Зам.-държавният секретар на САЩ Дейвид Хейл: С България се договорихме да проведем диалог за конституционна реформа

В интервю на Деян Йотов за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“ той коментира започналия Стратегически диалог между САЩ и България, енергийни теми, както и наболели международни проблеми.

Сайтът на БНР вече пусна откъс от интервюто, в което той посочва, че САЩ са против втората линия на „Турски поток“, чието продължение трябва да доставя газ за Югоизточна Европа през България, защото не осигуряват истинска енергийна диверсификация за Европа, а всъщност увеличават руското политическо влияние в Европа.

Висшият американски дипломат Дейвид Хейл даде интервюто, след като в Истанбул тържествено беше открит газопроводът „Турски поток“. Главни роли на церемонията играха президентите на Русия и на Турция - Владимир Путин и Реджеп Ердоган. А за второстепенните бяха поканени премиерът Бойко Борисов и сръбският президент Александър Вучич - като лидери на страните, през които руски газ ще достига до Европейския съюз и с посредничеството на Турция.

В същото време в София беше дадено началото на Стратегически диалог между правителствата на България и САЩ. Начело на американската делегация трябваше да бъде именно Дейвид Хейл - Дейвид Хейл - дипломат с най-високия ранг в Съединените щати, бивш посланик в Йордания, Ливан и Пакистан, а също и бивш специален пратеник за близкоизточния мир. Заради напрегнатата международна обстановка обаче той обаче се оказа възпрепятстван да пристигне в България.

„Нека първо се извиня, че не можах лично да дойда в София за диалога, както планирах. Но ситуацията в Иран и Ирак наложи в последния момент да остана тук във Вашингтон“, каза той. И продължи:

„Стратегическия диалог, който водим тази седмица с България, е в светлината на стратегическото географско положение на България в Югоизточна Европа. България е на източния фланг на НАТО, до Близкия изток е - наистина много важна страна за европейската стабилност и сигурност, както и за американската визия за бъдещето на Европа. Това е една от причините да искаме да бъдем партньори на България, включително със структурите за сигурност. Разговорите ни засегнаха тази тема, както и модернизацията на тези структури“.

„Постигнахме добър напредък. Посланик Мустафа ме информира за резултатите и ние смятаме, че сътрудничеството ни ще се задълбочава все повече. Нека посоча някои от нещата, които постигнахме: договорихме 10-годишна пътна карта за сътрудничество в отбраната, която ще помогне за модернизация на отбранителните способности на България срещу каквито и да било заплахи и ще подобри оперативната съвместимост в рамките на НАТО“.

„Второ - приветстваме обявеното от премиера Бойко Борисов решение България да придобие 20 процента дял от собствеността на терминала за втечнен природен газ в Александруполис. Мисля, че това е голямо постижение, което ще подобри енергийната диверсификация на Балканите“.

„И трето - договорихме се да продължим да работим заедно по отношение на 5G телекомуникационни мрежи с цел да има свободна и честна конкуренция и България да е защитена от пробиви и злонамерени манипулации чрез 5G технологиите“.

„Така че - очакваме надграждане след отличната среща на премиера Борисов и президента Тръмп миналата година и диалогът да продължи - за сигурността, отбраната, енергетиката, търговията, върховенството на закона, регионални въпроси и други“.

- Съединените щати помогнаха изключително много на България през 30-те години на демократичния ѝ преход. Той обаче изглежда безкраен и не съвсем успешен. Отказахте ли се вече да полагате усилия в тази посока?

- Бих искал да отбележа първо, че ние наистина се възхищаваме и уважаваме отдадеността на българския народ по пътя му към демокрацията. Силно го подкрепяме. Второ - важно е да не се забравя, че демокрацията е процес, който никога не свършва. Изисква непрестанни усилия, защото никога не можеш да постигнеш състояние на перфектност - дори в нашата страна. Трябва непрекъснато да се полагат усилия, за да са наистина отговорни и устойчиви демократичните институции и да си вършат работата.

Ние тук в Америка сме оптимисти за бъдещето на България в това отношение, както и за нашите отношения. И ще продължим да работим с вас за укрепване на борбата срещу корупцията, демокрацията и върховенството на закона. Наскоро се договорихме да проведем сериозен диалог за конституционна реформа и за отчетността на съдебната власт. Това е много полезно.

Освен това приветстваме България, че се нагърби с водеща роля по редица регионални проблеми. Но силата на България зависи от силата на нейната демокрация.

- Какво е Русия за вас в момента - враг, заплаха или просто конкурент?

- Бих казал, че е конкурент - доста твърд, понякога изобретателен - но конкурент. Президентът Тръмп многократно дава да се разбере, че ние сме за по-добри отношения с Русия. Държим отворена вратата към диалога. Аз лично имах дълги разговори с моя руски колега. Поддържаме канали за комуникация по отношение на Украйна, Сирия, Северна Корея, контрола върху въоръженията, Близкия изток като цяло, двустранни въпроси.

