/Поглед.инфо/ Откривайки ръждива газова бутилка край дома си в средния запад на САЩ, Рик Карас проверява в интернет дали може да го продаде. Невероятно, но се оказва нужна стока за борците срещу измененията в климата.

Бутилката с размер на баскетболна топка е пълна с ХФУ (хлор-флуоро-въглероди) - мощен парников газ, притежанието на който е напълно законно, но чието производство по цял свят е забранено вече в течение на десетилетия.

При липсата на разрешение на правителството за унищожаване на съществуващите запаси, няколко частни компании търсят газа сами, финансирайки тази дейност, като продават въглеродни кредити, които получават за унищожаването на химикалите.

Карас се свърза с компанията “Трейдуотър” и един от служителите му прибира бутилката. Карас получава 100 долара, а газът, използван навремето във всички климатици и хладилници, е изпратен в пещ за изгаряне.

"Чувствам се чудесно. Малко пари в джоба ми и това ще помогне на околната среда", коментира Карас пред АФП, въпреки че преди това не е бил наясно с връзките между този газ и климата.

Ето как работи фирмата в Чикаго. Те не рекламират дейността си и дори ръководят бизнеса под друго име - „Хладилни агенти“ - тъй като това остава политически натоварена тема в Съединените щати.

Чад Доргер, който прибира цилиндъра от Карас, отбеляза, че 80% от клиентите не се интересуват какво ще се случи с газа, но за останалите може да има значение:

„Те категорично ще се откажат да го продават и ще кажат„ Не, искам това да се използва. Или: Не вярвам в тази гавра с борбата срещу изменението на климата. "

Независимо от това, забраната на ХФУ се превърна в „история на успеха“ в усилията на човечеството да се справи с емисиите, създадени от човека, които водят до по-тежки бури, суши и смъртоносни горски пожари с всяко изминало лято.

Правото на замърсяване?

През 1987 г. ООН провъзгласява Монреалския протокол, който забранява производството на фреони, за да се спаси тънкият слой озон, който защитава живота на Земята от ултравиолетовите лъчи, които причиняват рак, и това е „единственият договор на ООН, ратифициран от всяка страна на планетата."

Трудно е да се спори с логиката. Освен че разяждат озоновия слой, фреоните са и мощен парников газ, който улавя топлината 10 000 пъти по-ефективно от въглеродния диоксид.

След влизането в сила на протокола глобалните концентрации на фреон намаляват постоянно до около 2012 г., но през 2018 г. учените установиха, че процесът се е забавил наполовина в сравнение с предходните пет години.

Малцина са против унищожаването на фреоните, но има проблем с компенсирането на въглеродните емисии.

Съгласно предложената схема замърсяващо дружество или физическо лице купуват заем, еквивалентен на метричен тон въглероден диоксид, като парите се използват пряко или косвено за намаляване на емисиите, като например за засаждане на дървета или инвестиране във възобновяеми енергийни източници.

Но критиците обвиняват големия бизнес, че не се стреми да промени истински въздействието върху околната среда на своите операции, като компенсират не винаги успешно.

"От гледна точка на някои запалени природозащитници, това дава едва ли не на някои правото да замърсяват. А ние не трябва да замърсяваме", казва Майкъл Муур, професор по икономика в университета Джордж Вашингтон.

Управлението на “Трейдуотър” е много ясно какво правят и защо:

„Ако компании като нашата не унищожат този хладилен агент, той ще изтече в атмосферата“, коментира директорът Гейб Плоткин пред AFP. "Правителството няма правомощия да направи това. Няма финансов стимул. А в някои случаи няма желание да се направи това", добави той.

Превод: В. Сергеев