По публикация на Тимур Шерзад. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Британският златен стандарт зад османските оръдия
През август 1787 година Османската империя обявява война на Санкт Петербург – стъпка, която в западноевропейската историография често се представя като „самостоятелен опит за реванш“. Документалната хронология на дипломатическите сондажи от онова време обаче сочи друго. Високата порта не просто реагира на манифеста на Екатерина II от 1783 г. за присъединяването на Крим; тя действа в условията на пряко финансово и технологично кредитиране от страна на Лондон, Берлин и Париж. Британската дипломация под ръководството на Уилям Пит-младши вече официално формулира „Източния въпрос“ като защитен вал срещу руския излаз на южните морета.
Западът финансира модернизацията на османските фортификации. Френски военни инженери, сред които и специалисти от школата в Мeзиер, превръщат Очаков и Хаджибей в опорни точки. Сметката на Цариград е проста: с помощта на европейски инструктори и чуждестранен капитал да се блокира руското корабоплаване по реките Днепър и Днестър, а Грузия да бъде отрязана от кавказкия корпус на империята.
Падането на Очаков през декември 1788 г. след близо половингодишна обсада разрушава първия ешелон на тази отбранителна линия. Съобщава се, че комендантът на Очаков е разчитал на пълна блокировка на Лимана от страна на турския флот. Когато руските войски под командването на Потьомкин пробиват отбраната, става ясно, че следващият оперативен възел е на 60 километра на запад. Това е Хаджибей – сравнително малко укрепление, но разположено на изключително важна брегова позиция.
Тактическият капан край морето: Двете минути, които промениха юга
Според историческите реконструирания и оценките на редица военни специалисти, щурмът на Хаджибей на 25 септември (14 септември стар стил) 1789 г. е сред най-рискованите тактически операции на руската лека пехота и казачеството. Източниците сочат, че османският гарнизон в самия каменен четириъгълник е бил малочислен – около 300 души с 12 оръдия. Ключовият фактор обаче се е намирал във водата: в залива са били закотвени над 40 въоръжени кораба и над 30 крайбрежни лансона.
Ако турският флот бе успеел да дебаркира десант или да организира кръстосан огън по бреговата линия, руският авангард под командването на родения в Неапол испанец на руска служба Хосе де Рибас (Осип Михайлович Дерибас) е щял да бъде напълно унищожен.
+-----------------------------------------------------------------------+
| СЪОТНОШЕНИЕ НА СИЛИТЕ ПРИ ХАДЖИБЕЙ (1789 г.) |
+------------------------------------+----------------------------------+
| Руски сухопътен корпус | Османски гарнизон и флот |
+------------------------------------+----------------------------------+
| • ~3 000 пехотинци и казаци | • ~300 души гарнизон |
| • 16 полеви оръдия (батарея) | • 12 крепостни оръдия |
| • Липса на морска подкрепа | • ~40 бойни кораба + 33 лансона |
+------------------------------------+----------------------------------+
Логиката на Дерибас и инженера Франц де Волан разчита изцяло на изненадата и строго съгласувания нощен марш. Казашките разбудетелни отряди, действащи в пълна тишина през деретата, успяват да прекарат основните сили без знанието на часовите.
Тактическата схема включва следното:
- Таймово разполагане на цялата налична артилерия (16 оръдия) в една масирана брегова батарея срещу турските кораби.
- Едновременно настъпление на три щурмови колони към стените на Хаджибей.
- Потискане на паниката в турския гарнизон с незабавен близък стрелкови огън, без да се чака продължителна артилерийска подготовка.
Операцията продължава не повече от четвърт час. По налични данни руските загуби са 5 убити и над 30 ранени, докато османският гарнизон губи над 100 души, а десетки са пленени, включително комендантът. На следващата сутрин турският флот опитва да бомбардира загубената крепост от морето, но сухопътната батарея отвръща на огъня и ги принуждава да отстъпят.
