/Поглед.инфо/ Ванс, кандидатът на Тръмп, е много интересен персонаж.
Мисля, че той дължи номинацията си не на факта, че представлява Ръждивия пояс“ (всички там вече са за Тръмп), а на факта, че след опита за убийство Тръмп логично се нуждаеше от партньор, дори по-малко приемлив за естаблишмънта от самия него . С вицепрезидента Ванс дори най-запалените антитръмписти биха предпочели да изпратят допълнителна охрана на дядото, отколкото да допринесат за нов опит за убийство.
Ванс е най-успешният „хилбили“ в човешката история. Хилбили - от „Били от хълмовете" - е термин, отнасящ се до специфична група бели хора в Апалачите. Това са социалните нисши класове на Кентъки, Охайо, Вирджиния и други щати около планинската верига.
Те бяха силно засегнати от деиндустриализацията на Съединените щати, затварянето на въглищни мини и стоманодобивни заводи, но дори в зенита на индустриалното величие през двадесети век хилбилитата не бяха нито образовани, нито напреднали, нито влиятелни. По произход те са потомци на най-бедните и некултурни слоеве ирландски и шотландски емигранти от XVIII-XIX век, които не са успели да се заселят нито в градовете на брега, нито в богатите земи на равнините. Диви, избухливи, необуздани, необразовани от поколения. Семейство Хатфийлд, Маккой и тяхната история за кръвна вражда са от тези места (Ванс, между другото, е далечен потомък на семейство Хатфийлд).
Съвременните антрополози и социолози препоръчват хилбилитата да се изучават, анализират и оценяват като коренно население. Което също говори много. Затворени общности, поколенческа бедност и всички нейни спътници - родствени и ранни бракове (бабата на Ванс ражда майка му на 13), алкохолизъм и наркомания - това е всичко за тях и колкото по-нататък, толкова повече.
Както всъщност е и патриотизмът. „Момчетата тук са кашици“ - мястото, откъдето идва семейството на Ванс, е получило неофициалното име „Кървав район“, защото това е единственото място в САЩ, което изпълнява 100% от плана за набор новобранци през Първата и Втората световна война.
Всъщност именно армията позволи на Ванс да излезе от семейния коловоз. Четири години в морската пехота, последвани от предимствата и парите, достъпни за ветераните, му позволиха да завърши колеж и университет от Бръшляновата лига.
Той написа доста интересна книга за своя път, „Елегия на хилбилито“, която препоръчвам на всеки, който се интересува от реалния живот на Щатите и естеството на така любимия ни „радикален консерватизъм“.
Цитат от там, описващ социалната среда, в която е израснал: „Немотията ни очакваше всички. Купихме огромни телевизори и телефони за себе си и скъпи дрехи за децата си благодарение на заеми с грабителски лихви и заеми срещу бъдещи заплати. Купихме ненужни жилища, инвестирахме много пари в декорирането им, а след това се обявихме в несъстоятелност и се изнесохме. Спестяването не беше за нас. Харчехме пари наляво и надясно, правейки се на висша класа. След това дойдоха кредитори и един наш роднина изплати дълговете ни, защото нямахме нищо зад гърба си. Няма средства за образование на децата, няма инвестиции в бъдещето, няма резервен фонд за черни дни. Знаехме, че не бива да хвърляме пари на вятъра, упреквахме се - но не можехме да се сдържим.
В къщата винаги цареше бъркотия. Крещяхме си с пълно гърло, като фенове на футболен мач. Във всяко семейство със сигурност някой беше дрогиран - бащата или майката, понякога и двамата едновременно. Почти винаги се бихме, биехме се пред очите на останалите ни роднини, включително и деца, а съседите стояха под прозорците си и слушаха какво се случва. Понякога търпението им се изчерпваше и викаха полиция. Децата попадаха в приемни семейства, но никога не оставаха там.
Изборът пред мен беше съвсем прост: или колеж за много пари, или безделие, или морската пехота“.
Няма да пожелая успех на Тръмп, но Ванс си заслужава да бъде подкрепен.
Превод: В. Сергеев