/Поглед.инфо/ Подготвял се е опит за покушение срещу сръбския президент Александър Вучич - полицията на тази балканска държава официално обяви това. Защо е застрашен животът на сръбския държавен глава, чии точно линии и защо ги е пресякъл Александър Вучич? Колко опасни са неговите противници?
В деня на откриването на паметника на основателя на средновековната сръбска държава Стефан Неманя в Белград на 27 януари се е подготвяло покушение срещу президента на Сърбия Александър Вучич. Това съобщи в понеделник, 8 февруари, в ефира на канал „Пинк“ началникът на отдел „Криминална полиция“ Богдан Пушич.
Пушич заяви, че в този ден по време на церемонията по откриването на паметника е имало "над 850 членове на специалните части". Той отбеляза, че такъв брой служители на службите за сигурност са били мобилизирани "с цел защита на президента Вучич, тъй като данните от разузнаването сочат, че са щели да се опитат да го убият".
На 4 февруари в Белград по време на специална операция полицията задържа 17 членове на организирана престъпна група. Престъпниците са се маскирали като футболни фенове, в това отношение са извършени претърсвания и задържания, наред с други неща, на стадионите "Райко Митич" (родната арена на клуб "Цървена звезда") и "Партизан". Според сръбското вътрешно министерство в апартаментите на организираната престъпна група са намерени две снайперски пушки. Задържаните са обвинени в жестоки убийства, изнудване, отвличане, търговия с наркотици. Засега няма окончателно потвърдени данни за участието на задържаните в атентата срещу сръбския президент - тече разследване.
Всички задържани принадлежат към престъпна група, ръководена от известни млади мафиоти Велко Беливук и Марко Милкович (и двамата бяха задържани от специалните части на 4 февруари), тясно свързана с черногорския престъпен "клан Кавач". Сръбският вътрешен министър Александър Вулин (известен на руснаците като дългогодишен министър на отбраната, той смени поста си миналата есен) твърди, че двамата наскоро са провели разговори в Черна гора с някои „от най-големите наркодилъри в тази част на света“. Вулин смята, че арестът на двойката е причинил на наркокартелите щети за милиони долари. Очевидно това може да се превърне и в мотив за отмъщение срещу президента Вучич.
В същото време задържаният сега Велко Беливук, по-известен като Веля Неволя, беше между другото и шеф на официалната фен група на футболния клуб „Партизан“. И точно на стадиона откриха около 100 килограма кокаин, марихуана, както и оръжия.
През есента вълна от поръчкови убийства в стила на 90-те години неочаквано обхвана целия Белград. На 15 септември в сръбската столица известният 30-годишен мафиот и светски лъв Страхиня Стоянович беше взривен в автомобила си си. Формално този тип с външен вид на фотомодел и навиците на психопат притежава няколко автокъщи, но всъщност той и екипът му са замесени в престъпна дейност с някои босненски и черногорски кланове. Стоянович има странна слабост към средиземноморския тип красавици: при предишния опит за убийството му бившата мис Билбао оцеля по чудо, а сега колумбийка Соня Суарес Гомес, смятана за негова съпруга, е поставена под домашен арест. Като на свидетел ѝ е забранено ѝ е да напуска Сърбия.
Такова чудо отдавна не се е случвало в Сърбия. Може би е започнала войната на старите мафиотски кланове. Президентът Вучич направи специално обръщение към нацията на 20 октомври, в което „обяви война на мафията“. Тогава той каза, че „престъпниците няма да могат да победят държавата“. Тогава охраната му, особено когато присъства на публични събития, беше драстично засилена. Прави впечатление, че криминалната полиция наистина разследва всички тези събития, а не службата за сигурност или разузнаването, както се случи по време на предишните опити за покушение (или имитации за такива) срещу президента на Сърбия.
Ситуацията с престъпността на Балканите не се е променила коренно от 90-те години на миналия век. Нещо повече, балканската престъпност се е засилила технологично в сравнение с годините на късна Югославия по времето на Йосип Броз Тито. Албанските "15 благороднически семейства", трафикът на наркотици, фалшиви цигари, откраднати първокласни автомобили в Италия, контрабандата, тайното производство под прикритието на световни марки, проституцията са в разцвет.
