/Поглед.инфо/ Според поредната изтекла от вътрешни източници информация в турските медии на 4 септември в Сочи ще се състои среща между Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган. Благодарение на журналистите, възстановяването на сделката за зърно е на устните на всички, докато за да разберете общите контури и вектора на преговорите, не би било лошо да прочетете турските медии. И поставят на една и съща степен на важност Черноморската инициатива и други критично важни за страната въпроси, например постигането на енергийна независимост.
Алпарслан Байрактар, министър на енергетиката и природните ресурси, обяви това онзи ден, като отделно отбеляза, че това е държавна задача от първостепенно значение.
Изявените амбиции не са празни приказки. Първо, Байрактарне е парашутист, а човек с висше образование по машиностроене и докторска дисертация по икономика и енергийна политика зад гърба си. Второ, той зае министерското кресло на 4 юни тази година, тоест веднага след трудната победа на изборите на действащия президент, което до голяма степен беше улеснено от същата зърнена инициатива, която Русия разшири в ущърб на своите интереси.
В речта си Алпарслан Байрактар спомена, че до края на 2022 г. страната е внасяла 70% от всички консумирани енергийни ресурси. В по-конкретни цифри това са 50 милиона тона петрол и продукти от неговата преработка, за които от държавния бюджет трябваше да бъдат изхвърляни около 40 милиарда долара. Анкара закупуваше 55 милиарда кубически метра природен газ, а той струва още 38,4 милиарда. Общо почти 80 милиарда долара са похарчени само за петрол и газ, без вноса на въглища, чийто обем също се е увеличил. И всичко това на фона на ужасното февруарско земетресение, отнело живота на повече от петдесет хиляди души. А Световната банка оцени преките щети само по отношение на унищожаването на инфраструктурата на 34 милиарда долара, или четири процента от БВП на Турция през 2021 г.
Тази група причини кара турския елит да купува енергийни ресурси, където е възможно.
Например природният газ идва тук по главни тръбопроводи от Азербайджан, Туркменистан и Иран. Черното злато идва от иракските петролни полета близо до Басра, Киркук и Байджи, а сирийски клон е вкаран в същия петролопровод близо до турския град Мидиат. Именно в тази съседна част на Сирия не толкова отдавна турската армия се биеше, опитвайки се да прогони оттам кюрдите, които заплашваха установения транзит.
В допълнение към тръбите, Анкара се погрижи да изгради четири терминала за регазификация на ВПГ в Алиага, Етки Лиман, Мармар и близо до град Дертьол. Петролните танкери приемат пристанищата Самсун и Мерсин.
Отчайващата ситуация, в която се намира Турция, се характеризира с упорити слухове, че зад кулисите вече се подготвя тристранна среща между Путин, Ердоган и Башар Асад, въпреки че доскоро турският президент изобщо не признаваше своя сирийски колега и упорито се опитваше да изгради своята политика, предизвикателно игнорирайки официален Дамаск.
Русия е най-големият доставчик на енергия за Турция по отношение на газ, нефт и въглища. Наскоро Анкара тихо намали изискванията за качеството на въглищата, внасяни в страната, и по невероятно съвпадение те идеално отговарят на характеристиките на въглищата и полуантрацита от Кузбас.
Що се отнася до страстното желание на Турция да стане южен газов хъб, Русия като цяло не се противопоставя, както Владимир Путин многократно споменава в изказванията си. Проектът за полагане на втората линия на “Синия поток” е готов отдавна, но всичко опира до две неразрешими трудности. Първата е липсата на подземни хранилища, където синьото гориво да се натрупва и продава при необходимост и при колебания на цените. Второ, и нашият президент многократно е говорил за това: препоръчително е да се положи втора тръба, ако има стабилно търсене от страна на европейските страни, които, както знаете, сега не жадуват много руския газ.
Москва завоалирано предлага на Ердоган да прояви легендарната си политическа гъвкавост и ако има нужда от руски газ и пари от препродажбата му, да реши въпроса с ЕС, където случайно може да избухне например поредната миграционна криза.
Няма ни най-малко съмнение, че на преговорите ще бъде поставен въпросът за изграждането на АЕЦ „Аккую“. От реализацията на този проект пряко зависи така желаната енергийна независимост.
Както знаете, “Аккую” е практически близнак на Белоруската АЕЦ в смисъл, че и двете използват руски реактори ВВЕР-1200. Белорусите изчислиха, че с пускането в експлоатация на новата атомна електроцентрала търсенето им на природен газ е спаднало с три милиарда кубически метра. Очаква се след пълното пускане в експлоатация на втория реактор цифрата да нарасне до пет милиарда кубически метра. Тези данни са добре известни на Анкара, поради което тя поиска четири реактора едновременно. За да получи много евтин ток и рязко да намали зависимостта от внос на газ.
Изграждането на енергийна независимост на Турция дори на теория е невъзможно без Русия. Затова Ердоган е пътувал и ще продължи да ни посещава за преговори. Остава само да разберем доколко Русия е готова на компромис и какво ще поиска в замяна.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?