/Поглед.инфо/ 26 май се счита за датата на появата на съвременна Грузия. През 1918 г., на този ден, Закавказката демократична федерална република, създадена след падането на Руската империя, беше разпусната и Грузия стана независима държава. Не за дълго, тъй като скоро стана част от СССР - Червената империя.

За втори път през ХХ век Грузия придоби независимост след разпадането на СССР. Отново повратният момент беше на 26 май - този път през 1991 г., когато се проведоха президентските избори, които бяха спечелени от Звиад Гамсахурдия.

Този път грузинската държава се оказа по-трайна, макар че се потопи в непрекъснат водовъртеж от кървави граждански войни, етнически конфликти, държавни преврати и политически сблъсъци.

През 2008 г., когато безумният проамерикански либерал Михаил Саакашвили дойде на власт в Тбилиси, провокирайки конфликт с Русия, Грузия загуби значителна част от своите територии, а Южна Осетия и Абхазия получиха независимост.

През последните 30 години Грузия имаше катастрофален късмет. Разбира се, разпадът на СССР нанесе колосална вреда на всички негови народи и държави, възникнали върху руините му. Изхвърлили комунистическата идеология, почти всички те се оказаха под властта на либералната идеология и съответно под прекия контрол на глобалистичния Запад.

Особеността на Грузия беше, че нейните лидери и част от населението се опитаха да отидат по-далеч и по-бързо към Запада от останалите, като се разделиха за това с православната си идентичност (несравнима с либерализма), историческия съюз с Русия (всички положителни аспекти на които грузинците изглежда дружно забравиха), и със съветското минало (където грузинците - като се започне със Сталин, играеха важна роля).

Тбилиси започва да се възприема като основния про-НАТО атлантически либерален полюс в цялото постсъветско пространство, като аванпост на глобализма и основна подкрепа на либералните структури в Кавказ и Евразия като цяло.

След като премина през поредица от шокове, преврати, цветни революции, войни и загуба на териториална цялост, Грузия едва през 2012 г. се разочарова донякъде от атлантическата политика, а мястото на безумния Саакашвили зае много по-умереният и уравновесен Бидзина Иванишвили.

Разбира се, той не промени изцяло атлантическия курс на евразийски, но политиката стана рационална. Това обаче беше само временен компромис и не отговори на основния въпрос: каква трябва да бъде модерна Грузия? Къде трябва да отиде? Каква е нейната самоличност? Кой е неин приятел и кой неин враг в новия многополюсен свят?

В две хиляди двадесет и първа година, Иванившили напусна политиката и Грузия, оставяйки след себе си неефективна структура, наречена „Грузинска мечта“.

Въпросът за съдбата на Грузия отново беше повдигнат много остро. Поддръжниците на Саакашвили, разчитайки на никога неумиращия либерален терорист Сорос и структурите на ЦРУ и НАТО, започнаха да се подготвят за отмъщение, въпреки факта, че днес мнозинството грузинци единодушно отхвърлят този курс.

Но и компромисите на "грузинската мечта", особено след напускането на Иванишвили, очевидно не представляват някаква алтернатива.

Именно в тази ситуация точно в навечерието на 26 май в Грузия беше създадена нова политическа сила - движението Ери, Народ, оглавявано от известния грузински поет, политик, общественик Леван Васадзе.

Почти веднага експерти и анализатори започнаха да предсказват победата на Ери. Някои бяха във възторг, други бяха бесни. Но тази нова партия промени драстично баланса на грузинската политика.

Как се отнасяме ние, руснаците, към движението на Васадзе? Тук трябва да се вземат предвид много фактори.

Положително е, че Ери се застъпва за православната идентичност на Грузия, за връщане към нормите на традиционното общество, защитава традиционното семейство, остро се противопоставя на глобализма и ултралиберализма, категорично отрича политиката на пола и отменя културата.

Но в същото време Васадзе е убеден грузински патриот, в някои отношения дори националист. Той изгражда своята програма върху възстановяването на териториалната цялост на Грузия, настоява за пълен суверенитет. Това може да създаде някои проблеми за Москва.

Това далеч не е прозападно, но той далеч не е и проруски политик.

По-късно ще видим дали движението Ери, създадено през политическия май, толкова важен за грузинската история, ще се превърне в нова страница на грузинската държавност.

Грузия е ключът към цялото Закавказие. Ако Русия разреши своите геополитически противоречия в този жизненоважен регион, който е изключително важен и има еднозначно прозападна политика, но теоретично е възможно - макар и о, колкото и да не е лесно с истински национален лидер, е необходимо да разгледаме по-отблизо фигурата на Васадзе и движението Ери.

Превод: СМ