Цялата тази система е подредена в „ретро стил“ със своите мафиотски кланове, изградени според националните и местните принципи. Този стил може да е познат на мнозина от ироничното описание във филмите на Емир Кустурица, макар че в действителност всичко това не е толкова смешно, но наистина също толкова екзотично. Да, балканските мафиотски кланове все още използват старомодни принципи на взаимоотношения, частично приети в Италия, прякорите почти от раждането заменят имената, а клановете се управляват от кръстници със специфичен манталитет и дори външен вид. И останалото е в същия дух: пиршества в претенциозни ресторанти, наздравици със сливова ракия "за братята", безвкусни "златни" вили в Черна гора, съпруги-пазителки на семейното огнище, любители на модели и червени „Ферарита".
Сръбската мафия започна да се подмладява и интернационализира след началото на войната на Балканите, когато начело на клановете започнаха да се номинират млади бойци, а някои от групите се сляха с държавни структури въз основата на общите интереси в контрабандата. В същото време центърът на престъпния свят на Балканите постепенно започва да се премества в Черна гора - тогавашният рай за контрабанда, с кръстник на премиерът Мило Джуканович.
Сега в Сърбия активно се разпространява информация, че Веля Неволя и неговата група може да са свързани с известния бизнесмен Станко Суботич, бивш близък приятел на сръбския премиер Зоран Джинджич, който беше убит през 2000 г., и Бранко Лазаревич, бившият шеф на администрацията на Джинджич. А именно Станко Суботич беше главният герой в разследването на контрабандата през Черна гора и системата на безмитните магазини с фантастични обеми контрабандни цигари. Навремето Суботич беше принуден да се премести в Швейцария, но запази контрола върху хотелите в Черна гора. Там се провеждат и основните срещи на балканските криминални кланове.
Балканската преса обвинява президента Вучич в „самореклама“, публикува карикатури с различна степен на артистичност (например Вучич сам залепва мишена върху себе си, това вече е странстващ сюжет). Но когато през 2016 г. близо до къщата на Вучич в предградие в Белград беше открито цяло хранилище на оръжия, полицията и разузнаването бързо се свързаха с някакъв Владимир Попович, по-известен като Владо Попа, собственик на нощен клуб в Белград със съмнителна репутация. А Владо Попа беше свързан с черногорците, с клана Шкалярци. Сръбското разузнаване разследваше само защото случаят включваше „граждани на друга държава“, тоест Черна гора, а не Сърбия. И така, това беше чисто криминално събитие, а не политическо.
Има, разбира се, анекдотични случаи в дългата история на покушенията срещу живота на президента Вучич. Например инцидентът, който влезе в историята като „Топчидарската звезда“. На 2 септември 2017 г. в центъра на Белград, в историческия квартал „Топчидар“, трима малолетни загубиха контрол над лимузината на баща си и влетяха в насрещното, врязвайки се в кортежа на президента на страната, удряйки бронирания „Мерцедес“ на Вучич. Младежите хора и техните родители си имаха проблеми, но има още въпроси към президентската охрана, която пропусна тази маневра на бронираната лимузина.
Но все пак сега опозиционната преса напразно обвинява Вучич в самореклама. Ситуацията с организираната престъпност на Балканите (не само в Сърбия и Черна гора поотделно) е много сложна и напомня болезнено на 90-те години. Само със силен национален акцент - класическата мафия от старомодния стил, специална субкултура, характерен начин на живот и външни му атрибути, които в днешно време изглеждат твърде карикатурни.
Но изглежда трогателно и сладко само на кино. На практика запазването на класическите мафиотски структури в ретро стил на Балканите, макар и с млади вълци начело, е пряка заплаха за националната сигурност. И ако президентът Александър Вучич е решил да се бори с това и да спечели, тогава той наистина трябва да се погрижи за своята защита.
Превод: В. Сергеев