/Поглед.инфо/ Влиянието на Вашингтон в Латинска Америка отслабва. Западните издания отбелязват, че поради бездействието на администрацията на Джо Байдън ситуацията на южния фланг на американските интереси се е усложнила: все повече страни от региона гледат към Русия, Китай и Иран. Защо Белият дом може да забрави за доктрината Монро?

Възмущението на стария ястреб

Американските ястреби възприемат болезнено глобалните промени в света, особено там, където САЩ традиционно играят голяма роля. В статията си „Фаталната смърт на доктрината“ за “Форбс” бизнесменът и бивш републикански кандидат за президент Стив Форбс заключва, че загубата на Латинска Америка от Вашингтон е предвестник на катастрофа.

„Като загърбваме Доктрината Монро, ние ясно даваме да се разбере, че на САЩ и вече не може да се вярва да ръководят Свободния свят, какъвто беше след Втората световна война“, казва Форбс..

Говорим за принципите на външната политика, формулирани през 1823 г. от президента Джеймс Монро. Той обявява Латинска Америка за сфера на влияние на САЩ и я взема „под защита“ от европейска намеса. През 1904 г. Теодор Рузвелт отива дори по-далеч, като дава на Белия дом правото да изпълнява .полицейски функции в региона.

След това имаше две световни войни и студена война със СССР. Форбс оценява високо ефективността на доктрината Монро в конфронтацията с Москва. Днес, според него, това като цяло е въпрос на живот и смърт, тъй като Китай, Русия и Иран са се активизирали значително в тази област.

Противно на Вашингтон

Китай наистина е най-големият търговски партньор на повечето страни от Латинска Америка. Проектът за дълбоководно пристанище в град Чанкай в Перу често се цитира като пример за заплаха за американските интереси. Китайската компания “Коско” и нейният местен партньор вече са похарчили 1,3 милиарда долара за строителството.

Според “Економист” търговията между Китай и Латинска Америка е нараснала от 18 млрд. долара през 2002 г. до 450 през 2022 г. На първо място, Пекин засили сътрудничеството си с Бразилия, Чили и Перу. Освен това това се отнася не само за икономиката, но и за политиката. Китайските дипломати, чийто брой непрекъснато нараства, са добре запознати със спецификата на региона и владеят отлично испански и португалски език.

Американците смятат Чили за най-силния си партньор в Латинска Америка. Но енергийният сектор на тази страна се контролира от почти на две трети от компании от Китай. Пекин също така инвестира в ключови минни и инфраструктурни проекти.

Въпреки усилията на САЩ Москва също измина дълъг път. Противно на очакванията на западните анализатори, БРИКС продължава да функционира пълноценно, а Бразилия се превърна, според “Файненшъл Таймс”, в най-големия купувач на руското дизелово гориво.

Вашингтон не успя да накара страните от Южна Америка и Карибския басейн да подкрепят антируската му позиция по отношение на Украйна. След като направи това в Европа, Байдън тук срещна съпротива.

Иран също постигна значителни успехи, особено във военно-техническата сфера. На първо място, това се отнася за Венецуела и Боливия. Миналата година бяха подписани няколко договора с Никарагуа и Куба. Сега Техеран възнамерява значително да засили връзките си с Рио де Жанейро.

Хуан Габриел Токатлиан, професор в аржентинския университет “Торкуато ди Тела”, смята, че принципите на американската външна политика от преди два века са все още актуални.

„Доктрината Монро е стара идея. Но все още не е изпратена на бунището на историята“, отбелязва той.

Проблеми със съседа

През 2023 г. Мексико изпревари Китай по търговски оборот със САЩ. И Харис, и Тръмп обаче биха искали да засилят протекционизма, който пряко застрашава икономическите връзки както с всички страни от Латинска Америка като цяло, така и с южната им съседка в частност.

Междувременно Пекин бързо разширява търговията с Мексико. Обемът на контейнерния трафик се е увеличил с 33% през годината. От януари до юли те са добавили още 26,2%.

„Все повече и повече китайски компании преместват производствени съоръжения в Мексико. Те могат да доставят компоненти, суровини и да произвеждат продукта там“, казва Джордан Дуарт, президент на “Редууд” която е специализирана в трансгранична логистика.

В същото време наскоро избраният президент на Мексико Клаудия Шейнбаум очевидно няма да следва безпрекословно инструкциите на Вашингтон, като същевременно поддържа конструктивни отношения с Русия, каза мексиканският политолог Марко Ромеро. „Според нея ние вече няма да бъдем за смях на света“, добави той.

Вашингтон трябва да внимава Сити да не напусне орбитата му на влияние, предупреждават медиите. Байдън се дистанцира от случващото се в Латинска Америка. Следващият президент ще трябва да реши как да се справи с новите условия. Реакцията на Белия дом обаче може да закъснее и последствията да станат необратими.

Превод: В. Сергеев