Вежливите гости обикновено носят символичен подарък на вечеря, понякога бутилка вино, понякога салата или десерт. Засега, изглежда, поне Канада, Япония и Южна Корея са опаковали подаръците си. Канада ще повиши целите си за намаляване на емисиите, а както Япония, така и Южна Корея ще обявят край на чуждестранното финансиране на добива на въглища. Очаква се някои други гости да донесат на банкета цветя или завладяващи истории за атмосферните си цели.
Естествено, акцентът ще бъде основното ястие, което домакинът ще сервира. Целият свят, както и 40-те почетни гости, очакват с нетърпение какви климатични действия ще представят САЩ при новата администрация. Въпросът е, дали те ще бъде достатъчно добри за свят, който спешно се нуждае от голяма помощ в областта на спасяването на климата?
По отношение на вътрешните действия, "ако администрацията на Байдън иска САЩ да бъдат лидер в борбата за климата, новата цел на Парижкото споразумение за 2030 г. трябва да бъде намаляване на националните емисии с най-малко 57-63 процента под нивата от 2005 г.", според група учени от „Проследяване на климатичните действия“ (CAT). Голяма част от това намаляване на емисиите трябва да дойде от строителния сектор и транспортния сектор. До 2030 г. почти всички продажби на нови лекотоварни автомобили в САЩ трябва да бъдат с нулеви емисии. Само че това не е лесна задача за население, пристрастено към автомобилите.
Най-малкото от това, което САЩ трябва да направят е да ограничат вътрешните си емисии. Американската мрежа за действие по климата, коалиция от климатични неправителствени организации, вярва, че справедливият дял на САЩ в глобалните усилия за смекчаване на последиците, е еквивалентен на намаляване през 2030 г с 195% на нивата на емисиите в сравнение с 2005 г.
Това означава, че САЩ трябва да положат повече усилия в други страни, особено с финансова и технологична подкрепа за намаляване на емисиите в страните от Глобалния юг и незабавно спиране на цялата си финансова подкрепа за изкопаемите горива.
Според климатичната група на гражданското общество Oil Change International, САЩ изразходват средно повече от 4 милиарда долара пари на данъкоплатците всяка година в подкрепа на чуждестранни проекти за изкопаеми горива, понякога надхвърлящи 10 милиарда долара за една година. В своето отворено писмо неправителствените организации подчертаха, че газът, считан за „мостово гориво“, получава все по-големи инвестиции както от администрациите на Обама, така и от Тръмп.
Като най-големият исторически емитер в света, САЩ също дължат милиарди долари всяка година, като „екологичен дълг“ на уязвими към климата страни като Бангладеш, Бутан, Ямайка и Маршаловите острови. Техните лидери са сред 40-те гости, поканени на срещата на върха на 22 април.
Докато Джон Кери ходи от врата на врата, за да достави поканите, президентът Джо Байдън е зает в кухнята на Белия дом и сега подготвя основното си ястие. Обещанията му за изменението на климата, както за стимулиране на вътрешната икономика, така и за засилване на глобалното влияние на САЩ, допринесоха за победата му в президентската надпревара през 2020 г. Сега, след като той успешно върна САЩ на масата за преговори за климата, срещата на върха е акт, с който той показва своята климатична искреност пред публиката в и извън Америка.
Амбициозните съкращения на емисиите, незабавното прекратяване на финансирането на изкопаеми горива и достатъчните парични ангажименти в подкрепа на смекчаването и адаптирането на уязвимите страни са само необходимите съставки. По-предизвикателната задача е как наистина да спечелите доверието от 40-те гости и по-голямата глобална общност.
Пакет за климатични действия от президента Байдън, без високи цели за вътрешни действия и решителност и щедрост за задгранични действия, ще бъде изпълнен само наполовина и ще липсва най-важната съставка: искреността.
Без искрени и амбициозни климатични обещания от САЩ, тази среща на върха по въпросите на климата няма да бъде нищо друго освен вечеря, която да забавлява домакина.
Заблудиш ли веднъж, трудно ще ти вярват. Светът все още помни как беше на Денят на Земята, преди пет години, когато Джон Кери, тогава държавен секретар на САЩ, подписа Парижкото споразумение, носейки внучката си, като символ на бъдещите поколения, които заслужават да наследят безопасен климат. В същото време споменът за бившия президент Доналд Тръмп, който обяви пълно прекратяване на всякакво участие в Парижкото споразумение, само две години по-късно, все още оставя горчив вкус.
Това недоверие и подозрение вероятно ще се задържи още малко, вероятно дори до COP26 в Глазгоу. Президентът Джо Байдън трябва да направи много, за да си върне доверието на останалата част от света. Светът не може да си позволи да бъде заблуден за втори път.
Авторът е активист, работещ по икономически, екологични, социални и полово справедливи въпроси в национални, регионални и глобални кампании. Тя е координатор на Движението на азиатските народи за развитие, съ-координатор на Глобалната кампания за изискване на справедливост в областта на климата, съосновател на Филипинското движение за климатична справедливост и вицепрезидент на Коалицията за свобода от дълга.
Превод: ЕС
