Географията на новите зони за свободна търговия: Индонезия като пробив
Истинският тест за способността на ЕАЕС да пробие западната изолация не е търговията с Китай, която се развива по силата на географската близост и взаимната необходимост, а разширяването на мрежата от споразумения за свободна търговия с големите развиващи се икономики. Досега съюзът разполагаше с действащи преференциални режими с Виетнам, Сърбия, Иран, както и с временни или секторни договорености, но влизането в сила на споразумението за свободна търговия с Индонезия в началото на 2027 година променя мащаба на играта.
Индонезия не е периферен играч. С население от над 275 милиона души, огромни запаси от никел, калай и въглища и статут на най-голямата икономика в Югоизточна Азия, Джакарта провежда подчертано независима външна политика, отказвайки да се присъедини към западните санкционни коалиции. Свободната търговия между ЕАЕС и Индонезия отваря директен безмитен или нискомитен коридор за руските торове, пшеница, металургия и енергоносители към сърцето на АСЕАН, като в замяна дава на индонезийското палмово масло, каучук, текстил и електроника преференциален достъп до пазар от над 180 милиона потребители в Евразия.
Паралелно с финализирането на индонезийското досие, преговорните екипи на ЕАЕС работят по споразумения с Индия, Пакистан, Египет, Тунис и Йордания. Ако преговорите с Ню Делхи и Кайро приключат успешно в следващите две години, ще се оформи търговски пояс, простиращ се от Балтийско море и Тихия океан през Индийския субконтинент до Суецкия канал и Северна Африка. Критиците на този процес обаче основателно посочват, че преговорите с Индия се точат от години заради твърдия протекционизъм на индийския пазар и нежеланието на Ню Делхи да отвори селскостопанския си сектор и фармацевтиката за външна конкуренция. Същото важи и за Пакистан, чиято хронична финансова нестабилност и зависимост от кредитите на Международния валутен фонд поставят под въпрос способността на Исламабад да води напълно суверенна търговска политика, без да се съобразява с натиска от Вашингтон.
Дигиталният суверенитет и парализата на Световната търговска организация
В заключителното комюнике на 82-рата сесия на ИКАТО в Банкок прозира общо разочарование от състоянието на Световната търговска организация (СТО). Руската делегация директно обвини СТО в пасивност на фона на фрагментацията на световната икономика и нелоялната конкуренция, а фактът, че тази констатация намери място в общия документ на сесията, показва, че недоволството се споделя от мнозинството азиатски столици. Откакто Съединените щати блокираха назначаването на нови съдии в Апелативния орган на СТО преди няколко години, механизмът за разрешаване на търговски спорове в Женева е на практика парализиран. Държавите в Азия осъзнаха, че не могат да разчитат на старите глобални арбитри, когато големите сили налагат едностранни мита и технологични забрани.
Отговорът на този институционален разпад е регионализацията на правилата, включително в цифровата сфера. По инициатива и със съавторството на Русия на срещата в Алмати беше взето решение за създаване на Азиатско-тихоокеански център за цифрови решения за устойчиво развитие. От 2024 година насам секретариатът на ИКАТО изпълнява с руско финансиране 2,5-годишен проект за усъвършенстване на цифровите държавни услуги за малките и средните предприятия в Северна и Централна Азия.
На пръв поглед това е техническа помощ за дребния бизнес в бившите съветски републики. Погледнато през призмата на геоикономиката обаче, хармонизирането на регулаторните рамки и софтуерните платформи за електронно управление в Централна Азия по модели, разработени с участието на руски експерти, циментира технологичната свързаност на региона с Москва. Когато малкият и средният бизнес в Казахстан, Узбекистан или Киргизстан използват стандартизирани цифрови шлюзове за трансгранична търговия, изградени в рамките на този проект, преориентирането им към алтернативни западни или изцяло китайски екосистеми става технически и финансово неизгодно.
Сянката на януари 2027 година: Какво ще се случи с примирието между САЩ и Китай
Всички тези усилия на Москва и ЕАЕС в Азиатско-тихоокеанския регион се развиват на фона на далеч по-мащабен сблъсък, чийто изход остава непредсказуем. На 13 ноември представители на Китай и Съединените щати проведоха първото официално заседание на съвместния Търговски съвет, създаден след договорката между президентите Доналд Тръмп и Си Дзинпин през май 2026 година. Според оценки на наблюдатели, цитирани от „Ал Джазира“, основният въпрос пред световната икономика в момента е дали крехкото „търговско примирие“ между Вашингтон и Пекин ще оцелее след януари 2027 година.
Ако Търговският съвет не успее да изглади противоречията около субсидиите за високотехнологичното производство, достъпа до редкоземни метали и митническите бариери, началото на 2027 година може да донесе нова, още по-остра вълна на търговска война между двете най-големи икономики в света. По ирония на календара точно по същото време трябва да влезе в сила споразумението за свободна търговия между ЕАЕС и Индонезия.
За Русия и партньорите ѝ в Евразийския съюз евентуален срив на преговорите между Тръмп и Си Дзинпин би имал двойствен ефект. От една страна, ново изостряне между Вашингтон и Пекин ще тласне китайските компании и държавни фондове към още по-тясна интеграция с евразийските суровинни и транспортни коридори, превръщайки Русия в незаменим тил. От друга страна, пълномащабна митническа война между САЩ и Китай неизбежно ще забави икономическия растеж в целия Азиатско-тихоокеански регион, ще свие търсенето на суровини и ще подложи на натиск валутите на развиващите се пазари, включително на бъдещите партньори на ЕАЕС в Югоизточна Азия. В такава среда нито един меморандум от Бишкек или резолюция от Банкок не могат да гарантират автоматичен просперитет, а по-скоро служат като застрахователна полица срещу пълното разпадане на световните пазари на изолирани валутни и технологични блокове.