В началото на 1929 г. САЩ са най-богатата държава в света. Те процъфтяват поради Първата световна война. За 1914-1918 г. европейските държави дължат на САЩ огромни суми. След войната ги плащат с лихвите години наред. В същото време войната ускори растежа на американското промишлено производство. Икономиката на страната се развива с невероятни темпове. Основните цени на акциите се повишават девет поредни години.
Американците консумираха повече. За първи път в света автомобилът не беше лукс, а средство за транспорт: до 1928 г. повече от 4,5 милиона американски семейства са се сдобили с личен автомобил. Вътрешният пазар е залят с модерни технически новости като радиото и хладилника и те се разпродават като топъл хляб. Когато пътуват в чужбина, американските граждани се наслаждават на разликата в обменните курсове – силният долар им позволят да водят шикозен живот в Рим или Париж. Естествено, всяко пътуване до континента изглежда като „празник, който винаги е с теб“.
Американците натрупват свободни средства в ръцете си и бързат да направят нещо с тях. Факт е, че бързо растящата икономика ускорява инфлацията. Лихвата за обикновените банкови депозити не я покрива. Затова средната класа започва активно да участва в най-сложните финансови транзакции. Хората масово играят с цените на акциите, спекулират с недвижими имоти, влагат в инвестиционни фондове и дори пренасят парите си в съмнителни кантори, които се оказват финансови пирамиди.
Цялото това „ревящо десетилетие“ приключва през есента на 1929 година. Бичата тенденция (осигуряваща постоянно увеличение на курсовете) започва да намалява през март и май. На 5 септември 1929 г. индексът „Доу Джоунс“ пада с девет пункта. В същия ден известният икономист Роджър Бабсън в речта си на конференция на бизнесмени предупреждава за близка икономическа депресия: „Рано или късно сривът ще дойде и ще бъде ужасен.“ Колегите се подиграват на Бабсън. Председателят на Националната градска банка Чарлз Мичъл казва, че "пазарите са в отлично състояние".
Известно време индексът „Доу Джоунс“ продължава да расте. На 19 октомври обаче акциите на водещите компании падат с 12 пункта. На 21 октомври падането продължава. Икономистите обявяват това падение за обичайната „корекция“. На 22-ри акциите отново започнаха да растат в цената. Но още на 23 октомври те започват масово да се продават. Към три следобед са продадени повече от шест милиона акции. На следващия ден цялата страна очаква началото на мечешки низходящ тренд.
За милиони семейства това е буквално въпрос на живот и смърт. През 20-те брокерите интензивно налагат маржин търговия на своите клиенти: те финансират закупуването на акции от инвеститор, а в замяна получават част от печалбата от продажбата. Така човекът с най-малко пари би могъл да влезе в борсата - заем от брокер, покриващ до 90% от цената на придобитите акции. С нарастването на пазара тази стратегия работи. Но ако той се срине, милиони неуспешни инвеститори не само губят всичко, но и натрупват огромни дългове.
Към 10:00 часа на 24 октомври на Нюйоркската фондова борса се събира огромна тълпа акционери. При липса на електронни медии те искат лично да получат най-пресните новини. В първите минути на търговия акциите бързо се повишават. Десет минути след десет някой купува 13 000 акции от „Пакард“ едновременно. Курсовете се стабилизират.
Но в 11:30 акциите на „Дженерал Мотърс“ поевтиняват наведнъж с 80 цента. Брокерите започват да получават поръчки за продажба. Цените на акциите се сриват лавинообразно. На борсата се възцарява ад. Брокерите викат, ругаят, бият се помежду си. Акционерите плачат, истерично се бият и се опиват и се опитват да отмъстят на брокерите. Най-близката до фондовата борса църква „Света Троица“ обикновено е празна, но в този решаващ момент тя е изпълнена със страстно молещи се, плачещи хора.
В 12:30 тълпата около борсата вижда, че президентът на Националната градска банка Чарлз Мичъл напуска сградата и тръгва пеша до къщата на Пирпонт Морган. Самият Морган по това време е в Европа. В кабинета си той оставя втория човек в бизнеса си, Томас Ламонт. Ламонт събира в къщата на Морган лидерите на петте основни банки на страната. Банкерите се консултират и решават да се намесят. Те използват парите, които събират, за да купят акции, опитвайки се да подкрепят падащия пазар. Все още не се знае точно колко са дарили за добрата кауза - назовават се суми от 20 до 240 милиона долара. Както и да е, интервенцията не помага. Акциите продължават да поевтиняват. Ценните книжа на много компании е невъзможно изобщо да се продадат за каквито и да е пари.
