/Поглед.инфо/ Очевидно Азербайджан е заел стратегическа позиция по време на атаката си срещу Карабах - град Шуши. В непосредствена близост до Шуши се намира столицата на непризнатата Нагорно-Карабахска република (НКР) Степанакерт. Както НКР, така и Армения са на ръба на националното бедствие. Какво друго може да ги спаси?

Азербайджан обяви установяването на контрол над Шуши - ключов град за войната в Нагорни Карабах. Като доказателство беше представено видео, показващо абсолютно празен град, подобен на Шуши, с държавните знамена на Азербайджан над административните сгради и почетен караул.

Прессекретарят на президента на Република Нагорни Карабах Вахрам Погосян на страницата си във “Фейсбук” също заяви, че град Шуши е извън контрола на арменските сили. „Днес, за съжаление, трябва да признаем, че все още сме придружени от поредица от неуспехи и град Шуши е напълно извън нашия контрол. Всички обнадеждаващи и вдъхновяващи пропагандни тези не ни дават нищо друго освен откъсване от усещането за реалност“, пише Погосян. Според Погосян вече се водят битки в покрайнините на столицата на непризнатата република Степанакерт.

Вахрам Погосян е в Ереван и досега няма други потвърждения, че арменците са напуснали Шуши. Последната информация към момента свидетелства за установяването на контрол на азербайджанската пехота над разклона в единствения път, водещ от Степанакерт до Шуши и, вероятно, няколко квартала на града. Контролът над пътя северно от Шуши предизвика прекъсване на комуникацията с града, където остават джобове на съпротива. Тази ситуация позволява на двете страни да говорят за контрол над града. „Битки в покрайнините на Степанакерт“ - точно такава е ситуацията на северния разклон на пътя. Наистина е на около десет минути път с кола до Степанакерт.

Във видеото, публикувано от азербайджанска страна, минималното разрушаване на сгради е поразително. Дори в сградата на градската администрация всички прозорци са непокътнати. Това индиректно показва, че за тази част на града или по принцип не е имало битки, или е бил просто изоставен от арменските части, които по този начин се опитват да избегнат обкръжението, да не си „уредят сами Сталинград“. Но засега няма реална възможност да се оцени степента на надеждност на информацията и от двете страни.

Разпространяват се много фалшиви фото и видео материали, които или са заснети по друго време, или други селища и се представят за Шуши. Всичко това е или „мъглата на войната“, или пропаганда. В момента няма връзка с Шуши. Дори не е ясно каква част от града може би се контролира от азербайджанците (в понеделник сутринта бихме могли да говорим за историческата област в северната част на града). Не е ясно и как на практика цялото цивилно население е могло да напусне града до последния човек, ако разклонението на пътя е контролирано от азербайджанската пехота в течение на два дни.

Шуши е критична точка за войната за Карабах. Тази скала се издига директно над столицата на НКР - Степанакерт и нейното притежание означава действителната победа на Азербайджан в цялата кампания. В началото на 90-те години в Шуши бяха разположени азербайджански реактивни системи “Град”, които стреляха отгоре с директен огън по Степанакерт. Повторението на тази история ще означава гибелта на Карабах.

Освен това Шуши е историческият и културен център на Карабах, бившата столица и основният символ. Ясно е, че азербайджанската страна се стреми да пробие до Шуши възможно най-бързо, вероятно дори до някои значими дати (например 31 октомври е денят на първата победа на Илхам Алиев на президентските избори).

Преди ден президентът на Азербайджан Илхам Алиев вече обяви окупацията на Шуши, но тогава той очевидно прибърза. Или той е бил информиран така от собствените си военни, или е било елемент на пропагандна война. В крайна сметка той е ориенталец и за такива е обичайно да изпреварват събитията с пожелателно мислене. През последния месец боеве около Карабах това се е случвало много пъти. Историята с Хадрут беше особено възмутителна, когато президентът Алиев обяви окупацията на това селище седмица преди действително да се случи.

В нощта от събота на неделя азербайджанската пехота с подкрепата на БПЛА се опита да влезе в Шуши. Напредването продължи от северната страна на скалата директно от дефилето при разклона на пътя за Степанакерт. Това е историческата част на Шуши, има музеен комплекс - средновековна крепост и бивш дворец на карабахските ханове.

