/Поглед.инфо/ Мнозина експерти смятаха, че Доналд Тръмп няма достатъчно смелост за това, но го направи. Президентът на САЩ подписа указ, който премахва неприкосновеността на съдържанието на социалните медии и предизвиква глобалните корпорации. Това заплашва да се превърне в един от основните скандали на годината. И въпреки че всички разбират, че Тръмп е воден от лична обида, цената на въпроса е висока - монополизацията на властта в Америка.
Войната, която американският президент обяви на “Туитър”, е лична. Войната на дълбоко обиден човек срещу онези, които са счупили любимата му играчка. Предвид неговата импулсивност и, както се твърди, отмъстителност, той може да стигне до край в тази война.
През 2016 г. социалните мрежи му спечелиха ключа към Белия дом. Разбира се, рецептата за победа на изборите беше много по-сложна - до там, че Тръмп беше избран за президент противно на всички прогнози, доведоха няколко фактора, които съвпаднаха във времето, но технологията на “Големите данни” беше един от тях.
В социалните мрежи и интернет като цяло американските либерали са по-активни от консерваторите. Проблемът на Хилари Клинтън беше, че нейният щаб и симпатизанти обхващаха нарочно лоялна публика, която се вари в собствен сос. А централата на Тръмп, използвайки технология за анализ на информация за харесвания и ключови думи изпрати политическа реклама на теоретично лоялните потребители, които малко се интересуват от политика и рядко отиват до урните.
Изненадани от огромния брой такива хора, които в крайна сметка гласуваха за Тръмп, либералните медии ги обявиха за „изостанали селяндури“ и „примитивни шовинисти“, но нека оставим това на либерална съвест, сега говорим за нещо друго.
За изборите през 2020 г. Демократическата партия, водеща през последните четири години в своеобразен кръстоносен поход срещу Тръмп, се подготви по-добре и се опитва да се поучи от грешките на миналото. В резултат тя допусна нови, като основната е, че „най-вероятният победител в изборите” и „популярният бивш вицепрезидент Джо Байдън”, очевидно, не е достатъчно здрав и вменяем да бъде избран за президент.
Но има успехи. Например, беше възможно технически да се елиминира социалистът Бърни Сандърс, който за малко да обърка всички карти на Хилари през 2016 г. и да промени разпределението на силите в социалните мрежи, изчиствайки ги от неудобно съдържание.
Официално все още има ограничения, но все пак може да изпитаме носталгия към свободата през 2016 година. Съдържанието се следи и изтрива, потребителите се блокират тук-там, започна цяла кампания за борба с дезинформацията, която често се разбира като критика към Демократическата партия.
Това, което има за цел борбата с политическия противник - републиканците, се подава под благовидните лозунги за противодействие на расизма, шовинизма, насилието или дори „намесата на Русия в американските избори“. Първоначално управителите на АйТи-гигантите игнорираха призивите за цензура, но след това все пак послушаха демократите. Това се случи по две причини.
Първо, самите тези мениджъри, администратори и други жители на Силициевата долина често се придържат към ляво-либерални възгледи, са глобалисти по естеството на своята дейност и не могат да търпят Тръмп. Второ, трудно е да се каже не, когато влиятелни политици и обществени организации ви притискат да се включите в борбата срещу расизма, пропагандата на насилие или друго обективно зло.
В един момент чистката на съдържанието прекрачи линията на политически мотивирани репресии и прие такива размери, че републиканците просто се разбунтуваха.
„Републиканците смятат, че социалните медии напълно заглушават гласовете на консерваторите. Ние строго ще ги регулираме или затваряме, защото не можем да допуснем нещо подобно“, Тръмп очерта случващото се, обещавайки да действа бързо и непоколебимо.
Това напрежение се дължи на факта, че борбата срещу „лошото съдържание“ достигна директно до Тръмп и посегна на такъв важен, толкова обичан ресурс като неговия профил в “Туитър”. Това е основният му канал за комуникация директно с народа без посредници в лицето на медиите, които са предубедени към него, и асистенти, на които не винаги може да се разчита.
Преди няколко дни обичайните резки туитове на Тръмп, този път посветени на гласуването по пощата, бяха маркирани от администрацията на социалната мрежа с така наречената иконка за неистина (има такава репресивна практика в “Туитър”).
Гласуването по пощата е част от голяма игра, на която трябва да се спрем. Много американци отдавна участват на изборите по този начин, но тази практика е декларативна: иска се бюлетина, изпращат бюлетина, бюлетината се връща обратно. И сега коронавирус, карантина, пандемия, така че изборите сега се водят единствено по пощата. Демократите настояват президентските избори (в идеалния случай всички избори като цяло) да се провеждат така, докато републиканците и лично Тръмп категорично се противопоставят.
