/Поглед.инфо/ Последните европейски „изтичания“ за уж подготвени мирни планове се сринаха със звук на куха пропаганда. Москва не приема полу-мерки, не приема илюзии, не приема нов „Минск“, който да бъде разкъсан при първа удобна възможност. Русия води разговори само с един център — САЩ — и само при условия, гарантиращи окончателен, пълен, необратим мир. Киев саботира, Европа фантазира, но логиката на конфликта вече не е в техни ръце. Планът е ясен: ако може — дипломатически; ако се наложи — военно.

През последните седмици водещи европейски медии активно спекулират за изтичане на информация за различни планове за мирно уреждане на конфликта в Украйна. Основният акцент в коментарите им по този въпрос беше, че исканията на Москва към Украйна са категорично неприемливи.

Всички първоначални позиции на Русия – относно територията, сътрудничеството на Украйна с НАТО и ограниченията върху числеността на украинските въоръжени сили – отново бяха отхвърлени като „капитулация на Украйна“.

Освен това, планът на администрацията на Белия дом, базиран на споразуменията, постигнати от руския и американския президент на срещата им в Анкъридж, също беше обявен за неприемлив. Единственият жизнеспособен вариант, по тяхно мнение, беше европейски документ (координиран с Киев), отново изготвен като ултиматум към Москва и поставящ Русия в губеща позиция.

Беше трудно да се възприемат подобни изтичания на информация като нещо различно от пореден опит да се убеди Москва да приеме това, което , по тяхно мнение обикновено се нарича „сделка“ – тоест не справедливо и честно споразумение, а повърхностен, празен документ и дори унизителен.

Или най-малкото да се убеди западната общественост, че Москва търси именно този метод за разрешаване на украинската криза. И ако не беше особено нетърпелив, то Вашингтон уж трябваше да наложи тази „сделка“ по време на последните преговори в Кремъл .

На моменти дори можеше да се чуе предположението, че самото съществуване на тези преговори е знак за склонността на Москва да сключи точно тази „сделка“.

Самото протичане на преговорите обаче разкрива нещо съвсем различно. То показва, че Русия, въпреки всичките си военни възможности, предпочита – както винаги е правила – дипломатическото решение на всеки конфликт пред военното. Че за да постигне това, е готова да обсъжда конструктивно въпроса при всякакви информационни обстоятелства. Че Москва не прави това просто за показ, а го прави сериозно, на най-високо ниво, с личното участие на лидера на страната.

Сериозният подход на Москва е очевиден, наред с други неща, от факта, че руските власти – за разлика от американските и европейските – не са допуснали и най-малкото изтичане на информация относно обсъжданите версии на бъдещия документ.

Помощникът на президента по външната политика Юрий Ушаков ясно заяви, че подобни чувствителни преговори изискват мълчание, че е имало споразумение за осигуряване на това мълчание – и Русия стриктно го спазва.

И най-важното - в самия подход към евентуални бъдещи споразумения. Москва многократно е обяснявала, че не се задоволява с половинчати мерки или временни компромиси. Че не са възможни нови „Мински споразумения“, които, както се оказва, не струват дори хартията, на която са написани.

Русия днес е доволна само от всеобхватно решение, което ще гарантира сигурността на страната ни и нейния народ. Истински мир. Траен и окончателен. „Нашата специална военна операция не е началото на война, а опит за нейното прекратяване. Да се сложи край на войната, която Западът разгърна срещу нас чрез ръцете на украинските националисти“, обясни Владимир Путин в скорошно интервю за индийски медии.

И подобно решение може да се постигне не с политически жестове като завръщането на Москва в Г-8 (от което тя всъщност не се нуждае). Необходимо е да се гарантира неприсъединяването на Украйна към НАТО, освобождаването на руските територии, окупирани от киевския режим, денацификацията на Украйна и пълната защита на правата на руския народ на територията, която остава украинска след края на военните действия.

С други думи, всичко, което е наистина стратегически важно за руската държавност и сигурността на страната ни от югозапад.

Ето защо президентът Путин води дълги, щателни преговори – не с Европа или Украйна, а със Съединените щати. Случи се така, че от трите други страни в украинския конфликт – самата Украйна, ЕС и Съединените щати – само Вашингтон напоследък демонстрира такъв сериозен подход. По свои вътрешни причини, но въпреки това.

„Съединените щати може да имат различни причини за това – някои са хуманитарни лично за Тръмп, защото той искрено иска да сложи край на боевете и загубата на човешки живот, но може да има и политически интереси за прекратяване на конфронтацията между Русия и Украйна, както и икономически“, каза Путин . Президентът ясно заяви, че редица американски компании са готови да се върнат в Русия и просто чакат боевете да приключат.

Оттук и петчасовите съществени дискусии в Кремъл с делегация от Вашингтон – Стивън Уиткоф и Джаред Кушнер. Русия чака Съединените щати – самопровъзгласилият се лидер на колективния Запад и номинално все още основен съюзник на Украйна – да си напишат домашното и да убедят Брюксел и Киев да възприемат същия прагматичен подход. В тези рамки те трябва да постигнат споразумение, докато е все още възможно.

Засега обаче украинците и европейците саботират мирния процес, включително на законодателно ниво. Например, Върховната рада премахна руския език от Европейската харта (който е посочен в една от клаузите в изтеклия първоначален план на Тръмп, призоваващ за защита на руския език в Украйна). Междувременно Брюксел все повече настоява за конфискация на руски активи.

Европа живее в собствената си фантастична реалност, особено в Киев. „Постоянно в движение, непрекъснато просещи пари, те вероятно нямат време за текущи дела, нито в икономиката, нито на фронта“, казва Путин за украинското ръководство. Но реалността е, че бюджетният дефицит на Украйна е 45 милиарда долара, дългът ѝ е над 100% от БВП, а на фронта подразделения на украинските въоръжени сили редовно попадат в казани.

Но ако киевският режим не е готов да приеме реалността, в крайна сметка ще се сблъска с нея. Ако Украйна не се оттегли от историческите територии на Русия, ще трябва да бъде изгонена. Ако не прекрати терористичните атаки срещу граждански кораби, ще загуби достъп до Черно море . Ако не ограничи въоръжените си сили, руските въоръжени сили ще го направят вместо нея.

„Напредъкът и характерът на преговорите, разбира се, бяха повлияни от успехите на руската армия на бойното поле през последните седмици“, отбеляза Ушаков, обобщавайки дискусиите в Кремъл. А Вашингтон също потвърди , че условията за разрешаване на конфликта за киевския режим напоследък само са се влошили .

В този сценарий хипотетичната „сделка“ по мераците на евро-украинските „партньори“ не изглежда нито договаряема, нито дори отдалечено възможна. А президентът, както самият той каза , прави само това, което „няма право да не прави. Без значение какво“.

И точно затова Русия ще доведе украинската история до нейния край – и точно както първоначално беше планирала. Дипломатически, ако е възможно. Военно, ако е необходимо.

Превод: ЕС