/Поглед.инфо/ Завършилата среща на високо равнище на ШОС в Самарканд беше наречена историческа още преди да започне. И въпреки че след нея не бяха направени гръмки изявления, значението ѝ е наистина голямо. Изтокът се консолидира, обединява усилията си. И в условията, когато старият световен ред, формиран в ерата на западното господство и за западните интереси, се променя все по-бързо, това е от голямо значение.

Китайският лидер говори на срещата за "бързата трансформация и световните промени, невиждани от един век", а Владимир Путин, че "те са необратими" и затова "нарастващата роля на новите центрове на сила става все по-очевидна". ШОС е такъв център на сила — да, все още се развива (въпреки повече от четвърт век история: в крайна сметка неговият предшественик, Шанхайската петорка, беше създаден през 1996 г.), но вече играе ключова роля в световните дела. От първоначалния руско-китайски пакт за стабилност в Централна Азия, той се превръща в паназиатска и евразийска организация, чиято основна цел е независимото развитие на страните от региона. Или, казано по-просто, лишаване на Запада от възможността да всява раздор между азиатските страни, за да управлява света чрез „разделяй и владей“.

В Самарканд “седмицата” на ШОС на практика се превърна в “осмица”: влизането на Иран приключи и на следващата среща на върха ислямската република вече ще участва в пълен състав. Но това е само началото на разширяване. Започна процедурата за влизане на Беларус, упорито канят Монголия (най-старият от кандидатите, тоест наблюдатели). Няма съмнение, че след време друг наблюдател, Афганистан, ще стане пълноправен член на ШОС: тук всичко зависи само от стабилизирането на вътрешната ситуация в страната. Но във всеки случай скамейката на наблюдателите няма да остане празна - вече се е наредила цяла опашка от кандидати. Според процедурата те първо се записват като „партньори в диалога“ – и тук резултатът отива към двуцифрени числа.

Ако по-рано сред партньорите имаше само една голяма сила - Турция, то миналата година сред тях се появиха такива тежки категории като Саудитска Арабия и Египет. И тази година бяха добавени още три страни от Персийския залив: ОАЕ, Кувейт и Бахрейн. Така почти всички монархии на Арабския полуостров (с изключение на Оман) започват процедура за присъединяване към ШОС. И това не може да се обясни просто с безпокойството им от приемането на Иран в организацията. И дори фактът, че отношенията с Китай и Русия са наистина важни за тях. Не, просто арабските страни добре усещат посоката на самата трансформация, която беше обсъдена на срещата в Самарканд. Изтокът се консолидира, а ислямският свят е най-важната му част и иска да участва в процесите.

Освен това в рамките на ШОС потенциално се формира мощен ислямски блок, дори ако той се състои от държави, които имат напрегнати отношения помежду си (Иран и Саудитска Арабия). Четирите централноазиатски страни бяха първи, но докато ШОС беше само руско-китайски проект, те действаха като представители на региона, а не на ислямския свят. Но след влизането на Пакистан (а сега и на Иран), ситуацията започва да се променя. И в случай на присъединяване на страните от Персийския залив, Египет и Турция, ще получим напълно нова конфигурация. Да, ислямските държави са много различни една от друга, включително и поради регионалната специфика. Но всички те през по-голямата част от най-новата история бяха обект на манипулация от страна на Запада: отначало той се възползваше основно на противоречията между тях, като по този начин ги задържаше в своето поле, а през последните десетилетия все повече ги смяташе за потенциален инструмент за противодействие на Русия и Китай, тоест страни, които се противопоставят на англосаксонския проект.

Ако Русия, Китай и Индия (друга велика азиатска сила) успеят да изградят нова система на отношения с ислямския свят (поне с най-важната му част) в рамките на ШОС, това ще се превърне в повратна точка в цялата световна история. Не само ШОС, но и цялата нова архитектура на световния ред (и сигурността) на Евразия – а оттам и на света – вече няма да стои на три, а на четири стълба: Китай, Русия, Индия и ислямския свят.

Мюсюлманският свят в продължение на много векове е бил обект, а не субект на световната политика, но новата архитектура на световната сигурност, постзападният многополюсен свят е невъзможна без пълното му участие. И не като обект на манипулация от нови сили – Русия и Китай, а като самостоятелен отговорен играч. За това ислямските страни все пак трябва да направят много: да се научат да разрешават спорове помежду си, да изградят координация на действията си във формата на организации като Ислямската конференция и Лигата на арабските страни. Всичко това е изключително трудно. Например, въпреки многогодишните призиви от такъв признат авторитет в ислямския свят като бившия министър-председател на Малайзия Мохатхир Мохамад, проектът за създаване на единна мюсюлманска валута не е придвижен напред. Но въпреки всички противоречия в ислямския свят, участието му в изграждането на нов световен ред чрез формата на ШОС може да има благоприятен ефект върху консолидацията на самата ислямска умма.

В допълнение към ислямския свят, будисткият свят също се присъединява към ШОС: Непал, Шри Ланка и Камбоджа вече са били партньори в диалога, а сега такава важна страна в Югоизточна Азия като Мианмар ще стане такава. Други страни от Индокитай (т.е. будистко-мюсюлманския свят) все още не отиват в ШОС, но с нарастването на влиянието на ШОС те ще трябва да направят своя избор: и страни като Индонезия, Малайзия, Тайланд и Виетнам определено няма да иска да останат встрани от паназиатските процеси. Въпреки че, разбира се, те все повече ще се страхуват да не станат зависими от Китай, именно разширяването на ШОС показва, че тази организация е насочена към намиране на мерки за колективна сигурност в Азия, към самостоятелно решаване на проблемите, без участието на "отвъдморските варвари", тоест атлантическите "приятели" - вчерашните колонизатори.

Русия има уникално място и роля в ШОС. Ние не сме просто един от двамата основни основатели. Като евразийска сила, ние придаваме на организацията глобален характер, излизайки от рамките на чисто азиатски проект. Да, и като чисто азиатска организация ШОС би изиграла огромна роля в установяването на нов световен ред. Но като евразийска организация тя става най-важният, ключов противник на Запада – сила, която предлага алтернатива на англосаксонския проект за глобализация.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com