Коренът на злото е, че гласуването по пощата може да стане по различни начини. Възможно е, както преди, чрез декларативната процедура или може би чрез разпространение на бюлетини за всички пълнолетни жители на щата. В този случай неизбежно се получават много неизползвани бюлетини - погрешно изпратени или просто изхвърлени (на първичните избори в Невада, те се хвърляха с пачки в урните), което отваря широки възможности за измама.
Републиканците настояват, че съществува риск от манипулиране на народната воля, но в действителност играта е по-дълбока. В щатите, в които демократите контролират правителствата и местните конгреси, са готови да прибегнат към тотално разпращане и така да накарат да гласува публиката, лоялна към тях, но същевременно политически неактивни - тази която няма да отиде до урните при други обстоятелства (тези характеристики са едновременно приложими например към младежта и латиноамериканската общност). В същото време много нелегални мигранти също ще получават бюлетини, а те по начало са привърженици на демократите.
“Туитър”се намеси в този дебат по много нахален начин. Изявленията на президента, че е по-лесно да се фалшифицират изборите по пощата, бяха отбелязани като „неверни“, а препратки към CNN и “Вашингтон Пост” бяха цитирани като оправдание за тази мярка. Там по всякакъв начин възхваляват гласуването в домашни условия, тъй изданията отдавна са станали “бойни листи” на демократите.
Когато скандалът избухна, администраторите на социалната мрежа бяха затрупани с доказателства, че туитовете на Тръмп не са лъжа и не са опит за заблуждаване на никого, а оценка въз основа на факти. Същата оценка - за уязвимостта на гласуването по пощата - се съдържа в разследвания на Конгреса, в заключения на експерти и дори в изявления на политици-демократи, макар и от преди петнадесет години.
Доказано е също, че “Туитър” рядко и неохотно прилага подобни репресии към съзнателно неверни съобщения на активисти на Демократическата партия. И в отговор на всички твърдения службата за сигурност на тази социална мрежа отказа да коригира каквото и да било: видите ли, ние сами решаваме кои изявления на президента се считат за надеждни.
Дори собственикът на “Фейсбук” Марк Зукърбърг беше зашеметен от това поведение на колеги и съседи в Силициевата долина. Що се отнася до Тръмп, можем да кажем, че търпението свърши: свикнал е с всякакви критики и всякакви обвинения, но сега явно е засегнат сериозно.
Между другото, има съображения кой го е засегнал. Лице на име Йоел Рот е отговорно за оценката на туитовете за „достоверност“ и „допустимост“. Той рядко пише за политика в собствения си блог, пълен със солени шеги (често много успешни), идеологическата му ориентация е ясна: Рот многократно давал да се разбере, че не търпи републиканците и Тръмп („фактическите нацисти“ и „расисткият мандарин“ според терминологията му).
Обидите, дори към самия президент, са едно. Съвсем друго е арогантната цензура и насоки какво може да напише президентът и какво не. И всичко това се случва под приказките за обективността и безпристрастността на екипа в “Туитър”.
Указът, подписан от гневния Тръмп, премахва защитата на социалните мрежи от намеса на правителството. Докато преди законодателството ги възприемаше като вид форум, на който всеки е свободен да изрази собствената си преценка, сега те ще се считат за издател: следователно, те трябва да се подчиняват на определени закони и правила, предимно за редактиране на съдържание. Това е начало на много гореща битка, която ще бъде интересна за гледане.
Либералните медии, демократите, акционерите и функционерите на Силициевата долина със сигурност ще обвинят Тръмп, че се опитва да цензурира, отново ще бъде наричан фашист и ще се заведат множество дела, които ще се водят от армии скъпи адвокати.
Въпреки че чувствата на президента са лесни за разбиране, той рискува да загуби в тази битка. Дори не става дума, че САЩ не са Русия, просто опитите държавата да дирижира социалните мрежи може наистина да се приеме като цензура или потъпкване на конституцията.
Работата е, че американската държава и нейните граждани преминават през много трудни времена. Броят на смъртните случаи от коронавирус надхвърли сто хиляди, безработицата счупва рекордите на Голямата депресия, а спадът на производството бие рекордите от финансовата криза в края на XIX век.
Избирателят - бил той демократ или републиканец - може просто да не разбере защо при подобни проблеми в страната и обществото президентът прекарва време във война с “Туитър”, ръководен от лична обида.
Превод: В. Сергеев