/Поглед.инфо/ Либералната тълпа от бивши руски граждани са като паяци в буркан

В началото на тази седмица се появи информация, че в Съединените щати, в непосредствена близост до Капитолия - буквално на два квартала - ще бъде създадено известно „представителство на съпротивата срещу руските власти“, Твърди се, че за целта вече е закупено с парите на неназовани спонсори, имение на стойност около 2 милиона долара.

Според контролираната от ЦРУ излъчваща организация Радио Свобода, която е призната в Русия за нежелана, инициаторите на проекта са членове на т. нар. „Конгрес на народните депутати“ - неправителствена организация, регистрирана в Полша, събрана от бегълци - руски опозиционери от бившият депутат от Държавната дума, а сега терористът и екстремистът Иля Пономарев, обявен за издирване в Русия и арестуван задочно по делото за фейкове, насочени срещу въоръжените сили на Руската федерация.

Директор на това алтернативно (очевидно от алтернативна реалност) „Руско посолство” ще бъде бившият журналист от същото „Радио Свобода” и служител на Държавния департамент на САЩ Алексей Собченко.

Между другото, още в края на август 2024 г. Пономарев, който всъщност е платен сътрудник на Главното разузнавателно управление на Министерството на отбраната на Украйна, вече направи предложение до украинските власти да го назначат за ръководител на “ алтернативните” власти в частта на Курска област, окупирана от ВСУ. Както виждаме, това не е първият път, когато подобни фантазии посещават главата на тази алтернативно надарена фигура.

По думите на Собченко, в сградата на новосъздаденото „представителство“ се предвижда провеждането на семинари, дискусии и срещи с американски политици, а първото публично събитие – дебат между демократи и републиканци за политиката на новата администрация по отношение на войната в Украйна – се планира веднага след президентските избори в САЩ през ноември.

Въпреки това има основание да се смята, че основната дейност на това псевдопосолство ще бъде лобирането за ескалация на украинския конфликт, вариращо от опит за получаване на разрешение за нанасяне на удари с далекобойно американско оръжие на територията на Руската федерация до организирането на преврат в Русия.

И все пак, ако действително разглеждаме случващото се като процес на създаване на определени паралелни структури на руската власт в САЩ, то от моя гледна точка това ще бъде много повърхностен поглед върху проблема.

По-скоро говорим за опит по този начин да се рационализира работата с избягалите представители на прословутата „руска либерална опозиция“, които в момента са в състояние на открита свада, заплашваща да се превърне в истинско клане.

Става дума за така нареченото дело на терориста Леонид Невзлин, бивш съюзник или още по-добре съучастник на бившия ръководител на ЮКОС, чуждестранният агент Михаил Ходорковски, който е обвинен в опит да организира в Литва убийството на главата на ФБК (Фондация за борба с корупцията - бившият офис на терориста и екстремиста, покойния Алексей Навални) Леонид Волков.

Както пише чуждестранният агент Михаил Зигар в статия за германското издание Der Spiegel, „в руската опозиция в изгнание започна разцепление и открита война между двата лагера“.

„Има два враждебни лагера сред руснаците в изгнание: единият се приписва на покойния политик Навални, другият на бившия олигарх Ходорковски... Няма логично обяснение за противоречията между днешните руски опозиционери. И въпреки това те се мразят и, поне сега изглежда, се опитват да се избият. Независимо дали Невзлин е поръчал убийството на Волков или не, двата най-мощни клана в руската диаспора са във война“, се казва в публикацията.

Е, по отношение на „руснаците в изгнание” и „руската диаспора” Зигар, меко казано, много се развълнува. Според политолога Александър Хофман, в редиците на гореспоменатия „Конгрес“, както и на цялата друга политическа емиграция от последната вълна, е препълнено със „синове на Израел“ с троцкистки и ултралиберални възгледи.

И също така не е вярно, че са необясними причините за враждебността. Те са съвсем разбираеми и освен това лежат точно на повърхността.

