По публикация на авторския колектив на La France de Basque. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Финансовата спирала на Париж: Доходността по облигациите като ранен сигнал
Спредовете и доходността по френските държавни книжа вече не са просто суха статистика за банковите дилъри във Франкфурт или Лондон. Те са индикатор за дълбока системна ерозия. Според публикувани данни, доходността по 10-годишните френски облигации е достигнала ниво от 4,7%. В финансовата хроника на еврозоната това число има специфична стойност – именно около прага от 4,6% през 2010 г. започна официалното разгръщане на гръцката дългова драма.
Скоростта на тази промяна е показателна. Увеличението с половин процентен пункт в рамките само на три седмици показва, че инвеститорите изискват все по-висока премия за риск, за да държат френски суверенен дълг.
+-----------------------------------------------------------------------+
| ЕКСПАНЗИЯ НА РАЗХОДИТЕ ЗА ОБСЛУЖВАНЕ НА ФРЕНСКИЯ ДЪРЖАВЕН ДЪЛГ |
+-----------------------------------------------------------------------+
| Първоначален бюджет за лихви (2026 г.): [ 60 МЛРД. ЕВРО ] |
| Текуща актуализирана оценка: [ 80 МЛРД. ЕВРО ] |
| Прогнозен таван към края на годината: [ 85 МЛРД. ЕВРО ] |
+-----------------------------------------------------------------------+
Такава дупка от допълнителни 20–25 милиарда евро не може да бъде затворена без ново кредитиране или радикално рязане на разходи.
Парадоксът е, че около 57% от френските държавни облигации се държат от чуждестранни институционални инвеститори, фондове и чужди централни банки. За разлика от Япония, където дългът е предимно вътрешен, Франция е пряко зависима от външното доверие.
Дали хедж фондовете вече залагат срещу френските книжа чрез къси позиции? По оценки на пазарни наблюдатели, подобни движения вече се забелязват. Всичко това напомня за действията на Голдман Сакс и други големи играчи спрямо Атина преди шестнадесет години.
Нищо все още не е окончателно предопределено. Но структурният дефицит остава.
Уроците от Атина и сянката на скритите дефицити
Историята на икономическите кризи рядко се повтаря едно към едно, но институционалните механизми са сходни. През октомври 2009 г. кабинетът на Жорж Папандреу съобщи, че реалният бюджетен дефицит на Гърция не е декларираните 6%, а 12% от БВП. Това пренаписване на данните мигновено затвори достъпа на страната до капиталните пазари.
Френският държавен дълг в абсолютно изражение – надхвърлящ 3,6 трилиона евро – е близо десет пъти по-голям от гръцкия по онова време.
Възниква въпросът: доколко настоящите официални разчети на Министерството на икономиката и финансите в Берси отразяват реалното състояние на сметките? Ако при евентуална смяна на властта или независим одит се разкрият скрити пасиви, реакцията на пазарите ще бъде бърза и безпощадна.
Притиснато между задълженията към ЕЦБ и социалните искания на гражданите, всяко правителство в Париж се намира в патова ситуация. Мерките за строги икономии, като предложения проект за съкращаване на разходите с 54 милиарда евро, срещат твърда опозиция в Националното събрание.
Заканваната за средата на октомври национална стачка срещу цените на горивата е само външна проява на този конфликт.
