/Поглед.инфо/ Ако Америка беше компания, а не държава, отдавна щяхме да разпуснем корпорацията, да разделим активите и да тръгнем по своя си път.

Какво все още държи заедно тези спорещи и разделени хора?

Само помислете.

При обявяването на законопроекта за стимулиране на стойност 900 милиарда долара за справяне с пандемията, говорителката на Камарата на представителите, Нанси Пелоси не спомена, че подаръците за нейните бедстващи сънародници и жените по Коледа биха били два пъти по-големи, ако зависеше от нея.

Офертата на президента ДоналдТръмп беше 1,8 трилиона долара през октомври. Защо говорителката отхвърли тази оферта?

"Президентът единствено иска името му на документа да излезе преди изборния ден и пазарът да се покачи" , каза тя пред демократите от Камарата на представителите.

Вместо да позволи на Доналд Тръмп да вземе овациите, Нанси Пелоси захвърли интересите на милиони американци.

В неделя обаче говорителката отдели време за изявление, за да приветства премахването на статуята на генерал Робърт Е. Лий от Залата на статуите.

"Добре дошли новини", каза говорителката Пелоси.

"Конгресът ще продължи нашата работа, за да освободи Капитолия от почитта към омразата", заяви тя.

Генерал Робърт Е. Лий стоеше на почетно място в Капитолия от десетилетия. Кога точно статуята на генерала се превърна в почит към омразата?

И двата епизода сочат неприятната истина:

Нашето нефункционално американско семейство се съгласява по различните теми все по-малко.

До средата на ноември, според анкета на Ройтерс / Ипсос, 52% от републиканците смятат, че Доналд Тръмп е "с право е победил".

Шестдесет и осем процента от републиканците смятат, че изборите са "фалшифицирани". Една трета от независимите и дори 10% от демократите се съгласяват.

Този месец проучване на Фокс установи, че една трета от всички регистрирани избиратели смятат, че изборите през 2020 г. са откраднати от победителя Доналд Тръмп, като 78% от гласувалите за него изразяват това мнение.

В дългосрочен план не само изборите през 2020 г. ще бъдат подозрителни. Също така, вярата в едно от тайнствата на светската демокрация, а именно във всеобщото избирателно право, ще страда и ще намалява.

Нещо повече, проблемите, които ни разделят, все повече се насочват към вярата на това, което ни определя като нация и народ.

Част от нашия интелектуален елит категорично се съгласява с проекта на Ню Йорк Таймс "1619", който постановява, че истинската дата на раждане на тази нация не е била нито 1776, нито 1789, а годината, в която първият робски кораб е пристигнал във Вирджиния.

За тази влиятелна кохорта поробването на чернокожи хора, доведени от Африка, и лишаването от собственост и земя, както и унищожаване на местните племена, които европейските заселници са намерили тук, са определящите събития от нашата история.

И всички, които са участвали в тези престъпления срещу човечеството или са отказали да ги осъдят, не заслужават помилване или уважение и почит.

Не само генерал Робърт Лий, но и Христофор Колумб и президентите Вашингтон, Томас Джеферсън, Джеймс Медисън, Джаксън, Теодор Рузвелт и Уудроу Уилсън са расистки бели мъже, чието позорно и дори престъпно поведение ги дисквалифицира от почетно място в американския пантеон през 2020 г.

Всички статуи на такива мъже трябва да бъдат бутнати, за да ни очистят от петното, че сме ги почитали.

Пелоси казва, че подобни статуи са "почит към омразата".

Може да не е мислила така преди пет или 10 години, но вече вярва в това.

Това, което се случва, е масово преобразуване.

И все пак има и друга Америка, която все още тачи нацията, създадена от тези хора. И както техните бащи, дядовци и предци, така и тези американци са показали готовност да се бият и да умрат в нейна защита.

По този начин ние, американците, не сме съгласни по най-основните въпроси.

Беше ли Америка, онази Америка, с всичките си грехове и добродетели и всичките си постижения, държава, която трябва да се пази, обича и защитава?

Или Америка е държава, от чиято история всички трябва да се срамуваме?

Част от Америка също вярва, че откриването в Конституцията на правото на жената на аборт и правото на хомосексуалистите да се оженят са били основни етапи на напредъка към една по-морална Америка.

Други виждат това като дълги крачки, които ни отдалечават от християнската държава, която някога бяхме. Като социален и морален упадък, водещ ни към същата тиха смърт, която дойде при други цивилизации и нации, които са съществували преди нас.

Накратко, ние, американците, не сме съгласни дали нашата страна е добра и велика нация, която си струва да се защитава, или място, което се нуждае от дълбоко културно прочистване на греховете си.

И нямаме общ морален кодекс. Едната страна се корени в модернизма и секуларизма, а другата - в ученията на Стария и Новия завет, християнската традиция и природния закон, изписан върху човешкото сърце, който превъзхожда закона, създаден от човека.

Хората, които не са съгласни с такива основни вярвания, естествено се отдалечават едни от други, както правим днес ние, американците в нашето общество.

От тези основни различия възникват политически въпроси, които не са незначителни.

Може ли да издържи една толкова разделена и раздробена република като нашата - расово, етнически, политически, културно, морално - с население, което не споделя едно и също убеждение за това дали тяхната нация е добра и велика, или пропаднала и зла, да издържи? И ако да, то за колко време?

Какви успешни модели от историята виждаме на нациите, които поеха рисковете, които поемаме и ние с нашата република?

Превод: СМ