/Поглед.инфо/ Специалните служби на европейските държави зорко наблюдават събитията в Беларус. Фокусът е върху стратегията и тактиката на борбата за улицата между опозицията и силите за сигурност.

На 11 август на закрито заседание в Министерството на вътрешните работи на Латвия проучиха аналитична бележка за текущата ситуация и стигнаха до заключението, че шансовете на властите и протестиращите да спечелят са 52 на 48. През месеца съотношението се промени в полза на официален Минск. В средата на септември изглеждаше между 65 и 35. Към 1 октомври най-висшите служители на латвийското министерство на вътрешните работи признаха, че контролът върху улицата остава у белоруските сили за сигурност. Протестите на опозицията могат да продължат колкото искат, но поддръжниците на Тихановская няма да могат да променят ситуацията в своя полза. Блицкригът, замислен от чуждестранни ментори, се провали в Беларус.

Властите демонстрираха, че са готови да стигнат доколкото ситуацията изисква далеч за потушаване на неразрешените протести. В средата на август опозицията осъзна, че няма да има лесна разходка из страната. Натискът върху служителите на реда веднага се увеличи. Поддръжниците на Тихановская призоваха силите на реда "да преминат на страната на народа", нарекоха ги "фашисти" и провокираха. Опозиционната преса се зае да обезчовечи служителите на МВР. По техен адрес, по адрес на родители, съпруги и дори деца, бяха изсипани заплахи, подправени с призиви за репресии срещу „Гестапо и всички, които го подкрепят“.

Ако погледнете непрофесионално, опозицията по улиците на белоруските градове се изправя срещу безлични стени на хора с униформи, с палки и щитове в ръцете си. Ако проучите видеоклиповете, публикувани в отворения достъп, професионално и кадър по кадър, като например ръководителите на специалните служби на Латвия, където 400 хиляди руснаци са класирани като петата колона, и на Литва, където руснаците заедно с поляците съставляват повече от 1/9 от населението, тогава можете да видите: за да се потушат бунтовете в Беларус, участват всички подразделения със специални умения и работят на малки групи в тълпата срещу големите маси от протестиращи.

Уличната полиция и другите екипи на МВР на пълен работен ден са облечени в униформи с отличителни знаци. Тъй като в кадрите има хора без отличителни знаци, използващи оборудване без регистрационни номера, можем да кажем, че това са групи, части и специални сили на КГБ на Беларус. Комуникацията между командирите на подразделения е добра. Групите, на които е възложено да блокират тълпата, да се намесват в колоната от демонстранти и да придружават задържаните, работят хармонично. Тази работа е невидима за окото на обикновения зрител, но е ясно видима за професионалистите.

Може да се предположи: не всички, но определени звена, например, специалните сили на МВР, са получили разрешение от ръководителя на министерството в съгласие с президента да надхвърлят своите правомощия. Силите за сигурност, които изпълняват заповедите на законните власти по улиците, ясно разбират допустимите граници на натиск върху протестиращите. Границите на допустимото могат да бъдат сравнени с движението на моторно превозно средство по магистрала, където е разрешена скорост от 90 км / ч. Ако обаче шофирате със скорост 94 или 97 км/ч, пътната полиция със сигурност няма да ви спре и няма да бъдете глобени за надвишаване на разрешената скорост. Ако скоростомерът на колата ви показва 108, можете да бъдете сигурни, че наказанието не може да бъде избегнато.

Според опозиционните медии на улиците излизат от 100 до 150 хиляди души. След походите читателите биват информирани: задържани са 100 или 200. Да кажем, че 500 души са отведени в местата за временно задържане. Но дори тази силно надценена цифра е едва 0,5% от 100 хил. И 0,33% от 150 хил. Без съмнение силите за сигурност работят точково, задържайки организаторите на протестни акции и най-агресивните участници.

Опитът от „уличните битки“ учи: 1/5 се задържат целенасочено и около 4/5 с цел превенция, тъй като не бива да се оставя тълпата така, че да се чувства сякаш е поела контрол. Нека обясним с примера на „теорията за счупените прозорци“: има сграда без собственик, но всички стъкла на прозорците са непокътнати. Ако счупите един, уличните хулигани ще разбият останалите. Тълпата е същата: тя бушува. Ако няма реакция от страна на полицията, тя може да стане нагла.

