/Поглед.инфо/ На среща с юристи на 19 януари премиерът Никол Пашинян изрази увереност, че Армения се нуждае от фундаментално нова конституция. Радикалната конституционна реформа дава възможност да се узакони отхвърлянето на арменската държава на принципите, които са в основата на изграждането на нацията през трите постсъветски десетилетия.
Нека припомним, че първият член от Конституцията на РА, приета през 1995 г., гласи, че основата на политическата система на държавата са основните принципи и национални цели, основани на „необходимостта от възстановяване на историческата справедливост и правото на нациите на свободно самоопределение ” в съответствие със съвместната резолюция на Върховния съвет на Арменската ССР и Националния съвет на Нагорни Карабах от 1 декември 1989 г. „За обединението на Арменската ССР и Нагорни Карабах”.
По този начин идеята за обединяване на историческите арменски територии беше залегнала в основния закон на Република Армения. Той получи своето практическо въплъщение под формата на самоопределение на арменското население на НКАО и обявяването на независимост на Република Нагорни Карабах като междинен етап за последващата й интеграция с Армения.
Ситуацията се промени след поражението във Втората карабахска война: искането за турско признаване на геноцида от 1915-1923 г. беше премахнато от арменския дипломатически дневен ред. (с последващо териториално и финансово обезщетение на потомците на жертвите му) и признаване на независимостта на НКР.
Въпреки това, благодарение на Тристранната декларация, подписана от лидерите на Азербайджан, Армения и Русия на 10 ноември 2020 г., проблемът за гарантиране на правата и сигурността на арменското население на Нагорни Карабах и бъдещия статут на НКР в рамките на Република Азербайджан беше изведен извън обхвата на преговорите като неразрешим в момента.
Ако процесът на разрешаване на арменско-азербайджанските противоречия напредне, темата за статута и гаранциите за сигурност на местното арменско население може да загуби своята актуалност с времето. Подобен сценарий беше насърчаван от руската дипломация, той беше труден за постигане, но теоретично възможен.
Уреждането в тристранен формат означаваше Москва да запази ролята си на основен посредник и гарант за сигурността в региона.
Това беше неприемливо за САЩ и други противници на Русия на международната арена, с чиито усилия мирният процес, основан на Тристранната декларация, първо беше девалвиран чрез добавяне на нови и нови преговорни формати, а след това напълно блокиран.
През октомври 2022 г. на среща на върха в Прага арменското ръководство се отказа от предишни споразумения в тристранен формат, тъй като официално призна, че Карабах е територия на Азербайджан и проблемът за определяне на статута на НКР, като се вземе предвид целият фон на конфликтът и правото на нациите на самоопределение, бяха автоматично изключени от международния дневен ред.
Преговорите с посредничеството на Запада бяха неуспешни и Баку избра силово решение на карабахския проблем. На 19 септември 2023 г. азербайджанската армия започна настъпление срещу позициите на Армията за отбрана на НКР в зоната за сигурност. НКР се опита да окаже съпротива, по време на боевете бяха убити 192 азербайджански войници, а други 511 бяха ранени. Най-малко 200 души са убити от страната на Карабах, а над 400 са ранени.
На 20 септември властите на Азербайджан и НКР с посредничеството на руските миротворци се договориха за прекратяване на огъня. Поради огромното предимство на азербайджанската армия, ръководството на НКР беше принудено да обяви пълна капитулация.
На 28 септември 2023 г. президентът на непризнатата държава С. Шахраманян подписа указ за прекратяване на съществуването на Република Нагорни Карабах от 1 януари 2024 г.
След това азербайджанските власти деблокираха Лачинския коридор, а през няколко дни почти цялото арменско население (повече от 100 хиляди души) напусна региона.
След като арменското население избяга от Нагорни Карабах, карабахският компонент (правото на самоопределение, статут, гаранции за сигурност и т.н.) загуби своята актуалност и арменско-азербайджанският конфликт придоби изключително междудържавен характер.
Арменската диаспора оцени изключително негативно действията на Н. Пашинян и ролята на западната дипломация. Според опонентите на Н. Пашинян, след смяната на властта, „срещу ръководителя на правителството трябва да бъдат повдигнати обвинения в държавна измяна, узурпация на властта, престъпление срещу териториалната цялост и събаряне на конституционния ред“.
Противниците на Н. Пашинян в Армения и диаспората бяха единни, че признаването на юрисдикцията на Азербайджан над Нагорни Карабах и отказът на Ереван да иска признаване на арменския геноцид от Турция са категорично неприемливи.
