/Поглед.инфо/ Въздушните удари трябва да бъдат пропорционални на предполагаемите печалби, както и на очакваните загуби.

Държавният секретар Антъни Блинкен каза в понеделник , че това е „невероятно нестабилно време в Близкия изток“. Светът, каза Блинкен, „не е виждал толкова опасна ситуация като тази, пред която сме изправени сега в целия регион, поне от 1973 г., а може би и преди това“.

В отговор на проницателната оценка на Блинкен президентът Байдън „подкрепи добродетелта“ на военната партия на Вашингтон, че той също е готов безсмислено да бомбардира цели в Близкия изток. Във Вашингтон да направиш друго означава да изглеждаш слаб , нещо, от което президентите често заключават, че лидерът на световната суперсила не може да направи.

Техеран ясно даде да се разбере, че всеки удар на негова територия е червена линия и бомбардирането на която и да е част от иранска територия „ ще бъде посрещнато с подходящ отговор “. Не се заблуждавайте, една стратегическа бомбардировка, насочена към Иран, изпраща ясно и недвусмислено послание: Съединените щати са във война с иранската държава, нейния народ и нейните въоръжени сили.

На този етап, независимо дали Байдън ще премахне или не Иран от своя списък на целите, американците все още трябва да внимават . Няма недостиг на бомбени активисти наоколо, които са убедени, че войната с Иран е единственото решение на проблема за враждебността на Иран към Израел.

Бомбардировката не е дипломация , но политиците я харесват, защото създава впечатлението за накокви реални съществени действия. Бомбардирането не е нито стратегия, нито просто упражнение за сигнализиране на добродетели. Бомбардировката е акт на война. Бомбардирането не съдържа конфликт, нито пък възпира противника от бъдещи действия. Ако не друго, бомбардировките ескалират напрежението и водят до тотална война.

През юни 1964 г. министърът на отбраната Робърт Макнамара свика среща , за да обсъди потенциалните американски военни отговори на загубата на два американски военни самолета над Южен Лаос, където северновиетнамските сили извършваха доставки за Южен Виетнам. Макнамара настоя Вашингтон да отговори на загубата на два американски военни самолета, като удари батареята за противовъздушна отбрана, която унищожи самолетите.

Не всички на срещата бяха съгласни с Макнамара. Поне един присъстващ каза, че не вижда доказателства, че въздушният удар ще подобри военната ситуация в Лаос или в Южен Виетнам. Когато президентът Линдън Джонсън се присъедини към срещата, той попита дали печалбите от поразяването на противовъздушната батарея са достатъчно оправдани , за да компенсират неизбежната критика от страна на международната общност, че Съединените щати нарушават Женевските споразумения.

Посланик Аврерил Хариман, който също присъстваше на срещата, припомня деня, когато президента Джонсън е посъветван, че въздушният удар е единственият начин, по който Вашингтон може да отправи „сигнал“ за намеренията си на Ханой. Американците знаят какво последва. Вашингтон сигнализира на Ханой, но Ханой не намали ескалацията.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

В нито един момент във Виетнам, Лаос или Камбоджа американските бомбардировки, морски операции или наземни нахлувания не са били наистина ефективни за възпиране на вражески движения или за предотвратяване на избухването на все по-разрушителна война. Северовиетнамците просто поемаха загубите и ескалираха атаките си навсякъде, където американските сили бяха най-слаби на земята.

Кампаниите на американските бомбардировки не успяват да направят нещо повече от временно потискане на противоположните сили, защото винаги се основават на съмнителното предположение, че чрез тях противникът може да бъде принуден да се подчини на политическите искания на Вашингтон само с въздушни удари.

Въпреки че не е предвидено да го направи, насочването към позиции в Ирак, Иран или Сирия може да доведе Съединените щати до по-широка регионална война в Близкия изток. Въпросите от решаващо значение за военните методи и стратегия трябва да бъдат проучени и обмислени в детайли. Изглежда малко вероятно тази внимателна работа на персонала да е била извършена предварително.

