Очаков или Хаджибей: Административният сблъсък за търговския излаз
След приключването на военните действия с Яшкия мирен договор от 1791 г., според който земите между Южен Буг и Днестър официално влизат в състава на Руската империя, в Санкт Петербург избухва остър бюрократичен спор. Къде да бъде изградено главното морско пристанище и укрепена база?
Висшите военни среди настояват за Очаков. Аргументите им са свързани с вече съществуващите масивни укрепления и контрола върху Днепърския лиман. Дерибас и инженер-майор де Волан обаче представят коренно различен икономически и хидрографски анализ.
- Очаков: Плитки води, силни сезонни течения, опасност от замръзване и затлачване на наносите от реките.
- Хаджибей: Дълбоководен залив, липса на замръзване през по-голямата част от зимата, естествена защита от северните ветрове и отсъствие на наносни тини.
През май 1794 г. Екатерина II подписва рескрипт за основаването на новия град и пристанище на мястото на Хаджибей. Година по-късно, през 1795 г., населеното място официално е преименувано на Одеса – административна препратка към древната гръцка колония Одесос.
ИМПЕРАТОРСКИ РЕСКРИПТ (1794 г.)
│
┌───────────────────────┴───────────────────────┐
▼ ▼
ОЧАКОВ (Отхвърлен) ХАДЖИБЕЙ / ОДЕСА (Избран)
• Плитки води и наноси • Дълбоководен залив
• Замръзва през зимата • Почти без замръзване
• Силни речни течения • Отлични условия за акостиране
Екатерина II прилага нестандартна икономическа схема: флотът не трябва да бъде просто консуматор на бюджетни средства, а да се издържа чрез търговията, която защитава. За изграждането на Одеса са отпуснати 2 милиона рубли за период от 5 години – сума, равняваща се на близо 7% от тогавашния годишен империални бюджет. Градът получава статут на безмитна зона (порто-франко), което мигновено Thermodynamic-подобно привлича търговски капитали от Неапол, Марсилия, Пирея и Солун.
Смяната на Павла и геополитическата траектория
Смъртта на Екатерина II през 1796 г. и идването на власт на Павел I поставят проекта Одеса под сериозен натиск. Дерибас е повикан в Санкт Петербург, разследван за финансови злоупотреби и изпаднал в немилост – стандартна съдба за повечето фаворити от предишния режим. Твърди се, че финансирането за изграждането на пристанището е било временно замразено.
Градът обаче вече е придобил собствена икономическа динамика. Заселен от руснаци, гърци, италианци, арменци и българи, той бързо се превръща в основен износен пункт за житото от черназемните губернии към Средиземноморието. Военният контрол върху района гарантира, че Османската империя вече няма лостове да затвори Босфора, без да рискува пряк военен удар по Цариград.
Идеята, че Одеса е просто „възникнала“ по волята на един владетел, подменя реалната историческа взаимовръзка. Одеса е продукт на суха военно-инженерна сметка, платена с кръв край стените на Хаджибей и захранвана в продължение на век от житния износ на Руската империя.