Ръкопашният бой продължи до около три сутринта, след което азербайджанската пехота се върна обратно в дефилето, претърпявайки големи загуби. Арменската страна също има сериозни загуби. Арменците губят критично много бронирани превозни средства, тъй като азербайджанските БПЛА напълно доминират във въздуха.

Независимо от това, арменски гарнизон остана в Шуши до средата на понеделника следобед и азербайджанските сили, които пробиха до града, не бяха достатъчни, за да го щурмуват. Азербайджанска пехотна група, ограничена в ресурси, проби до Шуши през дефилето Авератаноц, чиито способности включваха само контрол на огъня по маршрута от Лачин до Степанакерт. Едва вчера разстоянието между линиите беше критично намалено и на някои места ставаше въпрос едва ли не за ръкопашен бой. Баку спешно трябваше да достави подкрепление на Шуши, в противен случай целият пробив до града щеше да се превърне в безполезна загуба на ресурси. Ако в такава ситуация арменското командване е взело решение да евакуира града без бой, то изглежда най-малко странно, а най-вероятно е паника, смесена с истерия.

Показателно е, че след провала на нощното нападение боевете около Шуши на практика са прекратени. Много експерти очакваха, че азербайджанците ще се опитат да повторят нападението през нощта от неделя на понеделник, но това не се случи. Нещо повече, артилерийските дуели спряха почти по целия фронт, въпреки че няколко ракети бяха изстреляни по Степанакерт. Северният корпус на азербайджанската групировка също започна да се движи, но това, може би, е било само диверсионна маневра, за да се попречи на арменците да се прегрупират и да привлекат нови сили от север близо до Шуши.

Ако азербайджанската страна наистина е успяла да влезе в града само с пехотни части с подкрепата на БПЛА, това би могло да се случи само при пълна липса на съпротива от арменска страна.

Със сигурност е известно, че към средата на деня арменците са се опитали да контраатакуват близо до Каринтак на запад от Шуши и много успешно покриват азербайджанската пехотна колона с огън от реактивни системи. Единствената истинска цел на контраатаките е разчистване на пътя.

В същото време допълнителни сили от Армения не идват на помощ. Предполагаемият брой на арменската армия е около 50 хиляди души, от които 30 хиляди вече са в Карабах. Няма вече резерви. А отбраната на Шуши изпитва недостиг на доставки от няколко дни. Простото блокиране на единствения път, свързващ Шуши със Степанакерт, би могло да бъде достатъчно, за да се превърнат битките за града в аналог на средновековната обсада на замък. Нека изчакаме, докато свършат патроните. Но може би събитията биха могли да протекат по друг сценарий.

Особено внимание се обръща на предната южна част на скалата. Това е линията на отбрана на арменците по ръба на планините, която азербайджанските специални сили просто заобиколиха по фланга преди седмица. Сега арменските части на ръба на планините са в полуобкръжение и по-нататъшното развитие на събитията край Шуши зависи само от тяхната твърдост. Ако тази отбранителна линия се разклати или бъде пробита с артилерия и БПЛА, азербайджанците ще могат свободно да доставят толкова войски, колкото е необходимо до Шуши и по-нататък до Степанакерт. Всъщност арменският фронт в този район започва да се разпада и прогнозата е неблагоприятна.

Ако азербайджанската страна наистина успее напълно да постави Шуши под контрол през следващия ден, тогава задържането на целия южен фронт става безсмислено. Сега последният фронт на отбраната на Карабах отново ще бъде Лачин, който по чудо успя да се задържи преди седмица.

Остава последният шанс арменците да успеят да напрегнат и унищожат групата, която е пробила до Шуши. Това е последната битка за арменската страна. Друго нещо е, че самият терен не позволява използването на големи сили и бронирани машини.

Въпросът за морала на арменските сили сега стана критично важен. Безкрайните загуби и отстъпления, пълна загуба на въздушното пространство - нищо от това не помага за повишаване на морала. И колкото по-трудна е ситуацията на фронта, толкова повече въпроси възникват за политическото ръководство на Армения и Нагорни Карабах. Това не е само еднократна грешка, това е тотален провал, близо до национална катастрофа. А героизмът на 18-годишните резервисти само по-нагледно демонстрира слабостта и липсата на професионализъм на правителствата в Ереван и Степанакерт.

Превод: В. Сергеев