По публикации на американски медии и анализи на икономически блогове. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Парадоксът на Закона „Греъм“ и президентската спирачка
Администрацията във Вашингтон произведе правна и политическа шизофрения, която трудно може да се скрие зад дипломатически фрази. През септември президентът Доналд Тръмп под натиска на хардлайнерите в Конгреса подписа Закона „Греъм“. Този нормативен акт бе замислен като финансова гилотина — предвиждаше въвеждането на наказателни мита от 500% върху всякакви стоки с произход от Руската федерация, както и второстепенни санкции срещу трети страни и търговски субекти, дръзнали да купуват руски суров петрол, природен газ или преработени горива.
Само четирийсет дни по-късно — на 16 октомври — от Овалния кабинет излезе нов изпълнителен указ. С него прилагането на Закона „Греъм“ бе замразено. Без шумни пресконференции, без патетични речи пред Капитолия. Просто с един административен указ, с който се нарежда на Департамента по финансите и Департамента по търговията да преустановят събирането на митата и налагането на ограниченията.
Текстът на президентската заповед е написан с хладен бюрократичен юридически език. Там не се говори за промяна във външната политика. Посочва се, че налагането на мерките се спира, докато президентът или държавният секретар не преценят, че са налице условия за тяхното възобновяване. Няма краен срок. Няма дата, в която механизми да се активират автоматично.
Правната вратичка и опитите за щети върху имиджа
В публичното пространство веднага лъсна разминаването между реалния нормативен текст и това, което се опитва да продаде Държавният департамент. Държавният секретар Марко Рубио, притиснат от журналистически въпроси, обяви, че става дума за „60-дневна техническа пауза“, предназначена да даде време на съюзниците да адаптират търговските си маршрути.
Само че в самия указ числото „60“ липсва. Нормативното спиране е с отворен край. Рубио очевидно се опита да играе ролята на "лошото ченге" за пред ястребите в Сената, но юридическата реалност е друга — Законът „Греъм“ е изпратен в фризера за неопределено време.
Защо Белият дом бе принуден да извърши тази манипулация? Според поредица от анализи на енергийни търговци и коментатори като бившия украински депутат Олег Царев, причината се крие в логистиката на американския източен бряг. Твърди се, че САЩ — въпреки официалната си реторика за пълно отказване от руски въглеводороди — продължават да бъдат зависими от определени дестилати, включително дизелово гориво и газьол, внасяни през трети страни и индийски или турски рафинерии, работещи с руска суровина.
