/Поглед.инфо/ С пристигането на Джо Байдън в Белия дом имаше и очаквания за по-строги икономически санкции срещу Русия. Обичайните санкции под формата на включване в черния списък на руските физически и юридически лица станаха скучни, ефектът им е почти нулев. Самият Байдън по време на предизборната кампания неведнъж обвини Тръмп в „мекота“, обещавайки да въведе наистина строги („адски“) санкции. Те могат да се разглеждат: замразяване на валутните доларови резерви на Руската федерация, блокиране на валутни платежни транзакции чрез системата СУИФТ, забрани за доставка на военни стоки или стоки с двойна употреба за Русия, блокиране на строителството на газопровода „Северен поток 2“, забрани за закупуване на руски държавни дългови ценни книжа.
Всяка от „адските“ санкции обаче има ефект на бумеранг, може да навреди на самите САЩ. Например опит за „замразяване“ на руските доларови резерви може окончателно да подкопае доверието в щатския долар.
На 15 април Джо Байдън подписа президентски указ „За блокиране на имуществото за определени саботажни действия на правителството на Руската федерация“. Документът установява специален режим за вземане на решения във връзка със заплахи от Руската федерация, наречен национална извънредна ситуация. Такъв режим беше въведен при Барак Обама през 2014 г., когато Крим беше обединен с Русия. За пореден път такъв режим беше въведен при Доналд Тръмп през септември 2018 г. „за предотвратяване на заплахата от чужда намеса в изборите в САЩ“.
Новият указ на Байдън позволява на властите рутинно да вписват руски служители, организации и компании в черния списък. Процедурите за вземане на решения относно секторни санкции се опростяват. Американската хазна незабавно се възползва от допълнителните правомощия, дадени ѝ с постановлението от 15 април: на същия ден, тя обнародва директива за допълнителни санкции срещу руския държавен дълг. Директивата потвърждава забраната, въведена при Доналд Тръмп (през август 2019 г.) за закупуване на руски държавни дългови ценни книжа в чуждестранна валута при първоначалното им пласиране. И посочва, че се въвежда допълнителна забрана за закупуване на деноминирани в рубли дългови ценни книжа, емитирани от Банката на Русия и Министерството на финансите по време на първоначалното им пускане на пазара. Забраната се отнася за ценни книжа, които ще бъдат емитирани след 14 юни 2021 година.
Говорим за такива ценни книжа Облигации на федералния заем (ОФЗ) на Министерството на финансите. В началото на годината Министерството на финансите обяви, че планира да пласира дълг в рубла в размер на 2,9 трилиона рубли. Доколкото е известно, Банката на Русия не планира да емитира деноминирани в рубли ценни книжа за близко бъдеще.
Като цяло се очакваха санкции върху публичния дълг. Те бяха въведени с известно закъснение и не в най-тежката версия: те биха могли да установят забрана не само за закупуване на ценни книжа по време на първоначалното пласиране, но и за тяхното закупуване на вторичния пазар, т.е. забрана за собствеността върху закупените преди това ценни книжа. Коментаторите обаче казват, че „все още не е късно“.
Фактът, че чуждестранните инвеститори се подготвят за въвеждането на „адски санкции“ от Вашингтон от няколко месеца, се сочи в статистиката на Банката на Русия. Прегледът на риска на финансовите пазари съобщава, че нерезиденти са изхвърлили 123 милиарда рубли ОФЗ през март и са изтеглили 33,6 милиарда рубли от фондовия пазар. В същото време чуждестранните банки и техните дъщерни дружества изхвърлиха 57 млрд. рубли на валутния пазар, което доведе до отслабване на обменния курс на рублата.
От платежния баланс на Руската федерация за първото тримесечие на тази година, публикуван от Централната банка, следва, че за три месеца чуждестранните инвеститори са зарязали акции и държавни облигации на Руската федерация за 5,9 млрд. долара. В същото време портфейлните инвестиции в размер на 2,7 милиарда щатски долара отидоха от фондовия пазар и 3,2 милиарда от ОФЗ. Бягството от държавни облигации беше паническо, най-голямото на тримесечие от 2018 г. насам.
Фондовият пазар успя да оцелее при подобен отток на чуждестранни инвеститори (според резултатите от тримесечието индексът на Московската борса дори нарасна със 7%). Но пазарът на публичния дълг не можа да устои. Индексът RGBI, който проследява цените на ОФЗ, потъна с 1,4% през януари, 2,3% през февруари, 1,2% през март и започна през април с още 1,1% спад. Сега е на минимални стойности.
Министерството на финансите не успя да спре оттока на нерезиденти и редица търгове за пласиране на нови траншове от ОФЗ завършиха неуспешно. Министерството на финансите изпълни плана за първото тримесечие само със 75%, а дори и тогава поради факта, че в последния ден на март успя да пласира ОФЗ в размер на 300 милиарда рубли сред държавните банки (лъвският дял е придобит от “Сбербанк” и ВТБ).
За справедливост трябва да се признае, че интересът на нерезиденти към руските държавни ценни книжа започна да пада от средата на миналата година и причината беше не само очакваните строги санкции, но и това, че доходността на ценните книжа стана ниска. Банката на Русия миналото лято понижи основния си лихвен процент до минимум (4.25%), а също лихвените (купонни) лихви по ОФЗ също спаднаха. В момента номиналният процент на ОФЗ е от порядъка на 6-7%, а инфлацията, според Централната банка, е 5,8%. Чуждестранните инвеститори продават ОФЗ също поради появата на по-атрактивни варианти в други страни. Например в САЩ, където доходността от държавните ценни книжа е нараснала значително през последната година.
Обемите на продажбите на ОФЗ от нерезиденти през първото тримесечие са както следва (млрд. рубли): януари - 34,2, февруари - 65,1, март - 123.4. Постепенно под въздействието на два основни фактора (очакването на нови санкции и намаляване на доходността на ценните книжа) делът на нерезидентите в общия обем на пласираните ОФЗ намалява. В началото на март миналата година той беше 34,9%, а година по-късно - 22,7%. В абсолютно изражение към 1 март 2021 г. нерезиденти са имали ОФЗ в размер на 3,14 трилиона рубли от общия обем на ОФЗ, равен на 13,86 трилиона рубли. Според последните данни към 1 април делът на нерезидентите е спаднал до рекордно ниското ниво от 20,2%. Докато през февруари делът на нерезидентите в покупките на нови ОФЗ е бил 20%, през март той е спаднал до 9,6%.
Министерството на финансите и Банката на Русия реагираха на решението на Министерството на финансите на САЩ, като направиха изявления относно план за действие за свеждане до минимум на последиците от последните американски санкции на руския пазар. По-специално, Министерството на финансите на Русия обяви намаляване на вътрешните заеми тази година с 875 милиарда рубли (тоест. до около 2 трилиона рубли), като се надяваме да използваме по-активно свободните салда в хазната (отбелязвам, че размерът на такива салда в някои моменти от времето надвишава размера на годишната програма за заеми на Министерството на финансите).
Очевидно по време на по-нататъшното поставяне на ОФЗ Министерството на финансите ще заложи на системно важните банки, работещи в руската юрисдикция. Списъкът им се определя от Банката на Русия. Днес това са 12 кредитни институции, сред които преобладават банките с участието на държавата или на чуждестранния капитал. Още през март 77,3% от всички ОФЗ, пуснати за продажба от Министерството на финансите на търгове, са придобити от системно важни кредитни институции. Основните притежатели на ОФЗ сред тези банки са “Сбербанк” и ВТБ. В баланса на първата обемът на ОФЗ в момента е 2,2 трилиона рубли, на баланса на втората - 900 милиарда рубли.
При новите условия пласирането на държавния дълг ще става с активното участие на Банката на Русия. Директното закупуване на ценни книжа на Министерството на финансите от Централната банка е забранено от руското законодателство. Очаква се Банката на Русия да предоставя заеми на “Сбербанк”, ВТБ и други системно важни банки. А тези от своя страна ще използват получените пари за придобиване на нови дългове на Министерството на финансите. Схемата на пръв поглед е привлекателна и за трите страни (Министерството на финансите, Банката на Русия, системно важни банки). Единственият недостатък може да бъде, че заемите от Банката на Русия на търговските банки ще бъдат необезпечени емисии на рубли. И това ще ускори инфлацията, която сега е 5,9%. Експертите предполагат, че активното използване на описаната схема на нови държавни заеми може да ускори инфлацията до стойности над 10%
Послепис: Фактът, че инвеститорите са се подготвили и продължават да се подготвят за по-строги санкции от САЩ, се доказва и от някои други цифри в платежния баланс на Руската федерация за първото тримесечие. Забележителен е показателят за нетния отток на частен капитал. Той възлиза на 11,8 млрд. долара през януари-март 2021 г. срещу 18,1 млрд. долара година по-рано. Тенденцията изглежда положителна. Банката на Русия обаче дава не особено приятно обяснение: „За разлика от първото тримесечие на 2020 г., когато основната форма на нетно кредитиране на останалия свят от частния сектор беше намаляване на външните задължения, през отчетния период банките и други сектори увеличиха чуждестранните активи с практически непроменени задължения към нерезидентите. "... Казано по-просто, миналата година големият брой на нетни изходящи капитали се обяснява с факта, че е извършено изплащането на взети преди това чуждестранни заеми и заеми. Потокът на капитали от Русия се ускори тази година. Както може да се види от различни източници, не само чужденците, но и местните жителите участват в оттеглянето от капиталите. На 11 март тази година президентът Путин проведе среща относно инвестициите в руската икономика и възложи на правителството да разработи до 1 юни предложения за ограничаване на изтичането на руския капитал от страната.
Превод: В. Сергеев