/Поглед.инфо/ САЩ харчат повече за армията от която и да е друга страна в света (и три пъти повече от Китай). В края на миналата година Джо Байдън подписа Закона за националната отбрана за фискалната 2022 г., който предвижда разходи от 770 млрд. долара. Въпреки това, с такива разходи, проблемите в американската отбранителна индустрия са толкова сериозни, че Националната отбранително-промишлена асоциация на САЩ в годишния си доклад от 2 февруари 2022 г. за първи път даде незадоволителна оценка на целия американски военно-промишлен комплекс.

Асоциацията оценява военно-промишлената база на страната в осем категории, всяка от които получава точки от 0 до 100. Резултат под 70 се счита за провал. И за първи път общият резултат за американската отбранителна индустрия падна до 69.

Осемте категории са търсене, производствени разходи, иновации, верига за доставки, конкуренция, индустриална сигурност, политически и регулаторни изисквания и готовност за пренапрежение.

От осемте категории пет показват „силно незадоволителни“ резултати. Веригите за доставки са „значително влошени“, както и оценката на производствения капацитет на компаниите и тяхната готовност при необходимост бързо да увеличат производството (война с висок интензитет или подготовка за такава война).

В още три категории - индустриална сигурност, иновации и производствени разходи - ситуацията се е "подобрила донякъде", но не достига 70, оставайки на ниво провал. „Тази оценка служи като сигнал за събуждане на всички, които се интересуват от състоянието на нашата национална сигурност“, пише във въведението на доклада бившият командир на Тихоокеанските ВВС Хърбърт Карлайл, президент и главен изпълнителен директор на Националната отбранително-промишлена асоциация на САЩ.

Тара Дохърти, главен изпълнителен директор на компанията “Говини”, който допринася за доклада, казва на пресконференция: „Министерството на отбраната трябва да привлече компании, които работят върху модерни технологии в търговския сектор на икономиката на Съединените щати. Ако не успеем да постигнем това, тогава военно-техническото предизвикателство и конкуренцията, пред които сме изправени в ситуацията с Китай, несъмнено ще продължат да се усложняват."

Компаниите за оръжия и военна техника в САЩ са изправени пред особени предизвикателства с достъпа до стратегически материали като редки земни елементи, необходими за микроелектрониката и батериите. Като се има предвид, че лъвският дял от тези метали се добиват в Китай, възниква въпросът за разумността на външната политика на САЩ.

Най-големият провал е при веригата за доставки. Общоприето е, че този проблем възникна в Америка през втората половина на 2021 г. на фона на „пандемията“, но ако погледнете доклада на Националната отбранително-промишлена асоциация на САЩ , ще откриете, че резултатът за 2019 г. за категорията е 60 точки. С други думи, системната криза в американския военно-промишлен комплекс предшества „пандемията“.

Още по-зле стоят нещата в категорията производствен капацитет и готовност на компаниите за бърз растеж. През 2019 г. Асоциацията присъди на тази категория 80 точки. През 2020 г. резултатът падна до 52 точки, в началото на 2021 г. до „критично недостатъчни“ 48 точки, а до края на 2021 г. до 20 точки. По-рано никой не би могъл да си представи това.

За обективност трябва да се признае, че американската отбранителна индустрия има неоспорими успехи. Например търсенето се е увеличило от 32 милиарда долара през 2017 г. на 50 милиарда долара през 2020 г. Продажбите на оръжие в САЩ се увеличават. Това е единственото "светло петно" в еволюцията на американската военно-промишлена база.

Авторите на доклада обвиняват „пандемията“ за всички проблеми на военно-промишления комплекс, но, както вече споменахме, военно-промишленият комплекс на САЩ влезе в кризата преди ограниченията, провокирани от „пандемията“.

През юли 2019 г. Службата за индустриална политика на Пентагона публикува доклада си за промишлените възможности пред обществеността, посочвайки монополизацията на военно-промишления комплекс като основен проблем.

Въпреки че договорите на Пентагона се изпълняват от около 30 000 компании, две трети от военните поръчки се извършват само с шест фирми: “Локхийд Мартин”, “Нортроп Груман”, “Рейтеън”, “Дженерал Дайнамикс”, БАЕ и “Бойнг”. Всички останали предприятия са подизпълнители на Голямата шестица. Липсата на конкуренция на вътрешния американски оръжейния пазар има отрицателно въздействие върху качеството на произвежданите продукти, води до увеличаване на сроковете за доставка и увеличаване на разходите.

Ситуацията се влошава от процесите на сливане на предприятия от военно-промишления комплекс. 80 процента от бронираните машини за сухопътните войски и морската пехота се произвеждат от един завод. Всички цеви на едрокалибрени оръдия, гаубици и минохвъргачки се произвеждат на една производствена линия, която не може да се справи с изискванията на чуждестранните потребители.

В американската ракетна техника двама от петте най-големи доставчици представляват 97 процента от финансирането за доставки на ракети и само двама американски доставчици са в състояние да произвеждат двигатели, които захранват повечето съвременни ракетни системи.

От монополизацията най-много страда корабостроителният сектор. Четири американски компании контролират седем корабостроителници, където могат да се сглобяват военни кораби. Единствената корабостроителница, която може да строи ядрени самолетоносачи, е тази на “Нортроп Груман” в Нюпорт, Вирджиния. Атомните подводници, разрушителите от клас “Арли Бърк”, транспортните съдове клас “Сан Антонио” и десантни кораби о клас “Америка” също могат да бъдат построени само от един производител.

Авторите на доклада прогнозират, че в периода до 2026 г. броят на специалистите в области като монтаж на метални конструкции, заваряване и леене ще намалее с 6-17%. Ако този проблем не бъде решен в близко бъдеще, корабостроителите няма да могат да отговорят на „дългосрочните нужди на ВМС“.

Не е изненадващо, че делът на САЩ в световния пазар на военноморско оръжие е спаднал от 63% през 2007 г. на 17% през 2017 г. Покупките на двамата най-надеждни купувачи на американски оръжия - Пакистан (с 19%) и Южна Корея (с 25%), са намалели значително.

Почти основната грешка на ръководителите на Пентагона и военно-промишления комплекс е отказът да се замени остарялата военна техника и курсът към постепенна модернизация на съществуващата. Това доведе до появата на „поколение учени и инженери, които нямат опит в разработването, проектирането и производството на нови, технологично напреднали бойни системи и средства“.

Освен това Америка напълно загуби способността да създава нови видове танкове.

И накрая, за военно-индустриалния комплекс става все по-трудно да наема квалифицирани и способни софтуерни инженери, което се превръща в критичен проблем за авиационната индустрия с нарастването на сложността на софтуера на самолетите.

Експертите на Пентагона отбелязват, че Съединените щати не са в състояние не само да разработват, но и просто да възпроизвеждат двигатели с твърдо гориво за зенитни управляеми ракети поради липсата на собствено производство на около една четвърт от първоначалните компоненти, необходими за получаване на гориво. Особено лошо е положението с хидроизолационните лакове и стабилизиращите добавки. В случай на голяма война с равен враг, Америка ще трябва да разчита само на наличните в складовете запаси от боеприпаси и резервни части.

Монополът и сливането на армията и военно-промишления комплекс неизбежно водят до разложение дори на напреднали научноизследователски и производствени системи, които някога включваха американската военна индустрия. Може би острото недоволство на капитаните на американския военно-промишлен комплекс от това състояние на нещата послужи като сигнал за ограничаване на операцията „Пандемия“, която започна по целия свят.

Превод: В. Сергеев