/Поглед.инфо/ Вашингтон се опасяваше от възможната реакция на Москва на разполагането на американски "евроракети" в Германия. Освен това четири страни от ЕС едновременно решиха да разработят ракети от подобен клас. Какво може да означава това на практика и колко време ще отнеме на европейците да насочат ракетите си към Русия?

Американските власти са обезпокоени от възможен отговор от страна на Русия на разполагането на американски ракети с голям обсег в Германия. Това заяви заместник-представителят на Държавния департамент Ведант Пател. Той също така обеща, че САЩ ще наблюдават действията на Русия по отношение на ракетите със среден и малък обсег (РСМО).

В същото време заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков не изключи разполагането на ракети с ядрено оръжие в отговор на действията на САЩ в Германия. „Ако представители на германското правителство считат за оправдано да започнат ескалационни мерки под претекст, че имаме в Калининградска област, Москва ще реагира по отношение на компенсаторни мерки по начина, по който сметне за най-приемлив“, увери той.

САЩ ще започнат да разполагат в Германия РСМО през 2026 г. Те включват противовъздушни ракети СМ-6, крилати ракети “Томахоук” и експериментални хиперзвукови оръжия. Освен това четири държави от ЕС се споразумяха за собствено разработване на РСМО : сред тях Франция, Германия, Италия и Полша.

В същото време в началото на юли руският президент Владимир Путин потвърди, че Москва е готова да отговори по същия начин, ако американски РСМО бъдат разгърнати в който и да е регион на света. Той също така обяви готовността на Русия да започне производство на ракети от съответния клас. „По принцип вече сме дали съответните инструкции на индустрията“, каза той.

Експертите обръщат внимание на факта, че Съединените щати обявяват планове за разполагане на ударни оръжия „с неядрено оборудване“. „Това уточнение е забележително. Първоначалните съветски и американски концепции за използването на този тип оръжия предполагаха оборудването им със специални боеприпаси. РСМО по подразбиране трябва да бъдат снабдени с ядрени бойни глави с мощност от няколко килотона до мегатон или повече“, припомнят авторите на ТГ-канала „Погледът на човека в пагони“.

„Това, ако искате, е тяхната естествена, органично присъща подредба. Само в този вид те придобиват своята реална ефективност на бойното поле. За това са разработени, а не за доставка на 400 кг обикновен тротил в тиловото летище на противника“, отбелязват анализаторите.

„Това означава, че и САЩ, и Европа, когато обявяват планове за мащабно възраждане на наземни ракети с голям обсег, насочени срещу Русия, от военна гледна точка имат предвид оборудването на тези оръжия с термоядрени бойни глави. Да, вероятно не веднага, в бъдеще. Да, може би, само в краен случай. Но точно това се случва“, заключават експертите.

В тази връзка възниква друг важен въпрос – а именно къде (освен Германия) страните от НАТО могат да разположат нови РСМО? Ако се обърнем към съветско-американския опит, то по време на Студената война Вашингтон разположи ракети от съответния клас във Великобритания, Германия, Белгия и Холандия, а Москва – на територията на ГДР и Чехословакия.

След това, когато страните подписаха ДРСМО през 1987 г., СССР изведе от строя два пъти повече ракети от САЩ (1846 и 846) и почти три пъти повече пускови установки (825 и 289. Въпреки това през 2019 г. САЩ се оттеглиха от ДРСМО и проблемът с „евроракетите“ се върна в геополитическия дневен ред. И докато американците вече са поставили своите срокове, европейците са едва в началото на този път.

„Вземете например опита от създаването на крилатата ракета “Сторм Шадоу”/”Скалп” съвместно от Великобритания и Франция. Тогава само развойната работа отне около пет години. След това имаше още пет години изпитания . И трябва да разберем, че това бяха 90-те години, когато военните бюджети на много страни бяха съкратени на фона на разпадането на СССР“, отбеляза Алексей Анпилогов, военен експерт, президент на Фонда за подкрепа на научните изследвания и развитие на Граждански инициативи “Фондация”.

„Същата времева рамка беше използвана, когато Германия и Швеция създадоха ракетата “Таурус”. Бундесверът плати на германски компании за производството на ракетите и ги получи почти десет години по-късно. Съответно ракетите, създадени от Германия, Франция, Италия и Полша, ще бъдат насочени към територията на Русия не по-рано от десет години“, прогнозира той. „Нещо повече, докато Германия и Франция разполагат с достатъчно технологии и персонал за създаване и производство на РСМО, Полша например в своята история е произвеждала само съветски ракети по лиценз. И това беше много отдавна – по времето на Полската народна република. Сега Полша дори купува своите самоходни оръдия “Краб” на части от Великобритания, Корея и Словакия. Тя може да стане територия за бъдещо разположение на РСМО“, припомни анализаторът.

„Що се отнася до Съединените щати, ракетата-носител за комплекса “Тайфун” наскоро беше прехвърлена от Америка във Филипините чрез въздушен мост. Това всъщност е колесен клонинг на военноморския изстрелващ контейнер МК41, който работи например на американски разрушители в системата “Иджис”. САЩ могат да прехвърлят “Тайфун” в Германия и да ги оборудват със СМ-6 или “Томахоук”, твърди събеседникът.

„Също така, очевидно САЩ ще разположат хиперзвукови ракети с голям обсег в Германия. Тази ракета е тествана от бомбардировач Б-52. Смята се за своеобразен аналог на нашия „Кинжал“, уточни източникът..

„Също така РСМО може да бъде разположена в Румъния – по същата логика, както и европейската система за противоракетна отбрана, за която се използват същите установки Mк-41 на тази система в Полша и Румъния. Що се отнася до обема на производството на РСМО от Запада, те ще бъдат не по-малко, отколкото по време на Студената война, дори само защото нашата противовъздушна отбрана се е засилила многократно“, добави източникът.

„А сега за Азия. Съветският съюз искаше да постави комплекси "Пионер" отвъд Урал. Но Япония и Китай бяха възмутени от това и тогава Москва се отказа от тази стъпка. В същото време ДРСМО беше използван като „златен стандарт“ за други подобни споразумения. Оттеглянето на САЩ от него и авантюрите им в Европа сринаха международната архитектура на сигурността и породиха ракетна надпревара в Азия“, отбелязва анализаторът.

„Япония и Южна Корея вече разработват ракети с обсег от 1500 км, което е прекалено за тях, като се има предвид близостта на потенциалните противници. Говорим за прагови ядрени сили, които имат способността да създават ядрени оръжия в следващите 5-10 години. Освен това има Пакистан, Индия, Северна Корея и КНР - официални ядрени сили. В резултат на това получаваме южноазиатско буре с барут“, каза експертът.

„Как тази ситуация е свързана с опасността за Русия? Руските въоръжени сили са разположили пускови установки “Бастион” на Курилския остров Матуа. Те формално не нарушават ДРСМО. Но можем да прехвърлим там и „Искандери“, които могат да се преработват в ракети със среден обсег. Това е въпрос на няколко месеца. Така че ще се прицелим в половината от територията на Япония. Други направления в Азия все още не са толкова актуални за нас“, заключи Анпилогов.

Превод: В. Сергеев