Ако уличната тълпа е голяма и няма механизми за контрол, поне тълпата трябва да бъде заплашена, от военна гледна точка, с активна отбрана. Тоест служителите на МВР маневрират, отстъпват донякъде, но не напускат позиции толкова далеч, че противникът да усети слабостта на силите за сигурност. Остават както дистанцията, така и силният контакт, които служителите на МВР многократно демонстрираха в Минск, Гродно, Могилев, Гомел. Има група за сканиране, наблюдение и идентифициране на провокатори. Задачата на нейния персонал е да идентифицира хората, представляващи опасност, да контролира тълпата, да задържи ръководителите и да ги предаде на групата за ескорт.

Целенасочено „смазване на тълпата“ тук и сега обаче не се вижда в действията на силите за сигурност. Протестиращите са разделени на сектори, в които бързо се идентифицират лидерите и крещящите. Това е последвано от изолиране. Образно казано, кипенето остава на улицата, но няма кой да кипи наоколо. Това състояние на тълпата е по-малко опасно.

Докато демонстрантите стоят, развяващи знамена, потенциалната заплаха продължава, но е няколко пъти по-малка от заплахата, която следва призивите за разбиване на прозорци, изгаряне на автомобили, неспазване на исканията на представителите на властите и прочее. Веднъж, след като в тълпата се овладее страстта за разруха, индивидът бързо губи личността си и в своята агресия се слива със стадото. В такива ситуации ролята на командирите на младшо и средно ниво се увеличава значително. И трябва да разберете важно правило: колкото и агресивни да са протестиращите, никой от тях не иска да бъде първият, ударен с палка или струя сълзотворен газ.

От идеологическа и психологическа гледна точка белоруските сили за сигурност успешно прилагат един вид ноу-хау. Бойци от специалните части на МВР, въоръжени с щитове и палки, на един от кръстовищата в Минск с цел шумово натискане върху психологията на натискащите демонстранти, вместо обичайния вик "Една-две-три атака!" започнаха да бият палки в щитове в ритъма на култовата песен We Will Rock You от рок група “Куин”. Това не е ново. Използва се от полицаи и национални гвардейци по целия свят. Успехът на белорусите се крие във факта, че е измислен силен пропаганден ход. В отговор на опозиционното „Промяна! Очакваме промени!”, като спирачка прозвучава добре познатата песен на "лидера на всички", както се нарича Фреди Меркюри. В композицията, наред с други неща, ги има и думите: "Ще бъдем като скала!"

В началото на протестите опозиционните медии свършиха много работа, демонстрирайки на обществеността как служителите на реда махат еполети си, късат униформи и молят хората за прошка пред камерите. И изведнъж - "Ще бъдем като скала!" Оказа се много силен ход. Стотици хиляди белоруси гледаха видеото в “Ютюб”. Песента обединява едни и охлажда горещите глави на други.

Какви са изводите? Целият свят гледаше как полицаите в САЩ коленичат пред черните. Как във Франция служителите на реда изхвърлят белезници. И едните, и другите не вярват в готовността на властите да ги защитят при изпълнението на техните преки задължения. Президентът Лукашенко показа, че не предава службите за сигурност.

Опитите на т. нар. Опозиционен изкуствен интелект да демаскира служителите на МВР в маски не повлияха на моралната готовност на полицията за изпълнение на заповеди. През първите три дни след 9 август имаше достатъчно насилие и от двете страни. Беларуските сили за сигурност обаче не повтаряха грешките на украинския "Беркут" и реагираха сурово, без колебание при нарушаване на реда. Това прекърши порива на тълпата. Опозицията не очакваше активен отпор, отне ѝ време да се прегрупира.

Вероятно властите не бяха готови за протести от такъв мащаб, но не трепнаха. Появата на президента Александър Лукашенко, с оръжие в ръка, показа на неговите поддръжници, че каузата им е справедлива. Коля, въоръжен с баща си, потвърди това. Опозицията от своя страна получи сигнал, че държавният глава няма да стане втори Янукович, ще се бори докрай.

Бих искал да направя исторически паралел. Заговорниците предлагат на руския император Павел I да абдикира под смъртна заплаха. Обреченият отговаря: “Да, ще ме убиете, но аз ще умра цар!”

Сега започва калната есен.. Умората на протестиращите, липсата на реална подкрепа отвън и очевидната безполезност на шествията срещу властите ще си кажат думата. Добавете към това предстоящите президентски избори в САЩ. Така темата за Беларус ще бъде забравена преди Нова година.

Превод: В. Сергеев