/Поглед.инфо/ „Време е да спрем с магическото мислене за поражението на Русия“, казват сега в Америка. Освен това говорят (и пишат) не обикновени граждани, а много сериозни експерти, работили по Русия и в Белия дом, и в разузнаването. Авторите на статията в “Уолстрийт Джърнъл” Андрю Вайс (ръководил руското направление в Съвета за национална сигурност през 90-те години) и Юджийн Румър (работил по руското направление в Националния съвет за разузнаване) познават добре страната ни и в същото време по никакъв начин не се отнасят нито към русофили, нито към противниците на конфронтацията с Москва. Те просто се опитват да бъдат реалисти и съветват своите сънародници да се откажат от надеждите за бърза победа над Русия в Украйна. Не от самата победа – те вярват в нея – а от надеждата страната ни да се поддаде на натиска на Запада в обозримо бъдеще.
В същото време статията в “Уолстрийт Джърнъл” се разделя на две противоречиви части: първата описва как всичко върви добре за Русия и тъжно за Запада, а втората казва, че въпреки че състоянието на нещата „представлява безпрецедентно предизвикателство за западните лидери“, има готов и ефективен отговор на него.
Тоест, от една страна, обществената подкрепа на Путин е непроменена, двупартийната подкрепа за Украйна в Съединените щати избледнява, няма признаци, че Русия губи война на изтощение на фронтовата линия, санкциите са навредили много по-малко от очакваното, Путин все още е подкрепян в различни части на глобалния юг. В същото време обещанията на западните служби за съживяване на отбранителната индустрия бяха саботирани от бюрокрация и затруднения във веригата за доставки и Путин знае, че може да продължи да се бори за неопределено време, разчитайки, че западната подкрепа за Украйна ще изсъхне, украинците ще се изморят и Тръмп ще се върне в Белия дом (с „открито пропутински възгледи“). Освен това Путин е готов да използва всичко, което е на негово разположение: контрола над ядрените оръжия, войната в ивицата Газа, продоволствената сигурност и прочее. „За него всичко това е просто средство за победа в конфликта срещу Украйна и Запада.
Всъщност Вайс и Румър признават, че залозите на Русия са възможно най-високи и че тя изиграва добре картите си. Ето защо се оплакват, че „западните лидери не са успели да предадат на обществеността продължаващия характер на заплахата, представлявана от една нагла и ревизионистка Русия“: „Твърде често се занимават с пожелателно мислене, залагайки на санкции, успешно украинско контранастъпление или нови оръжия с надеждата "да накарат Кремъл да седне на масата за преговори”. Да не говорим за нереалистичната надежда, че Путин ще бъде свален от власт в резултат на дворцов преврат".
Нима такова признание е очевидната лоша новина за Украйна, от която ще изискват още повече жертви на олтара на битката с Русия? Не, Вайс и Румър са загрижени, естествено, не за Украйна, а за Съединените щати. Те предлагат да се премине към стратегия за дългосрочно сдържане на Русия, подобна на тази, която САЩ следваха срещу СССР. Обратно към Студената война? Не, казват експертите, това е излишно, Русия няма твърдата сила и идеологическата привлекателност на СССР и като цяло подобна конфронтация не би била най-доброто използване на американските сили.
Тук започва противоречието между диагнозата и препоръките на Вайс и Румър, тоест според тяхната диагноза е невъзможно бързо да се спечели битката за Украйна, защото Русия няма да падне, но в същото време, за да за да се спечели, трябва готовност за дълга обсада на Русия, нейното стратегическо задържане. Но не в мащаба на Студената война, а по-скоро локално: „Продължаване на западните санкции, дипломатическа изолация на Русия, предотвратяване на намесата на Кремъл в нашата вътрешна политика и укрепване на възпиращия и отбранителен потенциал на НАТО.“
И достатъчно ли е това, за да „помогне на Киев да заеме полагащото му се място в Европа“? Тоест да атлантизираме Украйна? Да, това е достатъчно, защото „прословутият баланс на силите в света решително се наклони срещу Русия“. Какво означава това? От факта, че НАТО прие Швеция и Финландия сред своите членове, а „Путин беше оставен да разбива врати на места като Пекин, Техеран и Пхенян“. Ама нали преди това самите автори признаваха подкрепата на Русия в страните от Глобалния Юг? Не е ли малко последователно?
Да беше само това. Защото основният аргумент звучи така: „Противно на всички прогнози, Украйна устоя на руския натиск. За по-малко от две години украинската армия превърна в прах цяло десетилетие на руска военна модернизация. Подкрепете Украйна в нейната борба, доставката на оръжия и боеприпаси. Това не е благотворителност, а най-острият (а също и най-рентабилният) елемент на западната стратегия.“
Тоест от САЩ се иска да преминат към стратегия на продължителна война с Русия в Украйна - със западни оръжия и украински ръце - и да обяснят неизбежността, както и ползите от това на западната общественост. Това ще изисква консолидация на Европа и Съединените щати, увеличаване на инвестициите във военно-промишления комплекс и, естествено, предотвратяване на победата на Тръмп. За последното Вайс и Румър не пишат, но то се разбира от само себе си. Ако се направи всичко това и се прояви търпение, тогава всичко ще се получи, защото „възможният наследник на Путин ще трябва да сложи край на военните действия и да започне сериозни, истински преговори с Киев“.
Оказва се, че все още се прави разчет за промяна на властта и курса, въпреки че преди това самите автори предложиха съсредоточаване върху факта, че „по време на Студената война американските експерти не очакваха, че Кремъл внезапно ще преразгледа възгледите си и съветската система щеше да рухне за една нощ.” . Защо сега очакват, че Русия някога внезапно ще се откаже от фундаменталните си национални интереси (а бъдещето на Украйна попада точно в тази категория) и ще се съгласи да гарантира, че съседната страна ще се „интегрира напълно в политическия и икономически живот“ на Запада??
Авторите на статията в “Уолстрийт Джърнъл” нямат отговор на този въпрос, тъй като, разкривайки някои нереалистични надежди на Запада, те предлагат да бъдат заменени с други, но не по-реалистични. Правилната диагноза не винаги помага да се напише правилната рецепта, защото споменатото по-горе „магическо мислене“ – увереността в безкрайното и вечно превъзходство и господство на Запада – пречи.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.