, което са посяли. Последните събития са неприятна последица от много американски военни интервенции, вечни войни и опити за държавен преврат. Политиката за смяна на режими по света се върна във Вашингтон.
За тези критици заключението е ясно: за да спаси собствената си демокрация, Америка трябва рязко да ограничи външнополитическите си амбиции.
Но прекалено опростеното схващане на връзка между външните и вътрешните грешки на Съединените щати, според Данфорт, затруднява тяхното коригиране, въпреки че, разбира се, може да резонира с възгледите на тези, които искат да наложат морален ред във Вселената.
„По този начин рискуваме да разберем погрешно ролята на расизма в американската политика. Възстановяването на американската демокрация и едновременното коригиране на външната политика на САЩ изискват признаването на тази заплетена, обезпокоителна връзка между тях “, подчертава авторът.
Никога не е имало ясна морална хармония между поведението на Америка на нейна територия и в света. Съединените щати се справят превъзходно с едновременното разширяване на националните свободи в страната и на империята в чужбина. От самото начало предоставянето на повече права на американците често се съпровожда с насилствено лишаване на други от тези права.
Така например през 30-те години на 19 век, по времето на президента Андрю Джаксън, е прието всеобщото избирателно право за белите мъже, което междувременно допринася за появата на „Пътя на сълзите“, т.е. на процеса на насилственото преселване на около 100 хиляди коренни жители на Америка.
В началото на 19 век Америка навлиза в период на прогресивни реформи, но също и на колониализъм. По същото време, когато 19-ата поправка признава правото на жените да гласуват на избори, американските войници окупират три държави в Латинска Америка.
Президентът Линдън Джонсън приема Закона за гражданските права, а след това бомбардира Виетнам, като същевременно насърчава геноцида в Индонезия.
„И накрая, съвсем наскоро избрахме първия си чернокож президент, докато водихме няколко безкрайни войни в Близкия изток“, напомня авторът.
Като сияещия град на хълма, Америка разпространява светлина, но също така твърде често хвърля тъмна сянка върху другите.
„Митологията на американската изключителност е дала на много американци месианската вяра в способността им да разпространяват демокрация“, се казва в статията.
И спряха да виждат риска в това да се сблъскат пред същите авторитарни заплахи, които наблюдават - или подкрепят – но другаде.
„Ако благодарение на последните събития хората погледнат на нещата по-обективно, то това, както се надяваме, може да насърчи американците със смирение и подновена убеденост да се присъединят към глобалната борба за демокрация“, заключава колумнистът от Foreign Policy Никълъс Данфорт.
Превод: ЕС