Петък и събота са сравнително спокойни. Ръководството на 35 водещи американски банки официално обявява, че "най-лошото е приключило". Но след това последва „Черният понеделник“, когато акциите падат с още 29 пункта за един ден. А след него - „Черен вторник“, когато на борсата са продадени 16,4 милиона акции. Този рекорд не е счупен и досега. Загубите от падането на акциите възлизат на 74 милиарда долара.
Акционерите и брокерите започват да се давят, да се хвърлят през прозорците, да се тровят с газ. На рецепцията на нюйоркските хотели цинично се шегуват: „От стая за нощувка ли имате нужда или от такава от която да скочите?“
Отначало изглежда, че жертва на срива на фондовата борса е само средната класа, която не изчислява доходите си и спекулира твърде смело с акциите. Съсипаният буржоа не предизвиква особено съчувствие сред обикновените американци. Скоро обаче става ясно, че кризата от финансовия сектор се разпростира върху цялата икономика на страната. От 1929 до 1932 г. промишленото производство намалява с 56%, а износът намалява с 80%. Ако през март 1929 г. в САЩ са произведени 660 хиляди автомобила, през декември - едва 93 хиляди.
Падането на цените на суровините и храните, лавинообразният спад в търсенето води до масово разоряване на фермерите. Те теглят заеми, обезпечени от техните парцели, а сега не могат да връщат заеми. Банките гонят земеделците от земята, те започват да пътуват из страната в търсене на работа. Мъченията на тези опустошени семейства са изобразени майсторски в романа и във филма „Гроздовете от гнева“ на Стайнбек.
Общият спад на цените обаче води до значително поевтиняване на земята. Банките се оказват собственици на парцели, които е невъзможно да се продадат дори за центове. А освен това изплашените инвеститори в голям брой започват да търсят парите си. В резултат на това до 1932 г. в САЩ фалират около 9000 банки. Това означава нова вълна на разруха - сега не само средната класа, но милиони обикновени американци губят спестяванията си.
Те няма откъде да получат пари - безработицата в страната по това време достига 25% от работещото население, но в много градове тя надхвърля 50%. Индустриалните моноградове (например Ейкрън, който е напълно зависим от производителите на гуми „Гудиър“ и „Файърстоун“) буквално изчезват, когато в тях закриват врати градообразуващите предприятия.
Масова бедност, глад, бурна престъпност – „Черният четвъртък“ носи това на Америка. Мащабът на демографската дупка, в която страната се плъзга тогава, все още е подценяван. Ясно е само, че през 30-те години броят на американците, които напускат страната и умират от глад и болести клони към милиони.
Официално се смята, че икономическата криза в САЩ е преодоляна благодарение на мъдрите политики на Франклин Рузвелт. Той организира мащабно строителство, като осигурява работни места за безработните и нуждаещи се. Но всъщност трудовите лагери за хората, които са работили там, им дават само малка отсрочка. Те се завъртат там няколко месеца в ужасни условия на живот, работят за храна и жълти стотинки, след което са принудени отново да търсят работа.
Истинското спасение за САЩ от кризата е Втората световна война. Това зарежда поръчки с отбранителната промишленост, осигурява растеж на производството и намалява безработицата. Благодарение на войната Америка навлиза в своя златен век през 50-те години.
Оттогава изглежда, че финансистите са се научили да се справят с кризите на капитализма. Такива икономически шокове като през 1929 г. светът вече не познава. Въпреки това, днес твърде много симптоми показват, че светът и Съединените щати като една от водещите му икономики са на прага на нова Голяма депресия. Спекулациите на борсата, финансовият сектор напълно се раздели от икономическата реалност, натоварването на дълга на гражданите и огромните дългове на държавите - всичко това едно към едно наподобява ситуацията в началото на 1929 година.
„Черният четвъртък“ е сигнал за бедствие не само за САЩ. След това с черната дупка на Великата депресия американците завличат всички водещи икономики на света. През 30-те години по целия свят, с изключение на СССР, реалните доходи на гражданите се сриват до нивото на прага на 19 - 20 век. 90 години по-късно „Черният четвъртък“ е не само кръгла годишнина , но и напомняне за възможно бъдеще.
Превод: В.Сергеев