Каква е целта на Америка? Как ударът по Иран слага край на войната в Газа? Защо ударът по Иран е в националния интерес на САЩ? Въздушните удари трябва да бъдат пропорционални на предполагаемите печалби, както и на очакваните загуби. Попадението по цел, от която е изстреляна ракета, не е възмездие.

Има ли смисъл Вашингтон да излага на риск оцеляването на Израел, като залага на въздушни удари, които биха могли да разширят конфликта? Трябва ли американските сили да се подготвят да нанесат още удари, ако първоначалните американски удари не успеят да предизвикат желаната промяна в поведението на Иран, Ирак или Сирия?

Американските сили притежават ли необходимия брой боеприпаси, платформи и резервни части, за да поддържат операция, която може да продължи с месеци? Могат ли американските сили в региона да защитят критична инфраструктура от ракетни удари?

Вашингтон знае, че Иран е решен да се бие, ако американските сили го атакуват. Водена от Америка стратегическа бомбардировъчна офанзива срещу Иран ще предизвика огнен дъжд върху 57 000 американски войници, моряци, летци и морски пехотинци в Близкия изток. Американците на вътрешния фронт може да не искат американската военна мощ да бъде въвлечена в по-широка война.

Използването на безпилотни системи прави удара политически привлекателен за Вашингтон. Безпилотните системи обещават да сведат до минимум потенциалните загуби на Америка при въздушна кампания. При съпоставяне на целите обаче, американските военни бази и места за разполагане вече предоставят на Иран и регионалните му съюзници голям набор от потенциални инфраструктурни цели, жизненоважни за военните операции на САЩ, като пристанища, летища и сгради.

Американските политици не трябва да се заблуждават да вярват, че американската военна технология е уникална или превъзхождаща, или че въоръжените сили на САЩ, на сушата или морето, са имунизирани срещу широкомащабни прецизни удари.

Бомбардировките няма да попречат на Иран да създаде нови и по-добри обекти за противовъздушна отбрана. Всъщност историята показва, че бомбардировките на голяма надморска височина реално увеличават решимостта на враждебните противници да се съпротивляват, а не да се предадат.

Хиперзвуковите оръжия ще пробият съществуващата противовъздушна отбрана и ще се насочат към американски военни кораби в морето. Това, заедно с вероятния достъп на Иран до руски и китайски космически разузнавателни средства и разузнавателни способности, са аргументи за подготовка, която надхвърля нуждите на няколко въздушни и военноморски ударни пакета.

Не трябва да се забравя и това, че ударите срещу Иран, Ирак и Сирия може да предизвикат смъртоносен отговор от клетки, които вече са вкарани в Съединените щати през нашата отворена граница с Мексико.

Американците може също да се противопоставят на идеята, че американци в униформа залагат живота си на карта в защита на ужасяващата кампания на Израел за прогонване и убийства в Газа, особено когато Байдън може да спре кампанията в Газа само с едно телефонно обаждане. Американците трябва да осъзнаят, че Израел ще бъде сериозно притиснат и трудно ще се защити срещу хилядите ракети на Хизбула, да не говорим за прецизно управляемите балистични ракети на самия Иран .

Независимо от тези очевидни последици, израелският премиер Нетаняху остава решен да изпълни задачата си и да прогони или унищожи палестинското население в Газа. Днес Вашингтон безусловно подкрепя неговата политика. Независимо дали е договорена пауза в битките или не, войната на Израел едва започва.

Слизането на една велика сила в създадения от нея ад никога не е бързо. Както учи К. С. Луис , спускането е постепенно, мъчително, дори премерено, докато внезапно велика сила като Съединените щати не открие, че е подценила силно противника си.

Тормозът, подкупването, бомбардирането и санкционирането на противниците като правило не са работили добре. Благодарение на поредица от стратегически военни провали в Афганистан, Либия, Ирак и Украйна, Вашингтон бързо стига до ада в отношенията си с останалия свят.

ЗА АВТОРА

Дъглас Макгрегър, полковник (в оставка) е старши сътрудник на The American Conservative , бивш съветник на министъра на отбраната в администрацията на Тръмп, награждаван ветеран от битките и автор на пет книги.

Превод: ЕС

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.