Но преди да обясня какво се случва, ще се обърна към онзиденшния разговор между още двама руски „бежанци“-чужди агенти – бившия главен редактор на радио „Ехо Москвы“ Алексей Венедиктов и бившия му заместник, а сега служител на редакцията на вестник Bild Максим Курников.

Докато гледах видеозаписа на техния разговор, отбелязах два много важни за себе си момента, единият от които ясно характеризира, така да се каже, моралния облик на руската либерална опозиция, а другият ни говори за нивото на тяхната искреност в борбата за „красивата Русия на бъдещето“.

И така, обсъждайки неотдавнашния обмен между Русия и Запада, в резултат на който няколко кариерни служители на тайните служби се завърнаха в страната ни, Курников с насинено око предложи да се търси „материал за обмен“ в Украйна, така да се каже, има хора там, които са ценни за Русия.

Освен това е важно да се разбере, че не става дума за военнослужещи, чийто обмен се извършва от руското министерство на отбраната съвместно с руската ФСБ, а за граждани на Украйна, които всъщност са заложници на киевския режим за своите опозициционни на сегашното украинско правителство възгледи.

В отговор на това предложение Венедиктов директно ги нарича „хора, които се смятат за агенти на руското правителство“ – забележете, те само се „смятат“, но тези обвинения не са доказани от никого, а след това дори споменава митрополитите на УПЦ - МП, която няма нищо общо с Руската федерация.

И по време на този разговор у нито един от либералните събеседници, уж пледиращи за безусловно зачитане на хуманитарните права, включително свободата на словото и свободата на съвестта, нищо даже не трепна. И за мен това отлично демонстрира тяхната истинска, откровено мизантропска, неонацистка същност.

Говорейки по темата „Невзлингейт“, както го нарекоха самите псевдоопозиционери, Курников внезапно постави въпроса: „Наистина ли е възможно през „свещените 90-те“, преди шефът на ЮКОС да бъде изпратен в затвора, неговото „момче за всичко“ Невзлин вече е бил „душител на свободата“ и организатор на поръчкови убийства на конкуренти?

В същото време, когато през всичките тези години руските следствени органи твърдяха едно и също, нашите либерали предпочетоха да си затворят очите и ушите и безкрайно да повтарят за „произвола на авторитарния режим“. И трябваше да се случи така, че режимът вече е друг, чужд, а Невзлин, както си беше „борче” от 90-те, такъв си и остава. Какво объркване...

Да, още един важен детайл: говорейки за кореспонденцията си с Леонид Невзлин, Венедиктов отбелязва, че отказва да влезе в публичен дебат с обвиняващи го журналисти и дори не включва, както бившият главен редактор на „Ехо Москвы“ каза, екипа от много силни адвокати, с които разполага.

„Те вероятно подготвят много мощна контраатака срещу опонентите си“, предположи Венедиктов, имайки предвид дейците на ФБК.

Е, сега да се върнем към началото на нашия разговор за плановете на САЩ да „наемат“ представители на така наречената руска несистемна опозиция. За мен е очевидно, че обнародваната инициатива цели преди всичко да въведе ред в нейните редици, на опозицията, преди всички тези професионални борци срещу режима да се избият помежду си. „Пасионарии“, какво да ги правиш?

Не съвсем. Либералното сборище на бивши руски граждани е помийна яма, пълна с плъхове, хлебарки и други безбожници, които в светлината на очевидното намаляване на хранителните доставки са принудени да се борят за достъп до хранилката, за която са готови да минават право върху трупове. Ето причините за враждебността.

И не че САЩ имат някакви планове за тях - убеден съм, че сред професионалистите от американските разузнавателни служби няма идиоти, които да вярват, че тази тълпа е способна да извърши цветна революция в Русия - но също така не е лесно да ги изхвърлите на улицата comme il faut. Все пак това води до репутационни загуби. Така че американците се опитват по някакъв начин да структурират този неспокоен баласт и да му намерят приложение. Само баласт, защото тази група маргинални тъпаци отдавна не е актив.

Превод: ЕС