/Поглед.инфо/ Не се случи чудо. Колкото и упорито да се съпротивляваше Тръмп, на 14 декември електорите на отделните щати гласуваха за Джо Байдън (306 срещу 232). И въпреки че Тръмп обеща да продължи да търси „справедливост“, оттук нататък е ясно, че няма връщане назад и представител на Демократическата партия ще стане президент на САЩ за следващия мандат. Това се доказва от поздравленията, изпратени на Байдън за победата от Путин.

Този път нямаше нито един „отметнал се“ избирател, който да гласува против волята на своята партия. Глобата за подобно деяние е незначително и обикновено винаги се намират „бунтари”. Например, имаше десет от тях на изборите през 2016 г. Твърдата партийна дисциплина, която се прояви при това гласуване, за пореден път подчертава степента на поляризация, която политическият живот в Америка достигна.

Ситуацията щеше да бъде дори още по-противоречива, ако Тръмп беше по-активно подкрепян от ръководството на Републиканската партия. Там обаче реагираха доста пасивно на опитите на Тръмп да преразгледа резултатите от изборите в различни съдебни и законодателни инстанции.

Републиканците проявиха сдържаност не толкова заради опасенията от по-нататъшно развитие на конфронтация, а поради липсата на вяра в перспективите на Тръмп и от самото начало двусмислено отношение към него. Отстъпването на властта от тяхна страна може да бъде дългосрочна стратегическа сметка. Републиканските елити изобщо не споделят предсказанията, разпространени в експертната общност, че в САЩ идва дългосрочна ера на управление на демократите. Напротив, те притежават пълнотата на информацията за реалното състояние на нещата в страната и изхождат от предположението, че този, който сега ще я оглави, ще си „счупи врата“. Според тях може би следва най-трудният период в американската история с необходимостта от предприемане на такива ограничителни и реформаторски мерки, които неминуемо ще повлияят на социалния статус на огромни маси от населението. Републиканците разчитат, че след като позволят на демократите да свършат цялата „мръсна работа“, ще бъдат напълно способни да се върнат в правителството през 2024 г. с нови сили и нови лица.

В продължение на много години неразрешимият проблем с многотрилионния публичен дълг и изпомпването на икономиката с непокрити пари в резултат на инжектирането в нея на още „няколко трилиона“ заради коронавируса изискват решение в най-близко бъдеще. В противен случай ще има фалит с големи щети върху възможността за поддържане на долара като основна световна валута.

Уличните конфликти на расова, етническа и социална основа, донякъде успокоени през последните месеци в очакване на смяната на правителството, може да се разпалят още повече, след като бързо стане ясно, че администрация на демократите не е в състояние да премахне техните първопричини. Фактът, че протестите бяха стимулирани до голяма степен по време на предизборната кампания от самите демократи, само ще изостри ситуацията.

След като използваха в борбата срещу републиканските "слонове" много забранени "ухапвания", като напълно надутата инициатива за импийчмънт на Тръмп, неговото пряко преследване в по-голямата част от американските медии и, като апотеоз, откровената манипулация на изборите, демократите рискуват да се натъкнат на подобен подход по време на Байдън

Сред републиканците е широко разпространено мнението, че демократичните „магарета“ са преминали границите на „честната игра“, нарушили са голям брой писмени и неписани правила на американския политически живот. Ще се стремят да си го върнат тъпкано. Съдебните дела от тяхна страна за всички нарушения и отклонения от правилата ще преследват противниците им дълго време. Нито едно от обвиненията, които бяха повдигнати по време на предизборната надпревара срещу демократичните кандидати и всъщност бяха премълчани от пресата, няма да бъде отложено. Както „украинските“, така и „китайските“, както и всички останали досиета, свързани със семейство Байдън, ще бъдат представени отново пред обществеността. Няма как иначе. Такъв е законът на съвременните средства за масова информация, че за да поддържат популярност, те са принудени винаги да критикуват сегашните власти, в противен случай интересът към тях изчезва. В този смисъл Тръмп беше удобна цел. Това обаче не означава, че медиите ще продължат да гарантират подкрепа за Байдън във всичките му начинания.

