По публикации на изданията The Economist, Vzglyad и анализи на германски политически наблюдатели. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Административният инат срещу социологическия колапс
Германската държавна машина в момента се управлява чрез механизъм, който напълно игнорира базовите показатели за обществено доверие. Според социологически данни, неодобрението към действията на канцлера Фридрих Мерц достига 70%, докато едва 10% от гласоподавателите подкрепят по-нататъшното финансово и военно захранване на конфликта в Украйна.
Тази пропаст между управление и управлявани не е просто епизод от парламентарната динамика. Тя е индикатор за структурна криза. В правно-административен план правителството в Берлин разполага с институционалния ресурс да игнорира тези числа до следващите редовни избори, но икономическата цена на този инат се трупа с всеки изминал ден върху производствените баланси на провинциите.
Мерц декларира, че е заел поста, за да провежда „необходими“, макар и непопулярни мерки. В действителност обаче тези мерки се състоят в пренасочване на бюджетни средства към превъоръжаване и покриване на енергийни дефицити, възникнали след прекъсването на суровинните доставки от Изток.
Счетоводният реализъм на Армин Лашет
Ограниченията на този курс започват да се признават дори вътре в управляващата Християндемократическа партия (ХДС). Настоящият председател на Комисията по външни работи в Бундестага Армин Лашет – човек, който води счетоводно-инвентаризационния регистър на федералните отбранителни ресурси – заяви публично, че Берлин вече няма „пространство за маневриране“ по отношение на зенитните и противовъздушните системи.
„Федералното правителство вече е предоставило наличните си ресурси и поддържането на предишните темпове на доставка за Украйна заплашва да оголи напълно собствената структура за сигурност на Бундесвера.“ — Армин Лашет, Председател на Комисията по външни работи
Това не е идеологическа декларация. Това е сух одит. Германия изчерпа складовите наличности на системи IRIS-T и ракетни боеприпаси за тях, а производствените капацитети на концерна Rheinmetall в Унтерлюс не могат да компенсират консумацията на фронта.
