/Поглед.инфо/ В ИМЕМО на РАН са подготвили доклад, озаглавен „Външната политика на Армения на кръстопът: кризата на многовекторността“. Една от най-загадъчните сюжетни линии в съвременната световна политика е свързана с тази закавказка република.
През последните години планетата видя много примери за държави, които правят избори, които са били вредни за самите тях, които са довели до ужасни, а в някои случаи направо фатални последици за тях. Освен това в днешно време има толкова много такива истории, че са се превърнали в своеобразен антидот за другите.
Световното мнозинство пое курс към възстановяване на суверенитета, многополярността и изграждането на алтернативни международни структури, до голяма степен именно защото станаха твърде очевидни по своята плачевна природа резултатите от глобалното господство на Запада и сляпото следване във фарватера на неговата политика.
Все пак трябва да се признае, че почти всички страни, направили съдбоносния избор, имаха основание да смятат, че всичко ще се нареди добре за тях. Германия, която беше заложила на екологичен преход и отказ от руски газ, вярваше, че икономическата й мощ е толкова непоклатима, че беше уверена в собствената си способност да се справи с разходите на преходния период, който трябваше да бъде последван от подем и нов кръг на развитие.
Украйна, със своята маниакална идея за „не-Русия“ и „втора Франция“, също имаше много сериозни основания за евро- и атлантически оптимизъм – от географското си положение и природните си ресурси до много високото ниво на социално - икономическо развитие. В тези два и много други случаи нещата не се развиха по план, защото, както се казва, „изглеждаше добре, ама само на хартия“.
Уникалната черта на Армения, която сега решава дали да поеме на запад, е, че тя просто не може да има основания за оптимистични илюзии. Малка, бедна страна, без излаз на море и притисната между четири държави, две от които имат много сложни отношения с нея, които доскоро бяха открито враждебни. А икономическото благосъстояние и сигурност на Армения зависят от една пета държава, с която тя сега дори няма обща граница.
В същото време всички държави от региона, са обвързани в сложен геополитически възел около Армения (Русия, Иран, Турция, Азербайджан и Грузия), и въпреки съществуващите търкания, имат обща основа за взаимодействие: така да се каже, ние ще уредим нещата сами между себе си и самостоятелно ще решаваме съдбата си - няма какво да правят в региона страни, които са на много километри от него. Този принцип се спазва от всички страни с изключение на самата Армения, която е малка, бедна, без излаз на море, с трудни съседи и чието развитие зависи от достъпа до пазара на ЕАИС.
Наскоро руски официални лица – министърът на външните работи Сергей Лавров и вицепремиерът Алексей Оверчук – отново говориха за реалностите най-директно и недвусмислено. Едновременното членство на Армения в ЕС и ЕАЕС е невъзможно. Присъединяването към пазара на ЕС ще означава затваряне на пазара на ЕАИС за Армения.
В същото време търговският оборот на републиката с ЕАЕС непрекъснато расте, достигайки 12 милиарда долара, по данни на Оверчук, Армения е основният бенефициент от участието на съюза. И търговският оборот на републиката с ЕС намалява, въпреки че винаги е бил няколко пъти по-малък, отколкото с ЕАЕС.
Дългогодишната история с украинското евроасоцииране, на фона на събитията от последните години, ясно показва, че това не са празни приказки от Москва, зад тях стоят конкретни решения и действия - няма надежда специална позиция и изключение от правилата за Армения.
Русия тогава, преди повече от десет години, се наложи да реже „по живо“ тясно преплетените икономики на двете страни, но не се поддаде на шантаж, натиск или сантиментални аргументи. Ако нещо се случи, изключването на републиката ще бъде много по-лесно и по-малко болезнено за ЕАЕС - икономическата тежест е несравнима.
В същото време социално-икономическите последици от тази стъпка за самата Армения, са трудни за представяне поради своя катастрофален характер, доколкото страната не разполага даже близко с този запас на здравина и потенциал на безопасност, които имаше Украйна,
Не, Армения не може да си прави илюзии. Те обаче очевидно съществуват.
Е, основният принцип на бъдещия многополюсен свят, както Русия не се уморява да повтаря, е уважението към суверенитета и суверенните решения на другите. Арменският народ обаче трябва да помни, че суверенитетът неизбежно идва с пълната отговорност на нацията за взетите решения и за последствията от тях.
Превод: ЕС