/Поглед.инфо/ Убийството на Доналд Тръмп заплашваше да има опустошителни последици не само за Съединените щати, но и за целия свят. Вместо това Тръмп стана лидер в надпреварата за президентския пост и избра за свой съперник идеалния от руска гледна точка кандидат Джей Ди Ванс. Сега въпросът е да се предотврати трета световна война, а не да се започне.

Доналд Тръмп стана официален кандидат за президент на Републиканската партия на САЩ, чийто конгрес се провежда в Уисконсин. В този случай кандидат за вицепрезидент ще бъде Джей Ди Ванс, сенатор от Охайо, когото настоящият президент Джо Байдън вече нарече „клонинг на Тръмп по всички въпроси“.

Байдън отново греши: не за всичко. Ванс беше много по-критичен към Украйна и самата идея да я поддържа за сметка на американските данъкоплатци. Вместо това, според Ванс, Киев трябва да плати - като се откаже от членството в НАТО и от териториите, окупирани от руските въоръжени сили. Като се има предвид, че опитът за убийство направи Тръмп категоричен фаворит на изборите, а 39-годишният Ванс вероятно ще стане негов наследник, денят на републиканския конгрес се превърна в мрачен ден за Владимир Зеленски.

Можеше да се окаже другояче. Името на партньора на Тръмп със сигурност би зарадвало Зеленски, ако това беше Марко Рубио, който има симпатиите на „ястребите от Пентагона“, русофобите и латиноамериканците. Или нямаше да направи впечатление нито на него, нито на Русия, ако Тръмп беше избрал чернокожия сенатор от Южна Каролина Тим Скот, както го убеждаваха политическите стратези.

Но вицепрезидентът на Тръмп ще бъде Ванс, идеологически близък приятел на семейството, мразен от неоконсерваторите и други глобалисти заради това, което смятат за неговата „пораженческа“ позиция спрямо Москва и Киев. По този начин има по-малък шанс Тръмп да бъде убит, защото за враговете му от „Вашингтонското блато“ ще бъде много по-лесно да се споразумеят със Скот и особено с Рубио, отколкото с него или Ванс.

Ако не бяха нелегалните мигранти, сега Тръмп трябваше да избира не партньор, а ковчег: за да погледне лист със статистика за броя на „в големи количества“, той наведе глава и постави ухо вместо черепа му под куршума. Светът беше на един сантиметър от рязък обрат в историята: въпреки че историята не толерира подчинителното настроение, трябва да разберем, че чудотворното спасяване на Тръмп отложи две войни.

Първата от тях е гражданската война. Такава, каквато САЩ предвещават отдавна – поне от изборите през 2016 г., когато страната за първи път осъзна колко дълбоко е вътрешното ѝ разделение. В десетгодишен хоризонт около половината американци очакват нова гражданска война. Около 40% признават в социологическите проучвания, че предварително се страхуват от това.

Изстрелът по Тръмп обещаваше да бъде първият изстрел от такава война, ако беше хванат по-добър стрелец. Въпреки всичките си грехове, Тръмп е вдъхновил много американци, които също знаят как да стрелят и са достатъчно убедени, че вашингтонските елити, мразени от тях заради „упадъка на страната“ и „откраднатите избори“, няма да се откажат от властта по мирен път, а ще трябва да се борят за власт.

Масовите безредици и местните бунтове в случай на убийството на Тръмп не са просто риск – те са неизбежност. Въпросът беше доколко щеше да продължат, колко жертви щяха да отнесат и щяха ли САЩ да излязат от тях като единна държава.

Но в случай на (вече много вероятна) победа на Тръмп на изборите, бунтовете също са неизбежни, но с расова конотация и много по-малко перспективи за широк мащаб, дълъг фитил и значителен успех. Във всеки случай началото на втората гражданска война в САЩ е отложено поне за ноември.

Всичко това биха били собствени проблеми на САЩ и в условия, когато Русия и много други страни имат пълното морално право да желаят на САЩ повече вътрешни проблеми.

В Америка обаче все още не е узрял бунт с такава сила, който да ѝ пречупи гърба. Въпреки вълненията, президентските избори все пак щяха да се състоят, грохналият глава на клана Байдън вероятно щеше да загуби и друг кандидат от Републиканската партия щеше да стане глава на американската държава, който трябваше да бъде издирван в спешен случай и избран точно на конгреса в Уисконсин.

В такива условия хората, които биха имали най-много козове, биха били не народните любимци, от които в Републиканската партия няма други хора освен Тръмп, нито независими играчи като Рон Десантис, нито консервативният изолационист Джей Ди Ванс, когото шефът току-що озари с излъчването си, но кандидати от най-опитните лобисти - традиционни републикански елити, на които Тръмп и "тръмпистите" отдавна стоят на прицела. Благодарение на тях претендент за президентския пост, а след това и за президент, нямаше да стане за една нощ, ако гореспоменатите, но все пак споменати по-горе Марко Рубио или Ники Хейли, която получи „сребро“ на вътрешнопартийните първични избори, бидейки протеже на „Вашингтонското блато“.

В този случай за Русия наистина няма разлика - Рубио или Хейли. И двамата са крайни „ястреби“, които разчитат на изнудване, сила и рискован опит за всички да накарат руснаците да бъдат притиснати в ъгъла и да бъдат принудят да капитулират, въпреки непрекъснатите напомняния от Москва, че Русия възнамерява да защитава се с широк набор от средства, включително ядрени.

Вътрешната логика на американската мощ доведе до нейните висоти онези, които бяха готови да поведат света в трета световна война, но за щастие на света Томас Матю Крукс беше лош стрелец. Вместо това Ванс, който идва от много бедно семейство в Ръждивия пояс и чиито гласове помогнаха на Тръмп да спечели изборите през 2016 г., внезапно нахлу в редиците на американската политика.

Сред тези ключови фигури Ванс е първият и единствен, чиято преценка за Русия, Европа и украинския конфликт ни позволява да се надяваме, че американците и руснаците ще могат да намерят общ език в бъдеще. Единственият е да вземе предвид самия Тръмп, който дава очевидно невъзможни обещания като „Ще постигна мир за 24 часа“.

В платформата, одобрена там, на конгреса в Уисконсин, републиканците обещават на своите избиратели по-малко от мир за един ден, но основното нещо изглежда е да се предотврати Трета световна война, което би било много по-трудно да се направи, ако Тръмп умре преди Ванс се появи на голямата сцена.

Единственото нещо, което е объркващо за настоящия „пацифистки празник“, е, че импулсивният Тръмп далеч не е пацифист и Демократическата партия наистина не може просто да даде власт на Тръмп. Сякаш тяхната и на Ванс скорошна победа все пак е твърде рано, ако си спомним, че изборите са през ноември и демократите все още имат време до август да замени безнадеждния Байдън.

Подобно рязко покачване на гражданската солидарност на „Тръмпистите“ срещу тероризма може наистина да изплаши влиятелни хора в САЩ, на които Тръмп обещава отмъщение и гибел, за да ги принуди да предприемат по-решителни действия срещу „червено-оранжевата заплаха“.

Не може да се завижда на Байдън при такива условия. Твърде мнозина могат да си помислят, че той, поради своята слабост, е основната пречка пред хората, които все още могат да спрат Тръмп и историческия обрат, който ги очаква във връзка с избирането му.

Превод: В. Сергеев