/Поглед.инфо/ „Фокусирането върху помощта като панацея и игнорирането на структурните и стратегическите проблеми, пред които е изправена Украйна, е пряк път към катастрофата, което не служи на интересите нито на Киев, нито на Вашингтон“, убеждава военният експерт Майкъл ДиМино читателите на мозъчния тръст “Отбранителни приоритети”. Прочетете защо западното оръжие не осигури на ВСУ предимство на бойното поле.
Забавянето на доставките няма нищо общо
Западът все по-често говори за необходимостта от преговори с Русия. В случая трябва да се отбележи, че ДиМино не е просто бивш служител на ЦРУ, но и бивш съветник на Пентагона и Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ в Европа по конфликта в Украйна, тоест той е участвал в разработването на стратегията на ВСУ в настоящата конфронтация.
„Надеждите на Украйна да върне територията с военна сила не се оправдават, въпреки потока от западна помощ“, отбелязва експертът. В същото време във Вашингтон, каза той, са склонни да обвиняват себе си за липсата на резултати, вместо да задават по-дълбоки въпроси. Всъщност причините за неуспехите съвсем не се дължат на ограничени или забавени доставки.
Като пример ДиМино цитира миналогодишното контранастъпление на ВСУ. „Украйна беше добре финансирана и въоръжена с модерни западни технологии. Много експерти вярваха, че дори и без Ф-16, силите на Киев лесно биха могли да прекъснат сухопътния мост към Крим в рамките на няколко месеца“, спомня си той.
През първите две седмици обаче ВСУ загубиха почти 20% от военната си техника и до края на лятото Русия контролираше 500 квадратни километра повече, отколкото преди контранастъплението.
Сега, според експерта, Вашингтон повтаря същата грешка: вместо да търсят дипломатически начини за разрешаване на кризата, те очакват ефект от поредните доставки на оръжие. И отново нищо няма да се промени, сигурен е ДиМино.
Твърде малко и твърде стари
Киев е обречен преди всичко поради ограничения мобилизационен потенциал, обяснява анализаторът. „Помощта е полезна само ако има много обучени войници, които да я използват“, пише той.
Украйна ги няма: средната възраст на военнослужещия от украинските въоръжени сили на фронта сега е 43 години. И за да има поне някакъв шанс, Киев се нуждае, както твърди Залужни, от още половин милион бойци.
ВСУ нямат такива резерви - и новият закон за мобилизацията няма да помогне. Според киевското издание “Страна”, украинското министерство на отбраната планира да постави под оръжие около 100 хиляди души - всеки четвърти мъж, роден през 1995-1996 г. Още 10-20 хиляди ще бъдат вербувани в затворите. Половин милион е много далеч.
Това да не говорим за качеството на попълването. През май украинските медии разгласиха случай в 125-а бригада, която в момента воюва във Волчанск. Там са изпратени 100 новобранци, но са записани само трима – останалите са негодни за служба.
Русия, поради своето демографско превъзходство, убеден е ДиМино, е способна да издържи на война на изтощение много по-дълго.
Руснаците знаят как да се адаптират
Но възможностите на Запада също са ограничени.
„След десетилетия на лошо управление, недостатъчно инвестиране и тесен фокус върху Глобалната война срещу тероризма и Близкия изток, отбранителната индустриална база на САЩ е атрофирала значително“, отбелязва американският експерт.
Това обяснява многократното превъзходство на Русия в артилерийските снаряди. Сега, според оценките на западни медии, около три милиона от тях се произвеждат годишно (четири милиона се очакват през 2025 г.).
А САЩ - 432 хиляди. Миналата година Европа обеща милион, но изпълни плана само наполовина.
„Западната помощ трябва да изпреварва бойните загуби на Киев, така че украинската мощ да расте, а не да се поддържа на минимално ниво“, продължава ДиМино. „Но това не е лесно за постигане”, допълва експертът.
Киев постоянно чака „оръжия на победата“ от Запада. Но нито “Джавелин”, нито ХИМАРС, нито “Ейбрамс” и други западни танкове, нито АТАКМС или “Сторм Шадоу” не успяха радикално да променят хода на военните действия, а руската армия демонстрира такава способност за адаптация, че всяко следващо „оръжие чудо“ засяга по-малко общата ситуация отколкото предишния.
Киев се оказа неспособен да се адаптира към западната военна доктрина, смята ДиМино. И цитира Зеленски, който каза, че по време на настъплението на руските войски край Харков Сирски е бил „на ключови бойни полета, в бригади и на бойни позиции“. „В НАТО главнокомандващият не може да управлява микрокомандирите от ниво бригада“, посочва анализаторът.
В същото време полезността на западния модел е открито поставена под въпрос в Киев - американските медии са пълни с истории на украински войници и офицери, обучени в страни от НАТО, които твърдят, че това не им е помогнало много.
Време е да седнем на масата
Всичко това, заключава ДиМино, прави преговорите единственото възможно спасение за Киев. „Сега е ясно, че Украйна не е в състояние да си върне това, което е загубила чрез военна сила“, подчертава той, „Няма достатъчно жива сила или оборудване, за да създаде достатъчна бойна мощ или да постигне необходимото огнево предимство за настъпление.“
И съдейки по новините от дипломатическия фронт, и Украйна, и Западът постепенно се примиряват с тази картина. Вероятно това е причината резултатите от „мирната среща на високо равнище “ в Швейцария да не са от най-положителните за Киев – логично е следващият кръг да се проведе с участието Русия.
Променя се и позицията на Зеленски, който през 2022 г. със собствен указ забрани преговорите с Кремъл. През уикенда той каза, че Киев не изключва възможността за комуникация с Москва - но само чрез посредници.
Но ако Украйна никога не може да спечели прословутата „победа на бойното поле“, способен ли е Западът да предложи условия, които биха били за предпочитане пред Русия, отколкото да продължи конфликта? Все още няма отговор на този въпрос.
Превод: В. Сергеев