Фундаментален проблем е обаче, че Русия не спира с агресивното си поведение. Това е голямото препятствие пред подобряването на отношенията ни. Разочароващо е. Руското правителство не желае да поеме отговорност за агресивните си действия и не променя поведението си. А това води до международна изолация, от която Русия страда, но може да обвинява само себе си за нея.

- Турция на Реджеп Ердоган се доказа вече като труден съюзник. До каква степен бихте се ангажирали да предотвратите евентуални дестабилизиращи действия от страна на Анкара в нашия регион в резултат на евентуални санкции срещу нея в следствие на сближаването й с Москва?

- Ние се отнасяме към Турция като ключов съюзник в НАТО - за всички ни. Решени сме да работим за задържане на Турция в лоното на Запада и на НАТО. Имаме наистина интензивен диалог с турските власти по множество въпроси - двустранни и регионални. Приемаме и знаем, че Турция играе ключова роля в региона. И искаме тя да е конструктивна.

Споменахте санкции. Наистина Турция се сдоби с противоракетната система С-400. Това не е в съответствие със споделените ни задължения като съюзници. В ход е диалог по въпроса и не сме готови още да говорим публично за каквото и да било, свързано със санкции.

- Защо Съединените щати се противопоставят на втората линия на газопровода „Турски поток“?

- Този въпрос наистина има геостратегическо значение. Съзнаваме, че енергийната сигурност е изключително важна за Европа. За нас също е важна. И разбираме, че когато нашите съюзници имат сигурен достъп до енергоизточници, те са по-силни, по-благонадеждни съюзници.

Проблемът е, че Москва има други възгледи. Москва използва енергоизточниците си като политически инструмент, с който да упражнява влияние, да разделя Европа. Това е нашият проблем. „Северен поток 2“ и втората линия на "Турски поток" са проблем, защото не осигуряват истинска енергийна диверсификация за Европа, а всъщност увеличават руското политическо влияние в Европа.

Те дестабилизират Украйна, защото Русия получава възможност да заобиколи тръбопроводите на украинска територия. Ние смятаме, че те дават на Русия още едно средство да се наложи политически над Европа и така допринасят за нестабилността.

- Смятате ли, че наистина ще бъде предотвратена война с Иран след ликвидирането на Касем Солеймани?

- Поредица от важни събития се случиха през последните седмици. Те показаха, че Иран и подкрепяни от Иран групировки подкопават сигурността на нашите приятели и съюзници и застрашават интересите на Съединените щати и живота на американците там. Драстично не зачитат суверенитета на Ирак и безопасността и сигурността на иракчаните и на американските и другите участници в силите на международната коалиция.

Отдавна предупреждаваме за опасността от това поведение на Иран за региона. И призоваваме за единно противодействие на тези заплахи - за силни възпиращи мерки. Дадохме и ясно да се разбере, че няма да търпим нападения срещу американци. Това се случва тази седмица. Решени сме да браним нашите хора и интереси. Както каза президентът Тръмп - изглежда иранците отстъпват, но ние оставаме бдителни.

Успоредно с това крайната ни цел е да намерим път към преговори и мир с Иран. И да разсеем всички различия и заплахи от Иран в региона.

- До каква степен е възможно Ирак и Ливан да се превърнат като Сирия в арени на борба за влияние между Съединените щати, Русия и Иран?

- Няма нужда това да се случва. Ние имаме стратегии, които са специфични за ситуациите в тези страни. Не се фокусираме върху спечелване на битка за влияние. Искаме да работим всеки ден, за да помогнем на ливанците, сирийците и иракчаните да имат стабилни, успешни и сигурни държави, които задоволяват нуждите на народите си.

В Ливан и Ирак хората демонстрират, за да постигнат тъкмо това - национално единство и правителства, които се грижат за правата и добруването на гражданите си. Това подкрепяме и ние. Вярваме, че един от проблемите в Близкия изток са слабите държавни институции. И усилията ни в Ирак и Ливан се изразяват в инвестиции и опити за укрепване на тези институции като най-доброто средство за постигане на стабилност и просперитет.

- През последните години американският подход към Близкия изток значително се промени. Има ли в настоящата ситуация положителна перспектива за постигане на траен израелско-палестински мир?

- Да, разбира се. Съединените щати са позитивна сила в Близкия изток. Ние работим усърдно за постигане на всеобхватен и траен мир между Израел и палестинците. За да е по-светло бъдещето за всички. Имаме план, ще го оповестим, за нас той има най-добри шансове за успех. Междувременно, зовем всички към търпение, да ни позволят да свършим необходимата работа и после да ни съдят по постигнатото.