/Поглед.инфо/ У нас темата за дистанционното образование и дигитализация обикновено се разглежда „отдолу” - колко е трудна за учителите и преподавателите, родителите и учениците ... Предлагам днес да не забравяме за „най-високото” ниво - глобалното (ООН, Световната банка и т.н.).

Проблемите с дистанционното обучение трябваше да се случват рано или късно, защото движението към всеобщото дистанционно обучение официално започна преди няколко години. КОВИД-19 действа като катализатор и ускорител на процеса. И между другото, може би се справи добре! Ако жаба се готви в тенджера на слаб огън, тя постепенно ще се затопли, ще заспи и ще се сготви; но ако веднага я хвърлите в гореща вода, тя ще изскочи!

Първо, нека дефинираме какво е дистанционно обучение? Изпращане на работа по имейл или чат - това ли е? Или лекция по „Скайп“? И ето какво казва Световната банка за това как вижда дистанционното образование:

- Целта е поставена.

- Трябва да има еко среда (система за дистанционно обучение, техническа поддръжка, комуникационни канали и др.)

- Трябва да се осигури мащабируемост (от един клас или дори ученик до целия регион или държава)

- Обучени учители (способни да работят в системата за дистанционно обучение и разполагащи с всички необходими методически разработки)

- Осигурено е събиране и обработка на данни.

Тоест това, което се среща на практика в училищата и университетите, е разнообразие от „хибриди“. И рядко това напълно съвпада с насоките на Световната банка. Каква е целта на Световната банка, докато работи в тясно сътрудничество с ООН? Идеята за корекция е развитието на „компетенциите на XXI век“. Що за компетенции са това?

Тези компетенции бяха идентифицирани в проучване през 2008 г., организирано от консорциум от „Майкрософт“, „Сиско“ и „Интел“ (Оценката и преподаването на уменията на XXI век):

- Нови начини на работа: повишена способност за комуникация и сътрудничество в работни екипи;

Нови работни инструменти: включително необходимостта от по-добро познаване на информационната грамотност, информационните и комуникационни технологии, заедно с функционалната грамотност;

Нови начини на мислене: включително необходимостта да се обърне повече внимание на развитието на творчеството и иновациите, критичното мислене, решаването на проблеми и вземането на решения;

Нови начини на живот в дигиталния свят: включително повишаване на осведомеността за местното и глобално гражданство, гъвкавост в избора на живот и кариера, готовност за поемане на лична и социална отговорност, образователни и културни компетенции.

От 2008 г. тези компетенции, понякога в малко по-различни формулировки, започнаха да се разхождат из документите на ООН (особено отделите на ЮНЕСКО), Световната банка, а също и на национално ниво. В Русия „компетенциите на XXI век“ се популяризират активно от Висшето училище по икономика, „Сбербанк“ и редица министерства и ведомства. В същото време се предлага да се откаже от задълбоченото изучаване на предметите, предоставяйки само един вид „минимална основа“.

Постоянно се говори и за преодоляване на цифровото разделение, т.е. различия в наличността и използването на информационни и комуникационни технологии. Казано по-просто - да се завлекат всички в „дигиталното“.

Можем да кажем, че западните технологични гиганти са формулирали заповед, а всички останали са козирували да я изпълняват. Да, можем да кажем, че технологичният прогрес във всеки случай би трябвало да увеличи очакванията от дистанционните технологии. Но защо точно версията на западните технологични гиганти беше приета като основна?

Реформаторите планират да увеличат работата по съвместни проекти, в които учениците да избират свои цели и критерии за оценка. Учителят ще действа като вид помощник и ментор. И какво се случва в крайна сметка ще бъде обявено като резултат от обучението. Бинго! Всички отличници! Индикаторите за образование летят към небето!!!

Мащабното въвеждане на дистанционно обучение - ако то се осъществява постоянно - гарантира влошаване на изучаването на предметите. Това означава, че реформаторите трябва да бъдат представени с някакъв красив заместник, някакъв прекрасен „нов начин“, който е „компетентността на XXI век“. Един вид: защо трябва да знаем физика или литература, ако нашите ученици показват способността да „работят в екип“ и да „бъдат креативни“.

Какво общо има дистанционното образование?

Факт е, че на глобално ниво са взети решения (вж. например Декларацията на ООН от Циндао от 2015 г.) за широкомащабно прилагане на масивни онлайн курсове, които ще бъдат приравнени на редовно обучение, било то в училище или в университет. И през есента на 2020 г. извънредната сесия на глобалната среща по образование на тема „Образование след КОВИД-19“ потвърди избрания курс: „Постигане на намаляване на цифровото различие в образованието, разработка на качествени открити образователни ресурси и създаване на „общо цифрово постижение“ като допълнително към очното обучение с цел осигуряване на приобщаващо и справедливо обучение с използването на технологии. При това трябва да се защити неприкосновеността на частния живот на учащите се, да се укрепи гражданската позиция в цифровата сфера и да се осигури по-нататъшно затвърждаване на образованието като обществено благо“.

Внимавайте за клаузата „Защита на неприкосновеността на учениците“. Същата декларация от Циндао, Световната банка и много други документи обаче показват, че е необходимо да се събират данни за учениците и учебния процес, като същевременно се осигурява достъп на частни разработчици и се съхраняват данни в общоприети формати. Как защитата на поверителността се вписва в събирането на данни? Да не говорим, че детето ще бъде проследено изцяло по неговия „дигитален отпечатък“ от 6-7 годишно.

Дистанционното образование също ще означава деградация на възпитанието. В края на краищата „човек е възпитан от човек“ и никоя техника не може да замени живото човешко общуване.

Защо това е нужно на технологичните гиганти? За пари, разбира се. И за развитието на цифрова образователна среда, и за доставка на оборудване, и за поддръжка ... Но това е и власт - благодарение на събраните данни, както отделните индивиди, така и социалните групи, и страната като цяло, попадат под „дигитален капак“, губейки независимост.

Всъщност около дистанционното обучение се разгръща борба за независимостта на държавите и народите.

Заключение

1. Дистанционното обучение не е временна мярка или реакция на КОВИД-19, а дългосрочен план.

2. Целта е да се поставят всички под контрол от най-ранна възраст чрез дигитализация. Друга цел е деградацията на общото ниво, за да се подобри управляемостта на широката външна маса.

3. В Русия тези задачи се прокарват от ВШИ, „Сбербанк“ и други с консултантската подкрепа на Световната банка.

4. Необходимо е да се блокира влизането на частни търговци, особено глобални интернет гиганти, в руското образование. Да се блокират всякакви опити за събиране и свободно използване на големи данни за ученици и студенти.

5. Разработете свой собствен национален подход към дистанционното обучение, за да го използваме в някои случаи (за болни, инвалиди, при спешни случаи и т.н.)

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели