По публикации на чуждестранни осведомителни агенции и анализи на специалисти по международни икономически отношения. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Вакуумът в Банкок и цената на американското отстъпление
Най-същественото събитие в азиатско-тихоокеанската икономическа архитектура през тази година не се случи пред камерите в Шънджън, а в залите на 82-рата сесия на Икономическата комисия на ООН за Азия и Тихия океан (ИКАТО) в Банкок между 20 и 24 април. Там беше финализирано излизането на Съединените щати от тази ключова регионална структура, процес, стартирал още през 2024 година. В дипломатическите среди подобно напускане рядко се коментира публично като капитулация, но в международните организации празното място никога не остава незаето за повече от едно гласуване. Докато Вашингтон демонстрираше скептицизъм към многостранните формати под егидата на ООН, руската междуведомствена делегация, водена от заместник-министъра на външните работи Александър Алимов и постоянния представител Евгений Томихин, използва момента за институционално окопаване.
Схемата е проста и проверена от десетилетия в системата на Обединените нации: който финансира целевите програми и предлага техническа помощ, той пише регулаторните рамки. Потвърждавайки готовността си да налива средства чрез доброволни вноски в бюджета на Секретариата в Банкок, Москва си осигури гласуване, с което Руският дом за международно научно-техническо сътрудничество влезе директно в Управителния съвет на Азиатско-тихоокеанския център за трансфер на технологии. Кой в Западна Европа или Северна Америка обърна внимание на това кадрово решение? Почти никой, защото то не произвежда шумни заглавия за фронтови линии, а тихо пренасочва експертизата, патентите и индустриалните стандарти в регион, който генерира над половината от глобалния брутен вътрешен продукт.
Историческата памет в случая предлага любопитна ирония. Създадена през март 1947 година в Манила като Икономическа комисия за Азия и Далечния изток, тази организация десетилетия наред беше арена на студени сблъсъци. През петдесетте и шестдесетте години Китай, Северен Виетнам, Индонезия и Мианмар настояваха членството да бъде строго ограничено само до географски принадлежащите към региона държави, опитвайки се да изтласкат западните колониални сили и САЩ. По-късно тези страни смекчиха позицията си, а Вашингтон и съюзниците му използваха влиянието си в комисията, за да блокират присъединяването на Северна Корея. Днес, близо осемдесет години след основаването в Манила, Съединените щати сами напуснаха сградата в Банкок, оставяйки на масата 53 постоянни държави членки, сред които Русия, Казахстан и Киргизстан, да пренаписват правилата на регионалната интеграция.
Меморандумът от Бишкек и административното заобикаляне на блокадата
Връзката между сесията в Банкок и подписания наскоро в Бишкек разширен меморандум между Евразийската икономическа комисия (ЕИК) и ИКАТО, валиден до 2030 година, разкрива същинския механизъм на руския завой на изток. Документът, под който сложиха подписите си министърът на конкуренцията и антимонополното регулиране на ЕИК Бахит Султанов и изпълнителният секретар на комисията на ООН Армида Салсия Алисджахбана (представител на Индонезия), на пръв поглед изглежда като стандартна бюрократична декларация. Всъщност той съдържа клауза с тежки политически последици: страните изрично фиксират неприемливостта на санкции, налагани в заобикаляне на Съвета за сигурност на ООН.
Когато подобен текст влезе в официален документ на регионална комисия на световната организация, едностранните финансови и търговски ограничения от страна на Вашингтон и Брюксел губят легитимност в очите на азиатските администрации. Те престават да бъдат „международен консенсус“ и се превръщат в частен регулаторен проблем на трети страни, който трябва да бъде технически заобиколен. Как става това на практика? Не чрез гръмки политически декларации, а чрез уеднаквяване на митническите кодове и премахване на хартиения документооборот.
Още от 2023 година функционират съвместни работни групи, които изпитват електронни превозни документи в морското корабоплаване и сухопътните транспортни коридори. Когато товарителницата, сертификатът за произход и митническата декларация преминат изцяло в цифров формат между пристанищата на Далечния изток, железниците на Казахстан и терминалите в Югоизточна Азия, контролът на западните застрахователни и банкови посредници върху физическото движение на стоките отслабва рязко. Тук обаче възниква резонен въпрос, който официалните комюникета в Бишкек и Банкок избягват: доколко националните митнически системи на държави с различно ниво на технологично развитие, като например Киргизстан и високотехнологичните пристанища в Азия, са реално съвместими без скъпоструваща подмяна на целия софтуер? Меморандумът залага хоризонт до 2030 година, което подсказва, че технологичното стиковане ще отнеме години и ще глътне сериозен ресурс, а успехът му далеч не е гарантиран само с подписването на рамково споразумение.
Сухата аритметика на стокообмена и скритите дисбаланси
На 18 ноември, по време на бизнес срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС) в Шънджън, руският президент Владимир Путин изнесе данни, предназначени да демонстрират устойчивост пред 21 икономики, формиращи над половината от световното производство и пазар от близо три милиарда души. Твърдението, че за последните три години брутният вътрешен продукт на Русия е нараснал с над 10 процента, а държавният дълг остава около 17 процента от БВП, звучи впечатляващо на фона на задлъжнелите икономики от Г-7. Ниското ниво на държавен дълг действително дава на Москва фискално пространство за маневриране и субсидиране на инфраструктурни проекти, каквото европейските правителства отдавна нямат.
Погледът отвъд макроикономическите витрини обаче разкрива по-сложна картина. Според приведените данни търговията на Евразийския икономически съюз със страните от ИКАТО (включително асоциираните територии като Хонконг, Макао и Тайван) се е увеличила повече от 2,5 пъти в периода между 2020 и 2025 година. Когато раздробим този ръст по държави членки, виждаме рязка асиметрия: около 80 процента от целия стокообмен се падат на Руската федерация, между 11 и 12 процента на Беларус, а едва 6 до 8 процента на Казахстан. Делът на Армения и Киргизстан в тази статистика е практически на нивото на статистическата грешка, въпреки че именно Бишкек беше домакин на подписването на новия меморандум.
Тази концентрация поставя под въпрос доколко ЕАЕС действа като единен икономически блок в Азия и доколко представлява параван за двустранната търговия на Москва с Пекин и няколко регионални партньори. Освен това самото включване на Тайван, Хонконг и Макао в общата сметка като асоциирани членове на ИКАТО носи дипломатически рискове. Докато Пекин гледа благосклонно на икономическата активност на Хонконг и Макао, всяка форма на институционално преференциално третиране, засягаща Тайван в рамките на многостранни формати, изисква изключително внимателно лавиране, за да не се настъпи червената линия на принципа за „единния Китай“. Засега търговията с Китайската народна република върви нагоре и очакванията за силен растеж през 2026 година се подхранват най-вече от суровинните доставки, торовете и зърното, където Русия държи водещи световни позиции и използва глобалната продоволствена несигурност като сигурен коз.