Но поне ни позволиха да ходим на кино!
Едно време трябваше да се тревожим единствено дали шефовете ни няма да ни убият с неадекватна екипировка и необезопасени работни места, или пък със замърсяване утре.
Големият ни страх беше, че шефовете ни се възползват от липсата на властови баланс при обикновените трудови договори, с цел да откраднат заплатите ни. Беше въобще, по-просто и джентълменско време!
Преди също така трябваше да мислим дали шефовете ни целенасочено ни излагат на смъртоносни пандемии. Преди хипер-несигурната трудова система щеше да създаде вирус-убиец в приватизираните старчески домове.
Тъй че въпросът е - можем ли да се върнем към нормалността? Или има нова "КОВИД нормалност", и ако да, то каква е тя?
Има две общоприети позиции по въпроса. И двете са грешни и неустойчиви, защото имат за цел да запазят капиталистическата система. Капитализмът е причината за тази криза, макар и вирусът да е причината за заразата.
Социалдемократичните и крайнодесните решения имат за цел точно най-грешните неща - да възстановят и подсилят тази система.
От страна на лудото дясно, най-екстремните консерватори искат да игнорират съществуването на вируса и да се върнат към "свободния" пазарен неолиберализъм, а смъртоносният вирус да стане просто поредната несправедливост, която работниците трябва да преживеят.
В най-нехуманните екстремности на движението има и такива, които отричат вируса, както е популярно в САЩ, където десните поддръжници на Тръмп с голям успех периодично твърдят, че заплахата от Ковид-19 е преувеличена и всички могат да се върнат на работа и забава възможно най-скоро.
Бил Мичъл, член на про-тръмпистката туитърна армия от 600 хиляди последователи, се изразява най-добре в туит от 28 юли:
"Вирусът свърши, защото казах така. И ако всички го кажем и започнем да го игнорираме, той ще загуби властта си над нас!"
Позитивното мислене на Мичъл наистина не е по-различно от това на администрацията на Тръмп. Прессекретарят на президента на САЩ неотдавна обяви, че "науката не трябва да пречи" на училищата да отворят, за да може да се съживи отново икономиката.
В Австралия пресата на Мърдок и елементи от Либералната партия във Виктория подеха либертарианския призив също.
Депутатът от парламента на Виктория, Тим Смит, почетен представител на супер луксозното предградие Кеъл се оплака, че карантината е разкрила Дан Андрюс като "разпространяващ страх, пропагандист на Апокалипсиса, съветван от зелените леви активисти".
Това са политическите активисти, които работят в името на големия бизнес, както най-добре разбират интересите му, т.е. да оставят стотици хиляди представители на работническата класа да умрат, ако това означава потокът на печалби да потече отново.
Пазарното либертарианство си пасва сладко с ирационалното отричане на науката и теориите на конспирациите, независимо дали става въпрос за пандемията или глобалното затопляне.
Само чрез съществуването си, десничари като Смит ни показват как мотивът за печалбата унищожава разсъдака, разбива етиката и, ако трябва да сме честни, превръща много хора в доста странни типажи.
Но казионната опозиция, а това е голяма широка опозиция, включваща профсъюзите, Лейбъристката партия, повечето от медиите, които не се държат от Мърдок, Бизнес съветът на Австралия и федералните либерали, също не са просветеният глас на разума.
В момента те работят заедно. Двете най-големи партии са обединени в Националния кабинет, профсъюзите и асоциациите на шефовете продължавата да пускат съвместни изявления, искайки разни субсидии и тнт.
Институциите, включително казионните партии като цяло приемат, че икономическата и медицинска криза изисква незабавна смяна на политиката, включително по-голяма държавна намеса.
Някои от тях призовават и за по-трайни промени или поне намекват за тях. Профсъюзите, Зелените и чат-пат лейбъристите може и да предложат увеличаване на социалната държава или поне запазването им щом пандемията свърши. Или пък, че трябва да запазим малките велоалеи, които помагат на хората да ходят на работа без да умират от пневмония.
И това е добре.
Други, особено либералите, подчертават временната природа на всяка мярка и как са готови да "върнат всичко", щом икономиката излезе от "хибернацията".
Независимо дали става въпрос за дългосрочност или не, тези политики имат за цел да стабилизират системата, която създаде кризата.
Работниците се нуждаят от сигурност, добро заплащане, социални помощи, които гарантират живот и държавни обществени услуги, включително велоалеи.
Всъщност, имахме всички тези неща в миналото, в златната епоха на социалната държава, преди неолиберализмът да дойде и да ги унищожи.
Но социалната държава беше временна, тя не можеше да превъзмогне противоречията на капитала, който винаги слага печалбата над всичко друго, независимо дали е в социалдемократична форма или в чумната неолиберална форма на свободния пазар.
Докато светът е организиран в национални икономики, които се съревновават една с друга за печалби, ще има войни между нациите, ще има шефове, които премахват заплати и трудови условия, индустрии, които замърсяват планетата и икономически катаклизми, които водят до унищожаването на мрежата на социалната сигурност.
Кризата постави под въпрос всичко. Всеки аспект на това как организираме живота си, работата, образованието, градовете и дори класовата ни борба, биват префасонирани.
Логиката на прежния социален ред е поставена на сериозен тест. Тъй че защо да се опитваме да спасим система, която се провали?
Никой със здрав разум не иска да се върне към икономиката от 2019-та. Това е невъзможно, ще значи просто една дерегулирана, опоскваща всичко Голяма депресия в добавка към чумата.
Но не трябва да снижаваме хоризонтите си на мислене, че можем само да се надяваме за капитализъм "плюс още нещо". Капитализъм плюс социална държава, капитализъм плюс отмиране на пандемията.
Защото дори и с тези реформи, пак ще получим капитализъм плюс климатични промени, капитализъм плюс възродено крайнодясно и капитализъм плюс експлоатация и война.
Капитализмът е провалил всяко поколение, което го е преживяло. Той ни даде геноцида на коренните народи, две световни войни, Голямата депресия, Холокоста, Виетнамската война, неолиберализма, финансовата криза, климатичните промени и Тръмп.
И това са само част от най-великите му удари в Запада!
Сега се стигна до класическа катастрофа. Нека не си губим времето, опитвайки се да се чудим как да направим тази нехуманна система по-пригодена за живот. Не е нужно да толерираме всичко това!
Време е да спрем да се опитваме да спасим пациента. Нека си признаем истината - капитализмът заслужава да не бъде спасен. И докато се борим за правата на работниците и за повече равенство, трябва да поемем и първите стъпки към много по-важното пътешествие за унищожаването на същата система, която ни доведе до това ниво!
* Даниъл Тейлър е редактор на Red Flag, кандидат на Социалистите във Виктория за общинския съвет на Морланд
Превод: СМ
