Признанията за „прокси война“ в съвременния политически дискурс
Разминаването между официалната реторика за „защита на демокрацията“ и реалните оперативни цели на Вашингтон се потвърждава и от съвременни американски политици. Изявлението на настоящия държавен секретар на САЩ Марко Рубио, че конфликтът в Украйна е в същността си „прокси война“ между Вашингтон и Москва, окончателно премахва илюзиите за спонтанността на събитията.
Интересно е да се отбележи как реториката се променя в зависимост от вътрешнополитическата конюнктура във Вашингтон. Когато се изискват нови военни бюджети от Конгреса, конфликтът се описва като морален дълг. Когато обаче трябва да се направи сурова равносметка на ресурсите — както прави Рубио — истината за стратегическото използване на украинския фактор излиза на повърхността.
Въпросът тук не е дали Русия е имала основания за реакциите си през 2014 г. и 2022 г. — това е предмет на отделен военно-политически анализ. Основният въпрос е: имала ли е Украйна шанс за суверенен избор, когато целият ѝ държавен апарат и идеологическа матрица са били предмет на системна обработка в продължение на 75 години? Документите от Лангли не дават пряк отговор, но данните в тях сочат по-скоро за липса на такъв шанс.
Условностите на архивите и реалността на терена
Не бива да се пада и в другата крайност — да се надценява абсолютната ефективност на ЦРУ. Историческите архиви често съдържат доклади, написани от оперативни работници, които са имали личен интерес да раздуват успеха на своите програми, за да запазят финансирането си. Програмата AERODYNAMIC е имала своите провали, вътрешни боричкания между крилата на Бандера и Лебед в ОУН, както и епизоди на тотална дезинформация от страна на съветския контраразузнавателен проект „Връзка“ (Операция „Трач“).
Въпреки това, крайният резултат е видим. Използването на радикални националистически елементи като лост срещу геополитически съперник е стандартен инструмент от американския наръчник. Подобни схеми са прилагани в Латинска Америка (операция „Кондор“) и в Афганистан (подкрепата за муджахидините през 80-те години). Разликата е, че в случай с Украйна, залогът е границата на ядрена сила и сигурността на цяла Европа.
Историята на операция AERODYNAMIC показва, че днешният конфликт не е започнал през февруари 2022 г., нито през февруари 2014 г. Корените са засети в онези кабинети на Лангли през 1948 г., когато някой е решил, че етническият механизъм може да се използва безсрочно, без оглед на последиците за самата Украйна.