Значителен брой вестници и телевизионни канали, в отсъствието на настоящите политици на Тръмп, може в лицето на новия глава на Белия дом да изберат друг обект за „справедлив гняв и безпристрастна критика“. Освен това, обективно погледнато, Байдън, по отношение на биографията и психофизиологичните си характеристики, е дори по-подходяща фигура за всякакъв тормоз, отколкото беше оттеглящият се президент. Авторитетът на Байдън ще бъде подкопан и от тежестта на неизбежните непопулярни решения, особено в социалната сфера. Когато демократите започнат да отменят обещаните от Тръмп различни плащания на населението във връзка с вирусно-икономическата криза и не успеят да се измъкнат от това, тогава ще започне първата вълна от разочарование от новия лидер сред неговите поддръжници.

Няма съмнение, че бизнес кръговете зад републиканците, предимно във военно-индустриалния комплекс, производството и преработката на въглеводороди, ще си извлекат поука от това, че през последния цикъл техният кандидат беше подкрепен единствено от “Фокс Нюз”. Може да се предположи, че те също ще инициират преразделяне на медийния пазар, прегръщайки цифрови гиганти като “Фейсбук” и т.н. Признаците за това вече са налице. Американското общество активно обсъжда въпроса за разделянето на информационните монополи, подобно на това, как суперкорпорацията на Джон Рокфелер “Стандарт Ойл” беше разделена в началото на ХХ век. Частта от този пазар, която след продължителната борба за него ще отиде при спонсорите и покровителите на републиканците, разбира се, ще добави щипка пипер към критиките на Джо Байдън и неговата администрация.

Някои експерти твърдят, че Доналд Тръмп, упорит в своето противопоставяне на изборните резултати, го прави, тъй като се стреми да се върне към активния политически живот през 2024 г. на следващите президентски избори, когато ще се кандидатира отново. Трудно е да се повярва. На първо място, защото едва ли ще получи повторна подкрепа за това от ръководството на Републиканската партия, което възнамерява да намери по-компромисна и перспективна кандидатура в своите редици. Освен това, тъй като критиката към администрацията на Байдън в много отношения е ясно, ме ще има антигеронтократичен характер, за републиканците ще бъде изключително неудобно да номинират претендент на същата възрастта, а Тръмп е почти набор на Байдън.

Въпреки това, като човек, който „разтърси основите“, гордият и самовлюбен Тръмп, наранен от измамите, използвани срещу него, ще бъде много полезен за Републиканската партия. Със своите ярки, емоционални разобличения, той със сигурност ще притеснява приемника си по всички въпроси, по които може, правейки позицията на Байдън още по-несигурна. Един от инструментите на неговата кампания „против Байдън“ може да бъде помилването на някои от най-важните политически фигури, осъдени на лишаване от свобода. Обикновено всички оттеглящи се американски президенти прибягват до тази процедура по „хуманитарни причини“. Тръмп може да помилва редица свои сътрудници, като Пол Манафорт, в очакване, че те ще поискат преразглеждане на техните дела, като фалшифицирани в угода на демократите.

Дори се говори, че помилваната фигура може да е основателят на “Уикилийкс” Джулиан Асанж с надеждата, че в бъдеще той ще излезе с доноси срещу обновения Белия дом. В това, разбира се, е трудно да се повярва, но в крайна сметка Тръмп е известен със своите необикновени действия.

Като цяло е преждевременно да се говори за настъпването на ерата на „еднопартийното управление на демократите“ в Съединените щати, а победата на Байдън може да се превърне в пирова. Във всеки случай социално-политическото разделение в страната ще се засилва - паралелно с постепенното избледняване на предишното могъщество на Америка.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели