/Поглед.инфо/ През януари 1976 г. на Международната парична и финансова конференция в Ямайка е взето решение за демонетизиране на златото. Златото e изгонено от света на парите и разжалвано в обикновена стока на борсата. Американският долар остана на пиедестала на световната валута. Въпреки това, златото продължава да бъде паричен метал, създавайки заплаха за монополното положение на долара в международната парична система.
Собствениците на пари(основните акционери на Федералния резерв, които разполагат с печатницата за производство на долари) започнаха внимателно маскирана война срещу жълтия метал. Правени са опити да се дискредитира златото като най-безполезния метал в света. На обществото се внушава, че с времето златото като стока ще бъде малко по-скъпо от желязото. Помня куп псевдонаучни публикации на МВФ, чиято цел беше да дискредитират златото. Ефект обаче нямаше. Ако според златно-доларовия стандарт цената на златото е била 35 долара за тройунция, то веднага след конференцията в Ямайка цената на жълтия метал пробива границата от 100 долара и продължава да расте бързо.
Вербалните интервенции срещу златото трябва да бъдат допълнени от пазарни намеси. Много злато от американските финансови резерви започна да се изхвърлят на пазара. Това има известен сдържащ ефект върху динамиката на цените на златото, но е жалко американците да харчат златните си резерви. Затова Вашингтон оказва натиск върху МВФ, принуждавайки го да продължи златните намеси за сметка на резервите си. Както съвместните намеси на Министерството на финансите на САЩ, така и на МВФ не могат да спрат растежа на цените на благородните метали. През януари 1980 г. цената достигна от 850 долара за тройунция, а по отношение на долара днес тя е 3-4 хиляди долара. Заплахата за долара от по-силния конкурент стана смъртоносна.
И тогава започнаха странни процеси на световния пазар на злато. Изведнъж стана по-евтино. Собствениците на парите са предприели редица мерки за смазването на златото. Една от най-важните от тези мерки е създаването на таен златен картел като част от Министерството на финансите на САЩ, Федералната резервна банка на Ню Йорк, Банката на Англия, редица водещи банки на Уолстрийт, Лондонското сити, Швейцарската конфедерация и други. В рамките на този златен картел започнаха редовни намеси в пазара на благородни метали. Металът за намеси е взет на първо място от резервите на Министерството на финансите на САЩ, възможно е и от дълбините на Федералната резервна банка на Ню Йорк, където златните резерви на чужди държави са съхранявани. В същото време златото не се продава, а се емитира под формата на златни заеми или като част от лизинг на злато. В отчетността на хазната и на другите организации, в които се намира скъпоценният метал, нищо не се променя. Вместо физически метал има дългови сертификати. Много хора подозират съществуването на таен златен картел. По-специално, конгресмените и американските сенатори безброй пъти са се опитвали да проверят златните резерви на “Форт Нокс” (хранилище, в което е концентрирано по-голямата част от съкровищното злато), но досега никой не е получил разрешение да приближи “Форт Нокс” на оръдеен изстрел. Засега не е проведен одит и на чуждестранното злато, разположено в хранилищата на Федералната резервна банка на Ню Йорк.
С помощта на тайни операции на златния картел цената на златото беше радикално свалена; в някои моменти тя падна под 300 долара за унция.
През 1999 г. тайният златен картел е заменен от златен картел на централните банки в около две дузини страни. Той вече действа под прикритието на така наречените Вашингтонски златни споразумения. Действа законно, но много хитро. Официално е заявено, че споразуменията във Вашингтон са предназначени да ограничат падането на цените на златото. В продължение на пет години графиците за максимално допустимите продажби на злато се определят от централните банки - страни по споразумението. Всъщност числата, появяващи се в графиките, имат противоположно значение. Те определят минималните квоти за злато, които трябва да бъдат продадени от страните по споразумението, за да се предотврати увеличаване на цените на жълтия метал.
Споразумението от 1999 г. гласи, че всички централни банки могат да продават не повече от 2000 тона за 5-годишен период (2000-2004 г.) или 400 тона годишно. Преведено от тайния език на собствениците на пари, това означаваше, че централните банки, в името на поддържането на монополното положение на щатския долар, трябва да хвърлят поне две хиляди тона благороден метал на световния пазар. Работата на собствениците на парите беше завършена: Националната банка на Швейцария продаде 1170 тона, Банката на Англия - 345 тона, Централната банка на Холандия - 235 тона и прочее. През 2004 г. беше подписано второ споразумение, което увеличи продажбите до 2,5 хиляди тона пет години. Най-големите продавачи във втория петгодишен план бяха: Банката на Франция - 572 тона, ЕЦБ - 271 тона, Националната банка на Швейцария - 380 т. Вторият петгодишен план обаче се провали: само през първата (2005 г.) година беше възможно да се осигури продажба на 500 тона, след това обемите на продажбите започнаха да намаляват, през 2009 г. те възлизаха едва на 160 тона.
Както можете да видите, Швейцария се отличи със особена ревност в защитата на долара през първите два петгодишни периода.
С третото петгодишно споразумение, подписано през 2009 г., проблемите вече започналха. То предвиждаше възвръщаемост на годишна норма от 400 тона. Финансовата криза от 2008-2009 г. обърка картите на страните по споразумението. През първата година на новото споразумение (2010 г.) са продадени около 140 тона, през втората година (2011 г.) - 50 тона, след което имаше само символични продажби от няколко тона годишно. През първите три години от третото споразумение цените се удвоиха и преминаха границата от 1000 долара за тройунция.
В четвъртото споразумение, подписано през 2014 г., задълженията за квоти бяха напълно анулирани. Централните банки открито бойкотират споразумението. Само Бундесбанк продължаваше да продава злато от трезорите (1,8-4,2 тона годишно) и то само за сечене на монети. През септември 2019 г. се предполагаше, че двадесетина централни банки ще се съберат и подпишат петото споразумение. Срещата обаче не се състоя, споразумението не се подписа. Това означава, че златният картел на централните банки е престанал да съществува.
Така миналата есен бариерата пред покачването на цените на златото най-накрая падна. През 2019 г. цената на златото лесно счупи маркера от 1500 долара за тройунция и се повиши с 18% на година. Ръстът на цените, изразен в японската йена и австралийски долар, беше приблизително еднакъв. Още по-значително беше увеличението на цените, изразено в такива „отслабващи“ валути като китайския юан, индийската рупия и еврото. По-специално златото в цените, деноминирани в евро, нарасна с 22%.
Въпреки това златото се оказа конкурентоспособно дори във връзка с „най-силните“ валути, като швейцарския франк, канадски долар и британската лира. По-специално цените на златото в британски лири се повишиха миналата година с 15%.
Златото никога не е напускало изцяло света на парите. Въпреки решенията на Ямайската конференция, то остава част от международните резерви на повечето страни по света. Съединените щати, които са особено активни в изхвърлянето на златото от света на парите, държат в резервите си повече от 8100 тона благороден метал. Ако преизчислите това злато по текущи пазарни цени, се оказва, че американските международни резерви винаги са се състояли от 90 или повече процента благороден метал. В повечето страни от Европейския съюз златото представлява 50 или повече процента от резервите.
Цената на жълтия метал на световния пазар ще нарасне бързо още повече. Експертите твърдят, че до края на 2020 г. то може да пробие границата от 1700 долара за тройунция. Няма да се изненадам, ако тази година цената достигне дори 2000 долара.
При тези условия натрупването на валутни резерви би било глупаво. Ще се заложи на жълтия метал. Паричните власти на САЩ, Европа, Япония и редица други страни са се насочили към намаляване на основните лихвени проценти и провеждане на „количествено облекчаване“. Всъщност централните банки участват в конкуренцията: коя е по-способна да отслаби валутата си. А това означава игра в полза на златото. Фактор като влошаване на международната обстановка и повишен риск от война също действа в полза на увеличаването на златните резерви. В условията на война златото е единственото надеждно платежно средство на световния пазар.
През 2018 г. централните банки увеличиха официалните си златни резерви с 651,5 тона - това е най-големият показател за почти половин век. Сред централните банки Банката на Русия стана най-големият купувач на злато - 274 тона (42% от всички покупки от централните банки). Покупките бяха направени изключително от домашното производство на благороден метал. На второ място по закупуване на злато е Централната банка на Турция (+51,5 тона), на трето място е Националната банка на Казахстан (+50,6 тона), на четвърто място е Индия (+40,5 тона). Забележим ръст в златните резерви е регистриран в централните банки на Унгария, Полша и Монголия.
Все още няма окончателни оценки за ръста на златните резерви за 2019 г. Според Световния съвет за злато , закупуването на злато от централните банки на света продължава активно през 2019 г .; Според резултатите от януари - септември те са се увеличили с 12% в сравнение със същия период на предходната година - до 547.5 тона. Според резултатите от трите тримесечия на 2019 г. сред нетните купувачи на злато се появяват и централните банки на Русия, Турция и Индия и към тях се добавя Народната банка на Китай. Повечето експерти са уверени, че до края на 2019 г. ще бъде постигнат нов рекорд за ръста на златните резерви.
В началото на 2020 г. следните държави (в тонове) бяха лидери по златни запаси: САЩ - 8133,5; Германия - 3,366.5; Италия - 2,451.8; Франция - 2,436.0; РФ - 2,271.3; Китай - 1,948.3.
Както казах, през последните години централните банки на западните страни спряха да продават злато от своите резерви. Въпреки това, засега те се въздържат и от закупуване на благороден метал. Например в САЩ, Германия, Италия, Франция, Швейцария, Великобритания, Япония, Холандия, Швеция, Австрия и други западни страни златните резерви в началото на 2020 г. бяха същите като преди пет години. Златните резерви на ЕЦБ (504,8 тона) не са се променили дори с унция. Има усещане, че има някакво споразумение между водещите централни банки за „замразяването“ на златните резерви, което заменя вашингтонските споразумения за координирани продажби на благородни метали.
Най-динамичният растеж на златните резерви за периода 2015-2020 г. се наблюдава в Русия (919,1 тона), Китай (249,8 тона), Казахстан (168,5 тона), Полша (125,7 тона), Индия (67,9 т). В този процес отбелязвам, че реалният ръст на златните резерви на Китай е много по-голям от този, който следва от официалната статистика (повече за това в следващата ми статия).
Разбира се, на фона на нарастващото търсене на злато от централните банки на зоната на „златния милиард“, нервите могат и да не издържат. От политиката на „златен неутралитет“ (да не се продават или купуват благородни метали) централните банки на Запада могат внезапно да преминат към активни покупки на жълт метал. От това се страхуват и собствениците на парите. В крайна сметка силата им се основава на долара - валутата, която са защитавали от златото през последните десетилетия.
Превод: В. Сергеев