/Поглед.инфо/ Въпреки че вижданията на Джон Болтън за външната политика са твърде радикални, оставката му все пак ще навреди на администрацията на Доналд Тръмп, тъй като ще намали плурализма на мненията вътре в нея, пише Джеймс Холмс, наблюдател на свободна практика за The Hill. Според Холмс Тръмп трябва да намери като съветник по националната сигурност човек, който подобно на Болтън ще играе ролята на „адвокат на дявола“ и ще възразява срещу своите колеги, но в същото време ще прояви повече такт.

Оставката на Джон Болтън, съветник на президента на Съединените щати по въпросите на националната сигурност, едва ли беше шокираща новина за никого - в края на краищата днес има голям брой съветници в президентската администрация, пише Джеймс Холмс, ръководител на отдела за военноморска стратегия в американския военноморски колеж и наблюдател на свободна практика. Както отбелязва Холмс, дори ако на такива "звезди" на политиката, като бившия министър на отбраната Джеймс Матис, може лесно да им посочат вратата без каквито и да било церемонии, никой не трябва да чака гаранции за каквато и да е дългосрочна работа в администрацията на Доналд Тръмп.

През 70-те години на миналия век американският психолог Ървинг Джанис публикува основната си работа, озаглавена „Групово мислене“, където писа, че във всяка социална група „несъгласните“ неизбежно се сблъскват със социален натиск - те са принудени да се съгласят с мнозинството членове на групата или просто да мълчат, пише авторът. Междувременно възгледите, които не съвпадат с „общата линия“, имат своя собствена стойност - въпреки че далеч не винаги са верни, те карат мнозинството да помисли внимателно за собствените си аргументи и да елиминира недостатъците, подчертава Холмс.

За да се борят с груповото мислене, Джанис предлага на ръководителите на групи да назначат т. нар. адвокат на дявола, продължава наблюдателят на The Hill. Както напомня на читателите Холмс, такова название е носил в католическата църква специален министър, чиито задачи включват събирането на информация по време на канонизацията на човек, поради което те биха могли да откажат да го причислят към лика на светците - и това е помагало на църквата да оцени кандидатите и е заставяло висшите чинове внимателно да подбират аргументите и контрааргументите и да вземат предвид всички плюсове и минуси, преди да канонизират някого.

Решението на Тръмп да уволни Болтън бе критикувано, в това число и защото, в резултат на оставката му, в президентската администрация, плурализмът на мненията ще намалее и на президента ще бъде отказан достъп до определени гледни точки по различни външнополитически въпроси, подчертава журналистът на свободна практика за The Hill. Според Холмс подобно „късогледство“ в крайна сметка може да повлияе негативно на ефективността на решенията, взети от администрацията, защото „какафонията на различни мнения и гласове, всеки от които се стреми към превъзходство, е благословия за свободните общества, за разлика от техните авторитарни конкуренти“.

Всичко това, разбира се, не означава, че възгледите на Болтън могат да бъдат наречени правилни, прави уговорка авторът. Според Холмс, бившият съветник на Тръмп е бил заложник на „проблема със златния чук“, който американският психолог Ейбрахам Маслоу формулира така: „Може би, когато единственият инструмент, който имате, е чук, е изкушаващо да гледате на всичко наоколо като на пирон." За Болтън въоръжените сили са били „чукът“ - той твърде нетърпеливо призовава да бъдат използвани и твърде неохотно отказва подобно заявление в ситуации, в които те не показват резултати или вече са престанали да бъдат полезни, разсъждава авторът.

Според Холмс подобен начин на мислене е голям проблем, тъй като насилственият подход не се оправдава във всички случаи и ако твърде се увлечете от него, се случва страната да започне да губи пари за не особено полезни военни операции, губейки от поглед реалните приоритети.

Президентът на САЩ Теодор Рузвелт, който беше наричан "президент-войн", също използва сила, но той винаги се ръководеше във външната политика от една западноафриканска поговорка: "Говорете тихо, но вземете голяма пръчка със себе си и ще отидете далеч", пише авторът. За разлика от Болтън, Рузвелт никога не е искал да изрази недоволството от противниците си в лицето - но, например, когато редица европейски държави организират морска блокада на Каракас през 1902 г., за да принудят Венецуела да изплати дълга си към европейските банки, американският лидер изпраща почти целия американския флот в Карибско море, за да се предотврати превземането на тази държава в Южна Америка от европейците, подчертава наблюдателят на The Hill. Освен това, както отбелязва авторът, тази операция е организирана толкова тихо, че историците успяват да докажат, че тя е проведена едва век по-късно.

Като следващ съветник по националната сигурност президентът Тръмп трябва да намери „адвокат на дявола“ с „тих глас“, който да изразява собствените си мнения сред колегите си открито и безстрашно, но ще бъде тактичен публично, заключава авторът. Впрочем да се научи на нещо от Ървинг Джанис и Теодор Рузвелт няма да навреди и на самия американски лидер, иронизира Холмс.

Превод: М.Желязкова