/Поглед.инфо/ През последните две седмици в Беларус се случиха събития, които могат сериозно да влошат ситуацията около републиката. Това е разбиването на основния опозиционен медиен ресурс “Тут”, както и приземяването на самолета на ирландската авиокомпания “Райънеър”, на чийто борд беше избягалия опозиционер и един от основателите на канала в “Телеграм” “Некста”, признат в Беларус за екстремистки - Роман Протасевич .

Отношенията между Беларус и Запада се развиват по синусоидален начин, когато периодите на „застудяване“ се заменят с „размразяване“. Западът не харесва Александър Лукашенко, чийто имидж там е необратимо развален от средата на 90-те години. Беларус обаче се оказа „костелив орех“ за Запада. Неспособен да отстрани белоруския президент, в същото време Западът се опасява, че твърде силният натиск върху белоруския режим и неговата изолация ще допринесат за окончателното преминаване на Беларус към руската сфера на влияние.

Следователно Западът изостави политиката на светкавичната „демократизация“ на Беларус в полза на бавното си включване в сферата на западното влияние - чрез работа с либералното крило на интелигенцията, чрез културни инициативи и икономическо сътрудничество. В същото време не изискват радикални реформи от Александър Лукашенко - разчитат на постепенна трансформация на политическата система отвътре.

За Беларус флиртът със Запада беше част от многовекторна външна политика, която бе разглеждана от белоруските елити като гаранция за оцеляването им като управляваща политическа класа. Минск балансираше между Русия и Запада, изнудваше двете страни с евентуално напускане „под крилото“ на противника и се възползваше от регионалните геополитически противоречия.

Първият опит за нормализиране на отношенията между Беларус и Запада е направен в края на 2000-те, когато Минск стана член на европейската инициатива „Източно партньорство“. „Размразяването“ тогава приключи след президентските избори през 2010 г., суровото разгонване на протестиращите и арестуването на опозиционерите, призовали за протести.

От 2014 г. започва нов етап на сближаване между Минск и Запада и този период може без преувеличение да се нарече „златната ера на белоруската многовекторност“. На този етап се състои най-близкото сближаване на Беларус с ЕС и Съединените щати, с нарастващи проблеми в белоруско-руските отношения.

Политическата криза, започнала през август 2020 г., заличи всички външнополитически успехи на Минск в западната посока, оставяйки Минск, както се казва, лице в лице с Москва. Управляващата класа на Беларус обаче, през всичките тези години, полагайки усилия за минимизиране на зависимостта от Русия, не се чувства възхитена от това. И би било логично да се приеме, че при първата възможност официален Минск ще започне да се придвижва към ново нормализиране на отношенията със Запада. Изглежда, че е дошъл моментът за това: опозицията е смазана, уличният протест е изчезнал, режимът е стабилизиран и освободен от вътрешни заплахи.

Беларуските власти обаче започнаха да действат по обратния начин, изгаряйки последните мостове за нормализиране на отношенията със Запада. И ако блокирането и арестите на редакторите на “Тут” предизвикаха доста вяла реакция, то прихващането на самолета на “Райънеър” и арестът на Протасевич може да имат сериозни последици.

Минск е изправен пред перспективата да остане без въздушен превоз- много европейски държави и авиокомпании обявиха, че няма да използват белоруското въздушно пространство. Белоруският национален превозвач "Белавия", който е лишен от възможността да извършва полети до Европа, също е атакуван - Великобритания и Швеция вече обявиха отнемането на лицензите на"Белавия".

Освен това се очертават перспективите за нови икономически санкции срещу Беларус.

Минск обаче няма да се откаже. Беларус всъщност прекъсна дипломатическите отношения с Латвия, гонейки почти цялото ѝ посолство. Коментарите и изказванията на Лукашенко също не оставят съмнение, че курсът на противопоставяне на Запада ще продължи.

Какви са причините за това поведение, което не се вписва в логиката на белоруската външна политика от последните десетилетия? Нима Александър Лукашенко наистина се е разочарован от многовекторния курс, който се води до 9 август 2020 г. Има причини за разочарование. Може би обхватът на протестите, обхванали Беларус миналата година, е приет от белоруските власти като резултат от дейността на мрежата на западно влияние, на която беше позволено активно да се развива в републиката в рамките на курса към нормализиране на отношенията със Запада.

Друг фактор, който играе срещу завръщането към стария многовекторен курс, е, че либералното крило на белоруския елит, ориентирано към Запада, даде най-голям брой дезертьори на страната на опозицията. На първо място, това се отнася до Министерството на външните работи на Република Беларус, което стана своеобразен щаб на белоруските номенклатурни "либерали". Въпреки че Макей, който се смята за основен стратег на белоруската многовекторна политика, запази мястото си и доказа личната си лоялност към Лукашенко, позициите на апарата на „либералите“ бяха подкопани. Влиянието им върху вземането на решения е сведено до минимум.

Напротив, апаратната тежест на силовия блок в ръководството на Беларус нараства безпрецедентно.

Може би смелостта на белоруските власти се дължи на факта, че въпреки засилената политическа зависимост на Беларус от Русия, Москва едва ли ще предприеме някакви драстични действия в белоруска посока. От началото на белоруската криза Москва демонстрира много предпазлива политика, насочена към запазване на статуквото в Беларус.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели