На практика типичният пример изглежда така.
25-годишната Джесика и съпругът ѝ наемат апартамент в Бруклин за 4000 долара на месец. Сега съпругът ѝ, както и всички останали жители на дома, са останали без работа (почти всички са наети в „икономиката на услугите“) и единствено тя работи в цялата къща (изготвя дезинфектанти). Апартаментът не се плаща от няколко месеца, натрупан е дълг от 20 000 долара, собственикът на къщата заплашва със съд. Активно търсят наематели, за да преместят всички в стаи като в студентско общежитие. Страна на мечтите, хехе.
Очевидно за икономика, в която всички сектори са претоварени с дълг, няма решение. Може законодателно да се въведе мораториум върху наемите, но тогава собствениците на жилищата ще ревнат.
Може да се въведе мораториум върху банковите дългове, но тогава банките ще ревнат, а те така и така навлизат в най-лошите спекулации и пирамидални схеми, за да припечелят пари, а след това бягат да молят държавата за трилионни вливания, за да запълнят дупките, които се отварят в техните баланси.
Но самият „кредитор последна инстанция“ - държавата и бюджетът - вече е изградил най-голямата пирамида на държавните ценни книжа в историята и всяка нова дупка в икономиката, която трябва да бъде закърпвана, само ще ускори нейния срив.
Превод: В. Сергеев
