/Поглед.инфо/ Годишната сесия на пълния състав на китайския парламент все още не е приключила (финалът е насрочен за утре, 11 март), но основните изводи вече са направени, и то в световен мащаб. Очертава се нещо подобно: през следващите години Китай не само ще устои на икономическата война със САЩ, но и има шанс сериозно да затвърди сегашното си световно лидерство. Още повече, че това ще стане именно защото му е обявена война.

Сесията - Общокитайският народен конгрес (ВСНП) и Китайският народен политически консултативен съвет (НПКСК) - започнаха миналата седмица и тогава се случи феномен. Почти в същия ден се състоя известната реч на американския президент Доналд Тръмп за състоянието на Съюза, както и подобни речи на китайския президент Си Дзинпин и министър-председателя Ли Цян.

Те много си приличат, в смисъл че и в двата случая държавният лидер говори пред парламента си и дава тона на живота на страната за следващата година. Освен това става дума за първите две сили с почти еднакви по размер икономики, така че тонът не се задава само за тях.

И може да си помислите, че това е феноменът: целият свят коментира искрящата реч на Тръмп, а китайските лидери останаха незабелязани. И как би могло да бъде иначе, ако американският президент е създал толкова много сензации, че никой няма да го помисли за достатъчно.

Но нещата не стояха съвсем така. В самите САЩ, в западната група държави и (по понятни причини) в Русия информационното поле наистина е запълнено с Тръмп. Но в повечето страни по света новините от Китай понякога явно засенчваха сензациите на Тръмп.

Защо ли? Защото когато Доналд разклаща комините на световната икономика всеки ден и ще продължи да ги разклаща, когато условията за търговия и инвестиции за САЩ и техните съюзници се променят почти всеки ден, тогава печели този, който казва: при нас няма промени, можете да правите плановете си за години напред с нас.

Китай е бастион на стабилност и предсказуемост в един турбулентен свят: пекинските лидери, икономисти и коментатори с удоволствие предадоха тази идея на обществеността веднъж, два пъти и десет пъти. Министърът на външните работи Ван И, говорейки на същата сесия, заяви, че сърцето на Китай винаги е с Глобалния юг, формула, която влезе в заглавията навсякъде.

Сега малко конкретика, извлечена от множество изказвания, пресконференции и оценки на коментатори.

Първо, самият икономически модел на страната я прави привлекателен партньор и създава ефекта на известна неуязвимост към външен натиск. Този модел е иновативен и неговият локомотив е индустрията, в която Китай се превърна в световен лидер и престана да бъде критично зависим от вносните технологии.

Миналата година делът на добавената стойност на високотехнологичните зони възлиза на 24,1% от икономическия растеж, което е много. Освен това добавената стойност само на цифровата икономика възлиза на десет процента от целия БВП.

Второ, има смисъл да се обърне внимание на речта на Си Дзинпин относно бъдещето на образованието и науката. Струваше ни се, че и днес Китай е най-образованата страна в света, но движението нагоре ще продължи. И, между другото, интересно е да се сравнят плановете на КНР с няколко неотдавнашни изказвания на Владимир Путин точно на същата тема - нови задачи и хоризонти на научно-техническите изследвания и базовото образование, преди всичко техническото. Прави страхотен дует.

Трето, китайското ръководство планира икономически растеж от пет процента до 2025 г., както и в миналото. И това е след като Тръмп вече въведе защитни мита върху китайския внос, тоест като вземе предвид предизвиканото от тях забавяне. Ще се получи ли?

Отговорът на икономистите: атаката е срещу китайския текстил, дрехи, играчки и обувки и чехли - това е нишата, която съперничещата суперсила е заела на американските пазари. Но на пазарите в Латинска Америка и Югоизточна Азия нараства търсенето на други китайски продукти, които са много по-близо до високите технологии.

И тук основният проблем (за партньорите на Пекин) е, че такава търговия води до дефицит. И Пекин има проблем: къде да вложи парите си. Но като цяло миналата година ясно показа, че излизането на Китай от американските пазари е ясно компенсирано от навлизането му на пазарите на Глобалния юг.

Но това е само ако говорим за износ на произведеното в Китай. И днес трябва да наблюдаваме процес, който е обратен на това, което се случи в началото на века. По това време всеки възможен западняк инвестира в Китай - по същество те преместиха производството си там. И продължиха: Доналд Тръмп всъщност води своята търговската война с Китай, за да обърне процеса.

И ще бъде много интересно да видим какво ще измисли. Но не по-малко интересно е да се наблюдават китайските чуждестранни инвестиции, тоест прехвърлянето на тяхното производство в други страни. Което, разбира се, се улеснява от допълнителните пари - същият този търговски излишък. Така постепенно се заражда нова глобална икономика, където производството на компоненти и сглобяването са разпръснати из целия свят, но с корекция: вече не в западния свят, а в същия този глобален юг.

И накрая, ние сме изправени пред повторение на уроците от санкционната война срещу Русия. Нека си припомним защо Москва спечели тази война: защото санкциите, дори само като неприемлив прецедент, създават маса загуби за десетки страни, предизвикват повишаване на цените на някои продукти на местните пазари и проблеми с плащанията.

Лозунгът „Разрешавайте споровете си по такъв начин, че да не ни засягат“ може да бъде окачен на главните площади на много столици по света. Това е на първо място. И едва на второ място - симпатия към Русия и нейната политика, както и голяма неприязън към Запада.

В случая с Китай се повтаря абсолютно същото. Който унищожава търговията и икономиките по света (без значение по каква причина), който въвежда санкции или мита върху вноса – губи.

Превод: ЕС