О'Брайън стана четвърти съветник по националната сигурност след двете години и осем месеца президентство на Тръмп. Тези рокади на един от най-важните държавни постове в Америка, разбира се, могат да бъдат оценени по различен начин.
Първи е бившият шеф на американското военно разузнаване генерал Майкъл Флин. Той беше назначен на тази длъжност на 20 януари 2017 г., но на 13 февруари е принуден да подаде оставка след избухване на скандал поради информация за разговора му (?) с руския посланик в САЩ Сергей Кисляк.
Флин е заменен от генерал Хърбърт Макмастър, признат от списание “Тайм” за "изключителен военен мислител сред представителите на армията на XXI век”, “като архитект на бъдещия облик на Сухопътните войски на САЩ”. На 22 март 2018 г. „изключителният военен мислител“ също подава оставка поради разногласия с президента по редица въпроси, включително политиките по отношение на КНДР, Иран, Сирия и Русия. Макмастър е против намаляването на военните разходи, твърдейки, че политиката на Москва е насочена към разрушаване на съществуващия ред в Европа. Официална причина за оставката на харизматичния милитарист е телефонният разговор между Доналд Тръмп и Владимир Путин на 21 март 2018 г., по време на който американският лидер поздрави руснака за преизбирането му за президент. Според Washington Post и New York Times съветникът на Тръмп е поискал специално американският президент да се въздържа да поздравява руския президент за победата. Макмастър е присъствал по време на телефонния разговор между двамата президенти и подаде оставка на следващия ден.
Третият е Джон Болтън, виден представител на свирепите неоконсерваторите, който често е упрекван, че поставя интересите на Израел над американските. Оставката на Болтън се състоя на фона на неразрешими противоречия между него и Тръмп по въпросите на външната политика.
Робърт О'Брайън няма нищо общо с предшествениците си като съветник по националната сигурност. Той е професионален юрист, доктор по юриспруденция. Той се занимава с частна практика в продължение на много години. Той има и впечатляваща дипломатическа кариера. От 1996 до 1998 г. О'Брайън работи като консултант в Съвета за сигурност на ООН, занимавайки се с претенциите, произтичащи от иракското нашествие в Кувейт. Той е бил заместник-представител на САЩ при Организацията на обединените нации по време на президентството на Джордж Буш и по указание на администрацията на Барак Обама участва в реформирането на правосъдната система в Афганистан. Той също така съветва държавния секретар Кондолиза Райс и Хилари Клинтън.
През октомври 2011 г. О'Брайън е член на екипа на кандидата за президент от Републиканската партия Мит Ромни като консултант по външна политика. От май 2015 г. той съветва губернатора на Уисконсин Скот Уокър, който е един от кандидатите на републиканците в президентската надпревара през 2016 г., а след това се оттегли, за да може Републиканската партия да обедини сили срещу ръководителя на Доналд Тръмп, както пише The New York Times.
О'Брайън е най-известен с книгата си „Докато Америка спи: Възстановяване на американското лидерство в криза“, където той заявява дълбоката си вяра в „Американската изключителност” и че „Съединените щати стават по-силни, когато те ... са надежден приятел на своите съюзници ... и че “ние сме добри момчета, но някъде има лоши момчета” Един от лидерите на президентската кампания на Мит Ромни, бившият служител на Държавния департамент на САЩ Барт Марсуа, даде важен отзив за книгата, с който разбираме по-добре новата роля на Робърт О'Брайън: „Ако се интересувате от това какви тенденции и събития ще определят външната политика на избрания президент Доналд Тръмп, трябва да прочетете “Докато Америка спи” от Робърт О'Брайън”.
О'Брайън е задкулисен играч и опитен преговарящ, който знае как да намери компромис в най-трудните ситуации. Като се има предвид, че О'Брайън е външнополитически съветник на президентските кампании на Мит Ромни и Скот Уокър и работи в администрацията на Джордж Буш, назначаването му за помощник по националната сигурност може да помогне на Тръмп да възстанови обтегнатите отношения с консервативния външнополитически естаблишмънт на републиканците.
О'Брайън се оказва не само майстор при спасяването на американски заложници, но и умел царедворец. След като Дани Бърч, американски заложник, който бе държан в плен в Йемен 18 месеца, бе освободен и Тръмп отпразнува това събитие в Овалния кабинет, О'Брайън го е похвалил: „Президентът постигна безпрецедентен успех да върне американците у дома без отстъпки, без обмен на пленници, благодарение на постоянството и добронамереността, които е събудил по целия свят”. На което Тръмп е отговорил: „Благодаря ви. Това е толкова мило”.
О'Брайън има "документирана история на възхваляване на президента", отбелязва Business Insider, като предполага, че “този тип ласкателство вероятно е помогнал при изкачването му.”
О'Брайън, за разлика от Болтън, има репутация на приятелски настроен човек и играч в екип. Той правило е решил да ласкае президента, което Тръмп очевидно оценява. Например, Тръмп наистина харесва това, че О'Брайън го нарече “най-големият преговарящ за освобождаване на заложници в историята на САЩ”.
В същото време, пише Business Insider, след назначаването на новия президентски съветник по националната сигурност, “външнополитическите експерти и критиците на президента повдигат въпроса за квалификацията на О'Брайън.” Тримата предишни съветници имат десетилетия военен и дипломатически опит, а О'Брайън според тях е “просто” адвокат без много опит в Държавния департамент.
Бившият главен “писател на речи” на Пентагона по времето на Барак Обама, Джон Ханс, в статия в The Atlantic, отбелязва недоволството на Конгреса както от Болтън, „чиито остри нокти и ястребови погледи не го направиха популярен на Капитолийския хълм“, така и от „относително неизвестния адвокат“ О'Брайън, предполагайки промяна на процедурата за назначаване на сътрудници на президента за национална сигурност, която сега не изисква одобрение от Конгреса. „Изискването съветникът по националната сигурност да бъде одобрен от Сената ще бъде добро за Тръмп, добро за О’Брайън, добро за Конгреса и добро за страната“, пише Джон Ханс.
С изгонването на Болтън от Белия дом Тръмп не го очаква лесен живот. На 18 септември Болтън остро разкритикува външната политика на Тръмп на частна вечеря, организирана от консервативния мозъчен тръст “Гейтстоун”. Болтън се срещна с 60 спонсори на организацията в луксозен ресторант в Манхатън. Милиардерът Ребека Мърсър представи Болтън като „най-добрият съветник по национална сигурност, на който страната ни може да се надява“. В отговор прозвучаха силни аплодисменти.
Болтън заяви, че намерението на Тръмп да покани главатарите на талибаните на преговорите в Кемп Дейвид е изпратило „ужасен сигнал“, че всякакви преговори със Северна Корея и Иран са „обречени на провал“. Той предположи, че ако САЩ бяха отмъстили за унищожаването на своя дрон, Иран вероятно нямаше да удари саудитските рафинерии за петрол.
Когато известният адвокат Алън Дершовиц, който говори по време на срещата, е нарекъл изгонването на Болтън от Белия дом национално бедствие, той е бил прекъснат с „бурни аплодисменти“.
Така че може би въпросът ни е: „Дали Болтън се готви да замени Тръмп като президент на Съединените щати?“
Превод: В.Сергеев