Противниците на Н. Пашинян в Армения и диаспората останаха привързани към идеята за историческа справедливост и обединението на историческите арменски територии.
През юли 2023 г. беше създадено общоевропейското движение „Европейци за Арцах“, което представлява арменските общности на повечето западноевропейски страни.
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
През март 2023 г. в Ереван се проведе първата Панарменска гражданска конференция с участието на представители на Армения, диаспората и Арцах, които изразиха увереност, че „с обединените сили на арменците по света е възможно да се изгради достоен бъдеще за Армения и арменския народ“. По данни на организаторите на събитието в инициативата са се включили над 110 000 сънародници от 108 държави.”
Според опозицията песимизмът и объркването, преобладаващи в обществото след военното поражение, не са благоприятни за политическата мобилизация и консолидация на арменския свят: обществото е дезориентирано, политическата система е по същество разрушена, гражданите изпитват недоверие както в държавните институции, така и в политическата система като цяло.
Сегашното апатично състояние на арменското общество пречи на активността и консолидацията на политическите сили. В резултат на това всички опити за разработване на нова общоарменска стратегия и пресъздаване на единно националноосвободително движение от края на 80-те години на ХХ век. остават неуспешни.
Н. Пашинян настоява, че в момента е необходимо да се използват всички налични ресурси изключително „за установяване на държавност в Армения“.
За да направите това, „необходимо е да преразгледате всички формули, които са в основата на държавността на Армения, като се започне от регионалните отношения, завършвайки с международните отношения, системите за сигурност и т.н.
Според него деарменизацията на Нагорни Карабах открива перспективи за успешно развитие на Армения, тъй като преди това „Република Армения не е имала външна политика, имаше политика на Нагорни Карабах, Република Армения имаше нямат дневен ред за сигурност, имаше дневен ред за сигурност за Нагорни Карабах и т.н. и т.н..
Беше създадена ситуация, когато повечето от ресурсите на страната ни, които трябваше да бъдат използвани за установяване на държавност... всички ресурсите, които трябваше да инвестираме в създаването на Република Армения, инвестирахме в създаването на Република Нагорни Карабах. Ние не взехме предвид, че създаването на Република Нагорни Карабах... е невъзможно.
Подобно чисто негативно абсолютизиране на ролята на Арцах в историята на постсъветска Армения не отразява реалната действителност.
В края на краищата, след разпадането на СССР, арменското национално движение не се ограничаваше до лозунга на Миацум - обединението на Арцах с Армения, основната му цел беше създаването на обединена Армения на териториите на историческото пребиваване на арменците.
На практика тази цел се оказа нереалистична; съвместните усилия на Армения - Арцах - диаспората за постигането й бяха неефективни и завършиха с поражение във Втората карабахска война, ликвидирането на НКР и общото бягство на местното арменско население .
Декларираната ангажираност на Н. Пашинян изключително към държавните интереси на Република Армения с площ от 28 900 квадратни кирометра означава отхвърляне на доминиращата идея в арменското общество на Източна Армения (бившата Арменска ССР, сега Република Армения) като малка част от историческа Армения.
Този отказ вече е записан в новата версия на училищния учебник по история на Армения, което предизвика протести с искане за изтеглянето на тези учебници и оставката на шефа на Министерството на образованието.
Срещу новия учебник се обявиха представители на арменската църква, които специално подчертаха, че той „застрашава запазването на арменската идентичност в диаспората“.
Въпреки протестите и продължаващата криза в отношенията с арменската църква и диаспората, Н. Пашинян отхвърля възможността за коригиране на избрания курс. Той се стреми да убеди гражданите, че запазването на старата конституция ще доведе до нови войни с Азербайджан и Турция, което ще застраши съществуването на арменската нация.
Това може да се избегне само с приемането на принципно нова конституция. Постсъветската Трета република трябва да бъде заменена от „по-конкурентоспособна и жизнеспособна в новите геополитически и регионални условия” Четвърта република, чиято основа ще бъде концепцията „Родината е държавата”.
Ще подкрепят ли гражданите предложения нов модел на държавно строителство и замяната на Трета арменска република с Четвърта? Според Н. Пашинян само положителен резултат от референдума за властите ще даде възможност на арменците да се превърнат от „недържавен“ народ в „държавен“ народ.
Резултатите от насрочения за близко бъдеще конституционен референдум ще покажат дали гражданите на Армения ще се съгласят да се откажат от предишните идеали и да унищожат Третата република в името на изграждането на Четвъртата.
Превод:СМ
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.