/Поглед.инфо/ Езикът се превърна в основния терен, върху който се разиграват културните войни, които помитат западния свят.

Може да се каже, че почти всяка дума и фраза могат да се превърнат в неочаквана цел на езиковата полиция. Кой би предположил, че вече няма да е приемливо да се използват думи като „дядо“, „духовно животно“, „кафяви чанти“, „кейкуок“ (вървене по торта, идиом), „грубо направено“, „шерпа“, „мантра“, „тотемен стълб”, или „почистване на домакинството”? Това са само част от нещата в дълъг списък с проблемни думи и фрази, съдържащи се в Инклузивния/Включващ езиков справочник, публикуван от Университета на Вашингтон.

Всеки разумен човек, който чете това ръководство, ще бъде поразен от неговия сюрреалистичен тон. Читателят научава, че е наложително да спре да използва фрази като „дъжд от котки и кучета“.

Авторите на ръководството са обсебващо водени в опита си да обосноват защо разумни и досега непротиворечиви думи не трябва повече да се използват. Например, те оправдават необходимостта от премахване на думата „домакинство“ с мотива, че „по отношение на работата в офиса, този език може да се почувства като джендъризиран“.

Ако наистина многобройните предложения на Приобщаващото езиково ръководство трябваше да бъдат възприети, хората щяха да говорят на много различен език – такъв, който отхвърля правенето на разграничения между умни и обикновени индивиди или между мъже и жени.

Ето защо наръчникът показва силно ниво на враждебност към използването на термина „първокласен“. Той отбелязва, че това означава, че „тази конкретна стойност е с най-добро качество или в най-висок клас и по този начин други от тази група са от втора или по-ниска класа“.

Мрачната, посредствена чувствителност на отказ да се правят разграничения издига приобщаването до цел само по себе си.

Амбицията на езиковия империализъм е основният двигател на ръководството. Езиковият империализъм, който е проектът за налагане на нов език и възглед на хората – възниква през 70-те години на миналия век. Първоначално се насърчава от феминистки, които твърдят, че езикът привилегирова мъжествеността и създава реалност, в която на жените ще бъде възложена ролята на граждани от втора класа.

Вдъхновеното от феминизма движение за езикова реформа имаше за цел да създаде това, което беше описано като „джендърно справедлив език".

Това, което започна като опит за феминизиране на езика, постепенно придоби все по-принудителен и цензуриращ тон. Културата на цензурата, която в крайна сметка се появи от движението за езикова реформа, е много различна от предишните опити за полицейски език.

Исторически погледнато, цензурата имаше за цел да защити и укрепи статуквото. Новата вълна на цензура – която първо обхвана университетите, а след това и други институции – се опита да я отмени и да насърчи социалната и политическа промяна.

Всъщност езикът се превърна в основна среда за промяна на света и промяна на реалността на хората. Този подход категорично се застъпва от привържениците на „транссексуалната езикова реформа“. Както обясни един транс активист:

„Тъй като един от най-важните начини за конструиране на цисексизма е чрез езика, идентифицирането и демонтирането на цисексисткия език е централна част от трансактивизма и част от работата, която се очаква да извършат съюзниците на цисексизма."

От гледна точка на този човек, премахването на езика е основата за институционализирането на неутрална по отношение на пола култура.

Забележителният възход на транс езика в основните институции на обществото илюстрира, че словесното пречистване на английския език се е превърнало в нормален факт от живота.

През последните години езиковият империализъм придоби необуздана амбиция до степен, че се превърна в едно разяждащо силово налагане дори върху хора, на които твърди, че помага.

Базираният в Ню Йорк писател и музикант Анхел Едуардо характеризира изобретяването на термина "латинкс", за да се опишат испаноговорящите хора като форма на лексикален империализъм. Той обръща внимание на анкета, според която само 2% от латиноамериканците използват този термин, за да опишат себе си, а 40% го намират за обиден.

Разбира се, има милиони хора, които са враждебни към проекта на езиковия империализъм. Понякога се шегуват и се подиграват с многобройните наскоро измислени местоимения и думи. Но езиковият империализъм не е шега. Той вече оказа значително влияние върху академичните институции.

В и извън дискусиите на семинара ми забелязах, че много студенти се самоцензурират. Езиковата полиция възпрепятства откритото изследване на идеите и в крайна сметка оказва влияние върху това как хората вярват, че трябва да мислят и да се държат.

Big Tech (големите технологични корпорации на Силиконовата долира, б.р.) с цялото си сърце прие езиковия империализъм. Съвсем наскоро Microsoft Word обяви, че ще добави „приобщаваща езикова проверка“ към своята програма.

Всъщност този инструмент има за цел да гарантира, че дори в личната си комуникация вие се придържате към догмата за "приобщаване". Винаги висейки във фонов режим, инструментът за проверка на езика има за цел да гарантира, че никога няма да можете да се върнете към традиционния език на здравия разум.

Лексикалният империализъм не е само смяна на езика. Нито пък става дума само за промяна на реалността. В крайна сметка се стреми да контролира ума ви.

Превод: СМ