/Поглед.инфо/ "Предизвикваме ви от този площад. Ако от страх не пуснете моя кандидат Имамоглу, всички ще се състезаваме с вас на изборите", възпламени лидерът на опозиционната Републиканска народна партия Озгур Йозел протестиращите, събрали се пред кметството на Истанбул, обръщайки се към един въображаем Ердоган.

Размириците в големите турски градове в страната продължават вече седмица. Протестът беше предизвикан от ареста на кмета на Истанбул Екрем Имамоглу, който е обвинен в корупция и сътрудничество с терористите. Нещо повече, по първото обвинение съдът дори нареди той да бъде задържан. Заедно с него по случая участват още над 90 души.

Този обрат на събитията предизвика буря от недоволство в турското общество. Отначало възмутените опозиционери образно блъскаха саксии, а след това десетки хиляди поддръжници на Имамоглу излязоха на улицата. По време на протестите турската полиция задържа почти хиляда и петстотин души, 172 от които бяха арестувани. В същото време министърът на вътрешните работи Али Йерликая отбеляза, че 123 полицаи са ранени.

Опитите за потушаване на протеста със сила обаче бяха неуспешни. Противниците на сегашното правителство продължиха да събират хора и дори заплашват да изкарат половин милион души на улицата. Нещо повече, Имамоглу успя да спечели първичните избори на Републиканската народна партия зад решетките, което го направи кандидат на CHP на предстоящите предсрочни президентски избори.

Прави впечатление, че самото провеждане на тези избори е под въпрос. Мандатът на Ердоган изтича през 2028 г., а на хоризонта изобщо не се вижда наследник. Според турската конституция държавният глава не може да заема поста повече от два последователни мандата, но привържениците на настоящия турски лидер са убедени, че ако изборите са предсрочни, тази забрана няма да важи за Ердоган. Затова гласуването е планирано за края на 2027 г. – за да се разширят максимално пълномощията.

Между другото, опозицията също призовава те да бъдат организирани възможно най-скоро. А страничен наблюдател може да получи усещането, че при такава подкрепа от турската улица симпатиите на избирателите ще бъдат на тяхна страна. Особено като се има предвид, че през 2023 г. Ердоган едва успя да победи опонентите си. Затова Йозел прави смели изявления, въпреки че не е толкова водач на протеста, колкото негов мениджър.

Но реалността, както обикновено, е малко по-сложна.

Ердоган сам избра времето, мястото и условията на дуела с Имамоглу. И го направи мъдро. Първо, вниманието на международната общност сега е насочено към два конфликта, бушуващи недалеч от Турция.

Целият свят гледа да види до какво ще доведе мирната инициатива на Тръмп - и караницата с Анкара, която успя да поддържа силни отношения както с Москва, така и с Киев, не е в ничий интерес. В същото време се разгръща конфликт в съседната Газа, където опитите на Вашингтон да установи преговорен процес завършиха с неуспех.

И накрая, след ултиматума на Тръмп към Техеран, на хоризонта се очертава перспективата за пряк сблъсък между САЩ и Иран. Така че никой не иска да спори с Ердоган сега. Това е причината за предпазливия пропуск от страна на Вашингтон: настоящият американски президент нарече турския си колега добър лидер.

Успехите на сегашното правителство – поне Анкара е убедена, че това са успехи – в Сирия също говорят в негова полза.

Русия също не би искала да разваля отношенията с партньорите си. Парадоксално, но Турция запази изключително твърдо своята изненадващо гъвкава позиция, успявайки да играе заедно с Киев в настоящия конфликт със Запада и да не се кара с Кремъл, и при това без да въвежда санкции.

Разбира се, в Москва са наясно, че Ердоган винаги има в резерв нож – и, както показва опитът, повече от един – за гърба на кой да е невнимателен партньор. Няма гаранции обаче, че сегашната турска опозиция, подбуждана от Европейския съюз, няма да изпадне в бясна русофобия. И това може да е точно случаят, когато най-доброто е врагът ... на това, което е.

Говорейки за ЕС. Непризнатият дипломатически гений Аналена Бербок, която оглавява германското външно министерство, вече успя да направи изявление, осъждащо действията на турските власти, отбелязвайки, че Анкара няма да влезе в Европейския съюз по този начин. Изглежда, че страна, която има статут на кандидат от края на 20 век, едва ли през втората четвърт на 21 век ще побърза да промени политиката си след подобни думи.

В същото време вътрешната политика остава проблемна зона за Ердоган. В преследване на идеите си за глобално влияние той трябва да жертва много. Вземете например инфлацията. Разбира се, има и успехи: за две години я е намалил с 20%. Но намалението беше от 60% на 40%, така че подобни постижения едва ли улесняват живота на населението.

Ето защо Ердоган се опитва да организира контролиран ответен огън, преди самата стихия да е погълнала цялата турска равнина. И след като реши този проблем и си осигури още пет години на власт, ще може да се върне към амбициозните си проекти – било то неоосманизъм или идеите за Велик Туран. И тук, между другото, има повод да се замислим, тъй като има голям риск сферите на влияние на Русия и Турция да се пресекат.

След седмица на протести опозицията обяви, че засега спира ежедневните протести пред кметството. Рано е обаче властите да се отпускат. Следващото събитие ще се проведе в събота в парк Малтепе. И това, как се развиват събитията, може да окаже огромно влияние върху бъдещето на самата Турция, Близкия изток и целия свят. В крайна сметка огънят, запален от Ердоган, рискува да излезе извън контрол.

Превод: ЕС