/Поглед.инфо/ Две подобни истории се случиха в две съседни (по море) страни от Югоизточна Азия. Свръхдържавата САЩ явно се опитва да работи там с вчерашните методи (например, диктувайки вътрешната политика чрез агентите си на влияние), но не ѝ се получава.
Първата история е филипинска и то на високо ниво. Америка във Филипините е изправена пред затягане на режима на влизане за своите граждани (не повече от 30 дни с обикновен печат в паспорта на летището), прекъсването на срещата на върха на двама лидери и много други.
Това все още не се е случило, но ще се случи, ако във Вашингтон бъде замесен с определен списък от филипински служители, замесени в ареста на сенатора Лейла де Лима. Това всъщност е филипински “Списък на Магнитски”. Тази история има връзка със скандалната история около борбата на президента на Филипините Родриго Дутерте с наркодилърите до разстрел на хората на място, по време на задържането, без съд и разследване. Лейла де Лима, министър на правосъдието в предишната администрацията, е известна като икона за правата на човека, която се бори срещу политиката на разстрели срещу наркодилърите на новото правителство. Включително тя се опитва да разбере колко от убитите са застреляни невинно. След което преди две години самата тя бе вкарана в затвора за „наркотици“ (процесът тепърва предстои).
Вторият сюжет - не на толкова високо ниво - се случи в Индонезия. Арестуван бе американски журналист, всъщност, екологичен активист, Филип Джейкъбсън. Вярно, че го пуснаха преди дни - със забраната повече да влиза в страната. Тук, за разлика от филипинската история, все още не са съставени „списъци на Джейкъбсън“ и не е имало никакъв сблъсък на висши служители. Всъщност тази история е забелязана главно поради филипинския скандал - като част от тенденцията. И, разбира се, представителите на САЩ протестираха, но с приблизително същите последици като в историята на Филипините. Тоест, с нулеви.
Общото тук е в технологиите, които в началото на века се смятаха (поне в Америка) за безотказни. Във всяка страна трябва да има хора, които са окичени с награди за правата на човека, на които всеки жител на западна група държави трябва да се възхищава. Властите нямат право да се докосват до тези хора, дори ако те трайно съставят обвинителен акт срещу страната си по една или друга причина. И ако бъдат докоснати, тогава възникват санкционни списъци на тези, които се осмеляват да направят това. Страната (цялата или нейните отделни представители) се оказва в лоши отношения със САЩ и съюзниците им и трябва да положи много усилия, за да и бъде простено. Като цяло лост на външната политика, който изглеждаше доскоро много страшен и ефективен.
Отбелязваме, че “екологичният журналист” не отстъпва никак на “бореца за човешки права. Защото борбата за спасяване на планетата днес е за някои дори по-неприкосновена работа, отколкото борбата “за правата изобщо”. И ако такова лице направи репортаж за сечта или затварянето на орангутани някъде в Борнео, то може да говори, че горите и маймуните са си на място, но против екологичния активист няма защита. Или поне така изглеждаше. Отиди и обяснявай как е всъщност положението.
Например, ако такъв активист пише, че гори се горят за плантация на маслена палма, тогава може да се наложи мито върху палмовото масло в няколко държави. Сега това е дори по-ефективно от предишната тактика - разпространение на фалшификати за предполагаемата вредност на този прекрасен продукт. Родните производители на някакво друго масло винаги ще подкрепят този подход.
Трябва да се направят много резерви. Не е необходимо да се мисли, че в двете истории, филипинската и индонезийската, местните власти са прави във всичко. Винаги е възможно да се защити природата дори по-добре, отколкото това се прави сега. Би било хубаво да се отнасят към чуждестранните журналисти по-добре - не всички са агенти на американското и чуждо влияние.
Що се отнася до кампанията на Родриго Дутерте за унищожаване на наркодилърите на място, тя не само че му докара много международни скандали. По-лошото е, че се провали - припомняме, че цената на наркотиците на улицата в резултат на тези екзекуции падна. И самият Дутерте призна това с характерната си откровеност. В същото време беше потвърдено, че извънсъдебните убийства винаги създават особен вид корупция - корупция на силите за сигурност, за която всичко е възможно.
Но филипинските и индонезийските скандали са интересни, преди всичко защото технологията на “Списъка Магнитски” спря да работи в доста неочаквани страни.
И двете - в предишните десетилетия - бяха американски военни съюзници или партньори. И двете се смятаха категорично за част от западната сфера на влияние.
И двете не могат да бъдат приписани в категорията на Великите сили. Е, за каква икономическа и военна сила на Индонезия или Филипините може да се говори в лицето на държава, която счита за нормално убийството на ирански генерал в Ирак и намеква, че ще ще бомбардира над 50 цели, включително културни обекти?
И в края на краищата тези държави нямат официален съюз, например с Китай, само общо разбиране, че в този случай Пекин няма да скъса връзките, а точно обратното.
Не за първи път Дутерте се ругае със САЩ и останалия Запад, а икономиката на страната расте с шест процента годишно. Индонезия също се чувства доста добре и знае, че е възможно да се спори с Америка.
И тези не най-мощни държави в света реагират изключително остро на стандартната технология за натиск - агенти на влияние, които не могат да се пипнат, защото, ако се пипнат - ще има „нечий списък“ и санкции.
Превод: В. Сергеев